Само "този ислям" е приемлив?

/КРОСС/ В Германия вече има „либерална" джамия - в нея жените имат право да се молят редом с мъжете, а имамът е жена, която дори не носи забрадка. Такъв ли е реформираният ислям? 

"Световно събитие в центъра на Берлин!" Тази оценка е оправдана, ако съдим по огромния медиен резонанс от откриването на една подчертано "либерална" джамия в берлинския квартал Моабит. Представители на медиите от цял свят искаха да присъстват на представянето на новия реформаторски проект на правозащитничката Сейран Атеш -джамията Ибн-Рушд-Гьоте ще е отворена за всички мюсюлмани - без значение дали са сунити, шиити или алевити. Полът на богомолците също няма да играе разделителна роля. В единствената по рода си интегративна джамия мъжете и жените ще могат да се молят заедно. Първата петъчна молитва беше отслужена от мъж и жена. И, което беше още по-важно, "имамката" не беше забулена.

Повечето ислямски държави реагираха крайно остро и недоволно на откриването на либералната джамия. Това не представляваше изненада за онези, които познават репресивната действителност в някои от тези страни - например в Египет и Турция, където протестите срещу берлинската джамия бяха особено остри. Религиозните институции и в двете страни са безгласни букви в политическо отношение.

Алтернатива на утвърдените храмове

Реакциите от Германия бяха почти изцяло положителни. Огромен брой медии поздравиха откриването на новата джамия като средище на открития към света и еманципиран ислям. Както можеше и да се очаква, консервативните християнски кръгове и "критичните спрямо исляма" групи смятат, че именно този вид джамия би трябвало да стане алтернатива на утвърдените вече ислямски храмове и сдружения. Според тях, само "този ислям" е подходящ за Германия.

Целият прочувствен възторг сред медии и политици обаче не може да прикрие два основни проблема. Първо: т.нар. "либерален ислям" се изповядва от отделни личности и общественици, зад които не стоят значителни структури. В Германия междувременно съществуват много граждански инициативи на либерални мюсюлмани, но степента на тяхната организираност е все още твърде ниска, както и способността им да оказват влияние над консервативния мюсюлмански мейнстрийм. Второ: Действащите лица на "либералния ислям" остават твърде бледи в съдържателно отношение. По правило те се отъждествяват само с отхвърлянето на консервативния ислям. Но ако искат да окажат голямо влияние в обществото, това не може да бъде достатъчно.

Няма спор: Откриването на джамията Ибн-Рушд-Гьоте е смела и забележителна крачка. Но подобни либерални джамии се нов феномен само за Германия. Сходни проекти отдавна вече съществуват във Великобритания и в САЩ. Твърде разнородните представители на либералния ислям в Германия трябваше още преди откриването на джамията да обяснят върху кои основни ислямски принципи се гради тяхното либерално разбиране за религията. Те трябваше да поведат и съответен дебат за ролята на шериата в една светската и правова държава. Това със сигурност щеше да е от полза за по-доброто разграничаване между приемливите и неприемливи аспекти на шериата.

Държавно контролираният ислям не е автентичен

Нито малкият брой участници на една мюсюлманска демонстрация срещу терора, проведена наскоро в Кьолн, нито отрицателните реакции на откриването на джамията в Берлин са доказателства за неспособността на исляма да се реформира. По целия свят има мюсюлмански активисти, които полагат усилия в тази насока. Почти навсякъде междувременно се води изключително остра битка за това кой да има право да тълкува исляма.

Политиците ще сторят добре, ако не оказват явно предпочитанието си към една или друга негова интерпретация - нито към либералната, нито към консервативната. Защото държавно направляваният и контролиран ислям губи своята автентичност и е недостоен за една плуралистична демокрация. По-добре би било да се уважава реално съществуващият плурализъм на мюсюлманите и да се стимулира институционната му интеграция в рамките на нашия свободен и демократичен конституционен ред.

Източник: Лоай Мъдхун, Дойче Веле