Нечетеното води до агресивно поведение

/КРОСС/„Като гледаме употребата от тийнейджъри на интернет, текстовото съдържание за тях трябва да бъде минимално - те не четат, те се ориентират по визуалния материал. Лесно е да се посочат негативите за това. Четенето на писмен текст е това, което развива предната, най-важната част на мозъка, което е логиката, абстрактното мислене и предсказуемостта на последиците от действията на дадени постъпки. Това, което се развива до 25 годишна възраст. Ние и затова всички имаме проблеми с тийнейджърите и младите хора, защото те все още не могат да оценяват резултатите от постъпките си, за това и има смекчаващи вината обстоятелства в НК като обстоятелство възрастта. Но ползването на интернет и нечетенето забавя това развитие.", твърди Георги Апостолов, координатор на Центъра за безопасен интернет и ръководител на горещата линия към него за борба с незаконното и вредно за деца съдържание в интернет.

Той е дългогодишен журналист, международник, включително е бил и кореспондент на БТА в Япония от 2000 година работи във фондация „Приложни изследвания и комуникации". Според него именно нечетенето, а не толкова съдържанието на насилие в медиите или в интернет, или пък свободата на анонимността в интернет, които обикновено са обвинявани са нарастването на агресията в интернет, води до по-агресивно поведение. Във всички случаи навсякъде има нарастване на агресивността сред младите хора, а агресията обичайно трябва да има цел, да е насочена срещу някого - агресията, дискриминацията, ксенофобията, расизма - всички тези стереотипи, които са най-лесни у човек да се оформят. Интернет не можем да го махнем - трябва да следим тенденциите много отблизо и трябва да реагираме бързо.

Темата е много гореща и широко дискутирана между експерти и професионалисти с различен професионален опит. Най-вече, разбира се, психолозите тук са най-активни в обсъждането и варират от много черногледи виждания, вкл., че човечеството ще загине, защото ще бъде създаден изкуствен интелект и няма да има нужда от нас. Аргументират се с куп примери - обвинява се лесният достъп до порнография за нарастването на сексуалната импотентност сред младите хора, самозадоволяването замества реалните контакти и се стигне до обратното мнение. Ние се връщаме към нещо типично за човека и развитието на човешкия мозък, т.е етапът на писаното слово следва етапа на визуално развитие на културата на мисленето, ако щете възгледите за света, рисунките, първите рисунки в пещерите - те имат много дълбоко съдържание. Когато се появява писмеността нещата почват да се интерпретират толкова отвлечено в писмена реч, сякаш имаме връщане към визуализацията. Интернет е вече почти изцяло визуална медия, дори телевизиите не са толкова визуална медия. В телевизиите има повече текст, макар и като дикторски глас, отколкото има в интернет,  свързва културната история в развитието на човека Георги Апостолов, който познава и международния опит на изследователите.

И драмата във всички страни, в България е в още по-голяма сила е, че

образователната ни система е още в 19-ти век,

не е още даже в 20- ти век. Интернет не съществува за нашата образователна система. В часовете по информатика и информационни технологии децата учат ненужни неща. Защо му е на едно дете да чертае схема и вътрешностите на един компютър. Децата, които се интересуват от това, те сглобяват и разглобяват за половин час един компютър. Не е необходимо всеки един да го умее. Имаме деца, които на 12-13 години стават шампиони на олимпиади по програмиране - не може всички деца да искаме да стават програмисти, а в същото време никой, никъде и по никакъв начин не говори с тях, че интернет е социална среда. Големите проблеми с децата в интернет са, че от една страна техният реален свят е комбиниран - няма виртуално и реално - това е техният живот. Интернет е част от реалния им живот, но в същото време, там го има ефектът на екрана. Психологически те правят в интернет неща, които иначе не биха направили, без да осъзнават, че те са в конфликт със самите себе си.

Типично е това, което правят момичетата в ранна тийнейджърска възраст, снимат себе си полуголи или голи и някъде тези снимки ги качват и като говорим с тези деца, като ходим по открити уроци и ги питаме: „Бихте ли се съблекли в двора на училището или на автобусната спирка, например?" И започва един кикот ха-ха-ха, вие луди ли сте. Ами в двора на училището ще те видят 500 деца или хайде 1000, на автобусната спирка 50, 100 човека максимум, но в интернет в интернет, ако качиш такава снимка тя набира за нула време 10 000, 15 000 хиляди гледания. Да не говорим, че те след това губят контрол над нея, посочва примери Апостолов, с които се сблъскват често той и колегите му.

