17 февруари 1371 г. - Умира българският цар Иван Александър

/КРОСС/ Иван Александър е последният български владетел, който управлява държавата преди нейното разделяне на две части - Видинско и Търновско царство. Неговите синове Иван Шишман и Иван Срацимир са владетелите, при които България става част от Османската империя. Има сведения, че още по време на царуването му османската експанзия в Тракия засяга и България със загубата на няколко крепости, сред които най-вероятно са Пловдив и Стара Загора.

Иван Александър е син на Срацимир, деспот на Крън, и Кераца Петрица. Възкача се на престола на 30-годишна възраст. Владее отлично гръцки. Смята се, че може би нямало по-образован български цар от времето на Симеон Велики.

40-годишното му управление започва с някои успехи, но липсата на достатъчно военна сила осуетява неговите по-късни политически планове.

С идването си на престола Иван Александър установява мирни отношения с новия сръбски крал (цар от 1346 г.) Стефан Душан (1331-1355), който се жени през 1333 г. за една от сестрите му - известната царица Елена Българска.

Първият период (1331-1364) от царуването на Иван Александър е успешен - воюва с Византия, подпомогнат от монголски наемници, и заличава последиците от катастрофалната битка със сърбите при Велбъжд (28 юли 1330), възвръща земите между река Тунджа и Черно море (след битката при Русокастро, 18 юли 1332), използва византийските междуособни борби (1341-1347), за да получи (1344) Пловдив и 8 крепости в Родопите.

Българските опити за разширение в Тракия карат византийските императори да потърсят помощта на турските емири. На 7 юли 1345 г. при крепостта Перитор турци и византийци разбиват войската на Момчил, който по това време е успял да отдели Родопите като свои независими владения, които след това са загубени за Второто Българско царство.

Иван Александър опитва да води борба с феодалната разпокъсаност на царството и побеждава болярина Белаур отцепил се в северозападна България през 30-те години на века. По-късно обаче сепаратизма на болярите води до отделянето на Добруджанското деспотство под властта на Добротица. Това се случва в средата на 14 в.

Войводата на Влашко също демонстрира повече самостоятелност спрямо Търновското царство и се обособява като напълно независим владетел на север от Дунава.

Във войни с нахлуващите от юг турци загиват престолонаследниците Иван (1349 г.) и Михаил (1355 г.). След смъртта на първите му синове Иван Александър присъжда Видин като наследствено владение на сина си Иван Срацимир.

По-късно се развежда със съпругата си от влашки произход и се жени за еврейката Сара, покръстена като Теодора. Нейният син Иван Шишман е определен за наследник на царството в Търново.

В стремежа си да избегне вътрешни конфликти, Иван Александър сам спомага за териториалната раздробеност и по-късен упадък на неговата държава.

Иван Александър е смятан за меценат и покровител на книжнината и изкуствата. Освен че поддържа вече създадени църкви и манастири, той основава редица нови. Според преданията, само на територията на Софийска област са създадени повече от 14 църкви и манастири, едни от които са Драгалевският манастир „Св. Богородица Витошка“ в предградията на София и Кремиковският манастир „Св. Георги Победоносец“.

Лондонското четвероевангелие, един от най-красивите български писмени паметници, е създадено по поричка на цар Иван Александър. Евангелието е дело на монаха Симеон.

Представлява препис на евангелията на св.ев. Матей, Марко, Лука и Йоан Богослов на 268 пергаментови листа, като в началото на всяко Евангелие е изобразен на съответният евангелист.

След смъртта на царя, Четвероевангелието преминава в ръцете на сина му Иван Шишман.