България може да печели от хранителни добавки

акад. Стефан Воденичаров, председател на БАН

- БАН се е амбицирала да спаси държавата, до месец ще представите пред парламента националните цели, кои са сред тях?
- Странно е, че България е една от малкото страни, в които не си говорим какви искаме да бъдем след 20 или след 30 години. Люшкаме се непрекъснато. Скоро прочетох една мисъл на Сенека, която много ми хареса: кораб, който не знае накъде пътува, няма попътен вятър. Ние сме горе-долу като такъв кораб и се чудим защо не ни вървят работите. Нещото, което искаме да направим, е всички да седнем и да си кажем какво искаме да бъдем след 20-30 години. Създадохме 11 академични центъра в страната и колегите вече обсъждат. Първото, което искаме, е да поставим въпроса за духовността.

- Какво точно имате предвид?
- Акад. Антон Дончев много хубаво каза, че първо трябва да има възпитание. Без възпитание не можеш да получиш образование. Ако нямаш образование и възпитание, нямаш култура. Меркантилизирането на обществото не е полезно за никого. Предлагаме да бъде възстановен социалният статус на българския учител. Ако учителите нямат достатъчно уважение от страна на обществото, не могат да бъдат добре възприемани от децата. Не може учителите да са хора, които самите нямат добро отношение към децата и виждане за духовността. В академията скоро ще създадем институция, свързана с образованието. Институтът

ще разработва
нови модели
за образование

според възрастта на тези, които се обучават. Ще работим със съюза на учителите, както и с университетите. В тази част от целите ще влезе въпросът с демографските проблеми. Не бива да се отлага дискусията за това, защото достигаме до критични моменти в демографско отношение.

- Кои мерки ще предложите още?
- Бедни сме, защото произвеждаме малко. Виждаме 6 направления, в които може да се развива нашият стопански живот през следващите 20-30 години. Първото е ефективното използване на природните суровини до получаване на краен пазарен продукт. В голяма степен сме станали суровинен придатък на някои фирми. Ще трябва да възстановим определени видове производства. Имаме олово, правехме акумулатори. С тези акумулатори правехме електро- и мотокари. От медните концентрати правехме електрически изделия. Съпътстващите благородни материали от преработките оставаха в БНБ. Трябва да възстановим земеделието, като то трябва да е екологично и биологично. Стигнало се е да

внасяме семена
за посев,
преди бяхме
производител

Изгонихме хората от селата.

- Какво още предвиждате?
- Туризмът трябва да се превърне в индустрия. В момента имаме 2 месеца море и 2 месеца ски. Трябва да осигурим целогодишен туризъм. Около 400 са минералните извори в България. Това е почти половината от минералните извори в цяла Европа. Подходящ е

туризъм за
рехабилитация на
богати европейци

Имаме легловата база. Трябва да поощрим и културния туризъм. Имаме изключителни артефакти. Не сме като някои държави, в които показват голи поляни и обясняват какво е имало някога там. При нас човек може да го види и да го пипне. Другото е използване на натуралните продукти за повишаване на качеството на живот. Трябва да се опитаме да направим като Швейцария и Корея - създаване на специална фармацевтична индустрия и индустрия за добавки на храни на базата на билки и на различни материали, които са с доказани лечебни свойства и ги има у нас. Пред нас се отваря страхотна ниша, защото това са продуктите, към които има огромно търсене в световен мащаб. А България има традиция в тази област. Последното, но не най-маловажното нещо, е да се създават материали и технологии за изделия със системи с висока добавена стойност. Това означава, че наука плюс иновации трябва да стане реалност. Академичната общност трябва да стигне до съгласие и след това да помоли Народното събрание утвърди идеите като дългосрочна цел на България.

- Покрай събитията в държавата май скоро депутатите няма да променят репликата си към таксиметровите шофьори: карайте до парламента, нали знаете, там до академията на науките.
- Това е страхотната идея на Георги Марков. Дано случващото се отживее. Хората, които са поели отговорност за държавата, да седнат, да поприказват помежду си и всички да вървят в една посока.

- Ще има ли и тази зима институти на студено?
- При бюджета, който имаме в момента, до декември институти на студено няма да има. С новия бюджет не знам и съм малко напрегнат.

- Говорите за 84 млн. лв.?
- Това са парите, които БАН получаваше като субсидия преди 4 години. Когато тези пари бяха орязани с 30%, ние изпаднахме в това ужасяващо положение. Надяваме се, че сега хората, които вземат решения в държавата, ще уважат нуждите на академията. Ние сме единствената структура, която иска да се върне към субсидията отпреди 4 години. Не искаме нещо повече. Е, не е скромност, просто се съобразяваме с реалностите.

- А за каква сума се говори за догодина?
- Доколкото знам, сумата е 71 млн. лв., което е недостатъчно.

- Колко учени ви напуснаха?
- Около 600 човека за 3 години.

- А идват ли при вас млади хора?
- Малко. Кой да дойде при заплата от 400 лева на месец! Това е заплатата на научния работник.

- Какви са настроенията в гилдията ви, ще има ли протести?
- Не съм привърженик на протестите, защото сме учени и трябва да убеждаваме. Протестите са крайна мярка.

- Какво е мнението ви за рейтинговата система на университетите?
- Рейтингът трябва да се мери по това, което излиза от университетите. Това е най-добрата система за оценка.

- А как е с вашите институти?
- Минахме международна оценка, тази година също правихме. Повече от половината от институтите са в много добро състояние. Има и такива, които не успяват да се настроят при безпаричието. Финансовата стагнация пречи на тяхната работа, затова не всички имат много добри резултати.

- Как преживяхте кражбата в дома ви през лятото?
- Върнаха картините на тъста ми Иван Христов. Той беше портретист. Той направи популярните портрети на Кирил и Методий, Христо Смирненски, Вазов, Пенчо Славейков. Всъщност още не са прибрани вкъщи, защото тече дело.

Интервю на Ярослава Прохазкова, в. "24 часа"