В тази посока е един от проектите, по които работят експертите от Центъра за безопасен интернет. Георги Апостолов е категоричен, че децата имат нужда от най-ранна възраст да бъдем до тях, защото те сядат пред компютърно устройство преди да могат да четат.

„Имаме нужда да се обърнем с лице към действителността 

и с тези деца да се работи, възможно най-рано. Ние имаме един комплект, който е на мрежата -  „Семеен комплект за он лайн безопасност" и ходим с него по детските градини и искаме срещи с родителите, даваме им този наръчник, който е за работа на родител с дете за началото на запознаването на детето с компютъра. Всичко е много забавно направено като за деца на тема компютри и интернет, за да може детето да си изгражда постепенно това, че интернет е част от реалния свят, че е истина и че неща, които не си позволяваш в реалния свят не можеш да си ги позволяваш и там, защото последиците могат да бъдат същите. В началото сме сега на един проект, в който искаме да демонстрираме на Министерството на образованието, че нещата не са толкова сложни. Защото като започваме да говорим с тях, че безопасността или,  че интернет не е тема за часовете по интернет, а е тема за всички предмети - гражданско образование - там трябва навсякъде да минава интернет компонентът, както минава целия живот на децата, почва едно пуфкане и пъшкане: „Ама да, ама то такова..."

И ние подадохме един проект, който слава Богу, ни го финансираха донякъде и ще работим сега с учители и с експерти, целта ни е  да създадем една методика преди четвърти клас. Работим с децата, взимаме теми, които те изучават в съответния клас по етика, човек и общество. По тези теми със съдействието на учители и работна група ще се да се разработи  интерактивно занятие, основана изцяло на интерактивни методики, защото децата не обичат лекции, на тях им е втръснало някой да им говори и въобще да не ги слуша и съответно и те не го слушат. Нашите занятия минават прекрасно с огромен успех, не ни пускат да си тръгнем. След това започват дискусии, въпроси - защо? Ние работим с тях реално. Стандартният учител работи за себе си - за училището, за министерството, но не и за децата. Детето чувства, разбира кога работиш за него, кога искаш да го чуеш и наистина го чуваш. Часът в училище минава по интерактивен начин с игра, с нещо, което е свързано с темата. Втората част, обаче, ще бъде да се даде за вкъщи задача, малко или повече, свързана с темата. Задачата предполага детето заедно с родителя да направи нещо. И третият етап е - събираме децата с родител на всяко дете, и учителят участва и се прави някакво извънкласно, в удобно време, по темата.

Различни варианти може да има тук - ако темата е недескриминация, толерантно отношение към другите, в къщи ще им се зададе, примерно, да направят някаква рисунка, която да изразява: „Аз трябва да бъда толерантен другите" или „Аз какво разбирам под толерантност". Има хиляди варианти, описва образно тази част от дейността на Центъра Георги Апостолов. Самият той има три деца. Но не само това - в разговора с него в кабинета с красив постер на Джон Атанасов и на първия, създаден от него компютър се усеща тревогата му за днешните деца, за нарасналата агресия, за нетолерантния език и поведение. Изключително е мотивиран, както той, така и колегите му, че тази ситуация, тази атмосфера трябва да се промени и това е в ангажимента на обществото, без това да звучи административно и формално.

Искаме да вкараме

интернет и компютъра като тема, но без компютъра.

Цялото наше умение, цялата наша методика да работим с децата на тема интернет, но не трябват компютри, за да могат те да свикнат с мисълта, че интернет и компютърът не са това, а това е реалният свят. И след това се прави нещо заедно, което може да бъде училищен празник, ще тестваме тези неща. Имаме учители, училища, които се съгласиха да участват, където ще бъде пробирана методиката. Нарочно избираме, част от училищата са със смесен състав, от крайните квартали на София или Софийска област, където има голяма ромска общност, например, или деца мюсюлманчета. Една възможност е да сготвят или да приготвят нещо типично за тяхната култура ястие. Вариантите са много, без да измисляме топлата вода. По този начин ние ще видим за четирите класа - от първи до четвърти какви теми биха могли да се разработят по тази методика.  Ще пробираме, ще видим къде нещо може да се промени и след това да го представим на министерството на образованието и да им кажем: "Вижте колко е лесно!". Учебното съдържание трябва по друг начин да се направи. Там трябва да го има интернет, животът в интернет, тези деца в момента, в който влязат в интернет, те влизат в една среда, която гъмжи от агресия, дискриминация, расизъм, език на омразата. Те не са готови за това, в училище им говорим едно,  в интернет те виждат нещо съвсем друго. Родителите са абдикирали. Те казват „Нищо не разбирам, то детето работи по-добре с компютър". Сядаме и обясняваме на родителя, че не е нужно да разбира от компютър и интернет, че става дума за съвсем друго нещо, че той го има като житейски опит - детето го няма - социалните умения. Започват все повече да липсват или късно да се развиват, защото 90% от неговата комуникация минава през компютърна система - това са мобилните телефони и интернет.

