Иран разполага с над 500 хил. военни и ракети с до 2 хил. км обхват

/КРОСС/ Колко силна е иранската армия, коментира БиБиСи, като според оценките, 523 000 са активни ирански военнослужещи, според Международния институт за стратегически изследвания, базиран в Обединеното кралство.

Това включва 350 000 в редовната армия и най-малко 150 000 в Ислямския революционен гвардейски корпус (IRGC). В военноморските сили на IRGC има още 20 000 служители. Тази група оперира с редица въоръжени патрулни лодки в пролива Ормуз, мястото на няколко конфронтации, включващи танкери под чуждестранен флаг през 2019 г.

IRGC също контролира отряда Басидж, доброволчески сили, които помагат за притискане на вътрешното несъгласие. Това звено може да мобилизира стотици хиляди. IRGC е създаден преди 40 години за защита на ислямската система в Иран и се превърна в основна военна, политическа и икономическа сила. Въпреки че има по-малко войски от редовната армия, тя се счита за най-авторитетната военна сила в Иран.

Силите Кудс, ръководени от генерал Солеймани, провеждат тайни операции в чужбина за IRGC и докладват директно на върховния лидер на Иран, аятолах Али Хаменей. Смята се, че са около 5000 души.

Разположени са в Сирия, където съветват военни елементи, лоялни на сирийския президент Башар Асад и въоръжават шиитските милиции. В Ирак те подкрепят доминираните от шиитите паравоенни сили, които помагат за разгрома на ДАЕШ.

САЩ обаче твърдят, че Кудс имат по-широка роля, като осигуряват финансиране, обучение, оръжие и оборудване на организации, които Вашингтон определя като терористични групи в Близкия изток. Те включват Хизбула в Ливан и палестинския Ислямски джихад.

Икономическите проблеми и санкциите затрудняват вноса на оръжие в Иран, който е сравнително малък в сравнение с този на други страни в региона.

Стойността на вноса за отбрана на Иран между 2009 г. и 2018 г. е равна на едва 3,5% от вноса на Саудитска Арабия за същия период, според Международния институт за изследване на мира в Стокхолм. Повечето ирански внос идва от Русия, а останалата част от Китай.

Ракетните способности на Иран са ключова част, като се има предвид относителната липса на въздушна сила в сравнение с конкуренти като Израел и Саудитска Арабия.

Доклад на американското министерство на отбраната описва ракетните сили на страната като най-големите в Близкия изток, съдържащи главно ракети с малък и среден обсег на действие. Също така се казва, че Иран тества космическата технология, за да разработва междуконтинентални ракети.

Ракетната програма с далечен обсег е спряна от Иран като част от ядрената сделка от 2015 г., според проучвателния център на Кралския институт за обединени услуги (Руси), но може да се възобнови, предвид несигурността около тази сделка.

Във всеки случай много цели в Саудитска Арабия и в Персийския залив ще бъдат в обсега на сегашните ракети със среден обсег на Иран и евентуално цели в Израел.

През май миналата година САЩ разположиха на Близкия изток система за противоракетна отбрана "Пейтриът", тъй като напрежението с Иран се увеличи, като противодействие на балистични ракети, крилати ракети и дронове.

В момента Иран няма програма за ядрено оръжие и по-рано заяви, че не иска такава. Той обаче има много от необходимите елементи и знания за създаване на военна ядрена способност.

През 2015 г. правителството на САЩ при президента Обама прецени, че Иран се нуждае само от два до три месеца, за да произведе достатъчно ядрен материал, за да направи оръжие.

Ядреното споразумение между Техеран и шестте световни сили - от което президентът Тръмп се оттегли през 2018 г. - въвежда ограничения и международни проверки на ядрените дейности на Иран. Целта бе да се затрудни и да отнема много време разработването на материал за оръжие.

След убийството на генерал Солеймани от САЩ, Иран заяви, че няма да бъде обвързан от тези ограничения, но също така коментира, че ще продължи да си сътрудничи с ядреният орган на ООН, МААЕ.

Въпреки годините санкции, Иран успя да развие способности с дронове. В Ирак, иранските дронове се използват от 2016 г. в борбата срещу ДАЕШ. Иран също така навлиза в израелското въздушно пространство с въоръжени дронове от бази в Сирия, според Руси.

През юни 2019 г. Иран свали американски дрон за наблюдение, твърдейки, че е нарушил иранското въздушно пространство над протока Ормуз. Другият аспект на иранската програма за дронове е готовността да продаде или прехвърли технологията на своите съюзници и пълномощници в региона, коментира Джонатан Маркус от БиБиСи.

През 2019 г. атаки на дронове и ракети повредиха две ключови саудитски петролни съоръжения. И САЩ, и Саудитска Арабия свързват тези атаки с Иран, въпреки че Техеран отрече всяко участие и посочи бунтовниците в Йемен.

След голяма кибератака през 2010 г. върху иранските ядрени съоръжения, Иран разшири собствената си способност в киберпространството. Смята се, че Ислямският революционен гвардейски корпус (IRGC) има свое киберзвено, което работи за търговски и военен шпионаж.

През 2012 г. американски служители обвиниха Иран в серия от атаки срещу американски банки, които целяха да нарушат трафика към техните уебсайтове. В американски военен доклад през 2019 г. се казва, че Иран също се е насочил към космическите компании, контрагентите за отбрана, компаниите за енергийни и природни ресурси и телекомуникационни фирми за операции в кибершпионаж по целия свят.

Също през 2019 г. Microsoft заяви, че хакерска група, която "произхожда от Иран и е свързана с иранското правителство", е насочена към президентската кампания в САЩ и се опитва да пробие в сметките на американски правителствени служители.