Това ни е идеята. Сега стартираме проекта. Имаме вече привлечени експерти, учители, с които ще започнем да работим. 27 месеца ни отпуснаха за проекта. Една година ще мине в подготовката на тези методики, обсъждания, разработката на нещата. След това ще започнем изпробването в реални условия в класовете. Ще се наложи вероятно преработване и нашите очаквания са след 14-15 месеца ние ще може вече да го направим публично достояние, какво е направено и как вървят нещата. Да се заявим, че ще продължим и ще имаме още десетина месеца да разширим в повече училища на доброволен принцип. Да обучим учители, които работят по тази методика и от Министерството на образованието да пратят по регионалните инспекторати техни хора или експерти от МОН да присъстват как минават занятията, да видят за какво иде реч и да им предоставим цялата методика, по която могат да си направят и учебното съдържание за 5 - 8 клас, когато е най-кризисният период. Големите глупости децата ги правят от 5 до 8 клас, 9-ти максимум - тогава са голите снимки, тогава е секскиминга на собствените видеоклипове със сексуално съдържание на приятел, приятелка, он лайн тормозът е в своя пик, тогава е разпределението на онези деца, които по-лесно се увличат по футболни агитки по скийнхед групички. Тогава трябва да се въздейства по много и да се гради много. Аз попадам на три момчета в 9-ти клас, с които никаква комуникация не можеш да осъществиш, абсолютно с празните очи, единственото, което казваха е: "Няма какво да си говорим, глупости - да махнем циганите и турците от тази държава и всичко ще бъде добре!" И понеже имахме интерактивно занятие, въвличах другите в класа - говорим така, пък иначе - не може. Тези тримата не може да ги надделееш, те бяха взели връх над класа - индоктринирани деца в 9-ти клас. Какво правим - ако не почнем от първи до четвърти клас, когато децата все още възприемат нещата да се опитаме да уеднаквим някаква ценностна система или поне да се опитаме да възпитаме нещо у децата и родителите и училището да са заедно. Детето да види, че и учителите и родителите имат едно общо виждане за нещата.

Сега в училището се говори едно, в семейството - друго.

Родителите също се разкъсват от конфликти. Когато имаме конфликт, станал е побой след някакво скарване, има конфликт в интернет и ние тръгваме да работим и с децата и с родителите и обясняваме на родителите, че има куп методи, които трябва да заработят,  че има ненасилствена комуникация,  родителите казват: „ Какво казвате, да го уча, че като започнат да го бият трябва да се остави?..." Родителят си е в правото. В общоагресивна социална среда родителят, родителите виждат и възпитат в детето си в агресия - то да бъде агресивно, нападателно, да не прощава, то да атакува, за да не бъде атакувано. Това започва да се превръща в някаква потресаваща норма. Затова трябва отдолу да се копае и затова ние смятаме, че това ни е най-важната част и най-смислената от работата, конкретизира  не само проблема, но и начина му за преодоляване Апостолов. С усмивка заявява, че е удоволствие да се работи с децата, а и с учителите, защото учителите, които са на фронтовата линия,  прекрасно знаят какво се случва, но нямат подкрепата на родителя, нямат подкрепата на училищната администрация, за министерството въобще да не говорим, те не знаят как да действат, когато се случи нещо. Плюс това училищата прикриват инцидентите, не докладват какво се случва в училището, защото делигираните бюджети са по-важни, да запазим детето, те не докладват, когато децата не ходят на училище заради парите. Отново омагьосаният кръг, в който живеем всички не само в областта на образованието и културата.

Тази година има съвпадение - на 11 февруари за 11-ти път се отбелязва Денят за безопасен интернет, защото е решено да се чества на втория вторник на втория месец на годината. Първоначално инициативата е на ЕК и с разгръщането на програмата „Безопасен интернет"  започват да се привличат и други страни - да се отварят за доста от дейностите на програмата. Едно от тях беше да се въвлекат повече държави от всички континенти за отбелязването на този ден. Там, където няма център за безопасен интернет държавите от ЕС и трите държави, които са от европейската икономическа зона се създават национални комитети.  Всичко е на доброволна основа. Миналата година 75 държави от всички континенти отбелязаха Деня за безопасен интернет, по предишната година е с рекорд почти 95 държави.

Тази година мотото на Деня е „Заедно за по-добър интернет" или ние така го преведохме на български език. Българският е официален език в ЕС, но не съвсем. Общо взето пускат някакво мото, което звучи хубаво на английски, а ние им казваме:"Имайте предвид, че на някои езици нещата не могат да се преведат!" Все едно. На английски е Let's together for the best internet!", с малко ирония отбелязва Георги Апостолов.

От 2014 се променя названието на програмата, вече няма да има програма „Безопасен интернет", а ще има „По-добър интернет", с което те смятат, че правят голяма крачка напред, а всъщност това е голяма крачка встрани, според мен и според нашите центрове. Това е така, защото решиха програмата да не съществува самостоятелно, а я вкарват под шапката, както с много други програми под един голям остър, която се нарича „Система за свързване на Европа". Лошото е, че в тази мамутска програма са огромните средства за осигуряване на достъп до интернет в забутани райони, за широколентов достъп, осигуряване на критични инфраструктури като започнем от телефонни централи и стигнем до атомните електроцентрали, т.е. много пари ще отидат там. В периода на разработване философията и съдържанието на тази програма центровете въобще бяха изпуснати. Нас ни отне година и половина лобиране - всеки със своята държава, с институции, с депутати от ЕП, общо мрежа, за да върнем, да се спомене в програмата, че все пак има нещо такова. От 1999 г. започва изграждането на тази мрежа като центрове. Те вършан невероятна работа, за която ако попиташ всяка отделна държава - това са министерства на образование, полицейските служби, с които работим по повод детска порнография и т.н., навсякъде изключително успешна система. Надяваме с този изключително рязък завой да не се счупи нещо, което е изграждано, което е действащо и работещо.

С изненада и не без ирония може да допълним към недоумението на Георги Апостолов и обезпокояващият  факт, че Комитетът по правата на жените към

 ЕК поиска да забрани класическите детски приказки.

Причината - произведенията формирали у децата невярна представа за съвременния свят. Тогава вероятно ще се наложи да се ограничи изучаването на история или поне на история на изкуството, според феминистките гласове в европейските институции за това, меко казано, нелепо отношение към детските приказки, възпитали във въображение доброта многобройни поколения.

Центърът за безопасен интернет има обща структура с всички европейски центрове. Центърът се състои от три глави компонента он лайн гореща линия за борба с незаконно и вредно съдържание, хелп линия, открита през 2011 г. Това е консултантска услуга с телефонен номер, с възможност за връзка през скайп, през чат платформа, която си има съответния сайт, работят психолози, обучени за работа с интернет. „Имаме методика, която сме разработили от пет години се прилага в над 5 града в над 100 училища и се нарича „Превенция на реално и виртуално насилие". Разработени са 45 теми, по минути на учителя му е разписано по теми за сигурността в интернет, срещу езика на омразата, срещу он лайн тормоза. Обучаваме учители, в последно време проявяват интерес местните комисии за борба с противообществените прояви. 2013 година обучавахме инспектори от Детска педагогическа стая от цялата страна. 

За нас това е всъщност най-съществената част от работата. Не че не трябва да се гони детската порнография, но ние за 8 години имаше само два случая за складиране на детска порнография у нас, не броя такива индивидуални аматьорски изпълнения, често от чужди граждани, които идваха тук, някои от тях вече регистрирани като педофили в собствените си държави, които злоупотребяват с деца и произвеждат някаква лична детска порнография. Фактически сигналите за детска порнография идват от други държави и ние ги пренасочваме към партньорската гореща линия или към полицията, към съответната полицейска служба да работят.", обяснява ситуацията с детската порнография в България Апостолов.  Той обобщава, че повечето проблеми са свързани с вредното съдържание. Има страници, сайтове, форуми, които пропагандират анорексията - изключително опасни. Има страници, които призовават и обучават към самоубийство - какъв е начинът да се самоубиеш безболезнено и т.н. Страници и сайтове от така напеченото ЕМО-движение - самонараняване. Фашистки, нацистки, екстремистки, главно младежки скийнхед групировки доста активна дейност се опитват да развиват в интернет. Когато се появи такава страница или сайт от Центъра  трябва да реагират бързо.

Това, което произвежда тази мрежа на центровете за безопасен интернет, работата, която върши - няма държавна институция, която да я свърши. Не за друго, а защото начина по който работи една административна система с актове и нормативи може да съсипе цялата идея. Ние сме гъвкави, не подлежим на някакви нормативни уредби, споделя дългогодишната им практика Апостолов и като координатор за България. 

Източник: ВЪПРЕКИ.COM