Нагласите за предстоящите избори са същите като тези за евроизборите

/КРОСС/Няма промяна в нагласите спрямо партиите в сравнение с май, когато гласувахме за евродепутати. Успелите тогава партии ще успеят и на извънредните парламентарни избори през октомври, когато обаче ще има по-висока избирателна активност. Това показват резултатите от проведеното от Центъра за анализи и маркетинг проучване, обяви пред БНР директорът му Юлий Павлов.

Другото, което отчита, е, че малка част от анкетираните са притеснени за ситуацията с Корпоративна търговска банка. 

Юлий Павлов коментира електоралните нагласи, изследвани в началото на месеца: Трайни са нагласите. Не са съществено променени, от преди европейските избори. Питали сме за отношението към КТБ. Процентът на тези, които смятат, че кризата е в цялата банкова система, не е голям. Това не е висок процент, ясно е, че нещата са локализирани около една банка. Разположението на силите е подобно на това, което беше на европейските избори. Разликата е, че през октомври ще гласуват над 3,5 млн. души. Тоест около 60% от реално живущите в България избиратели. Този по-висок процент на гласуващите увеличи разликата между първите две партии. Разликата не намалява, а се увеличава между първите две партии. Този процент желаещи да гласуват не е нито висок, нито нисък. На парламентарни избори гласуват около 60% от избирателите - между 3 и 4 млн. души. И сега не очаквам да бъде по-различно. Можеше да е по-различно, ако политиците бяха направили глупостта да организират избори през лятото. Октомври е съвсем нормален сезон за избори - активността ще бъде нормална.

Павлов смята, че над три четвърти от хората, които ще гласуват, вече са си решили и твърдо са избрали за кого ще гласуват, останалите също имат фаворит, само че в някои случи се колебаят. Но много големи промени по време на кампанията няма да настъпят. Тенденцията за отлив от БСП ще се запази, тъй като, независимо от доминиращите нагласи, че Станишев трябва да бъде сменен, между симпатизантите на БСП това не е така. Само една трета от симпатизантите смятат, че Станишев трябваше да подаде оставка. Така че нагласите на обществото и нагласите на симпатизантите на БСП са различни неща.

През последните 3-4 месеца песимизмът още се е повишил, а броят на оптимистите намалява. Песимизмът е свързан с усещането за политическа криза, че цялата политическа класа като че ли не може да изведе страната от тази морална криза, в която се намираме. Оттам и оценката за икономическата ситуация, която е доста ниска, въпреки че реалните данни показват друго, въпреки че знаем колко успешно бяха продадени емисията облигации на правителството. Оценката за българската икономическа ситуация е добра, а вътрешната оценка на хората е лоша, подчерта социологът.

Според последното изследване разположението на силите е като това, което беше преди европейските избори. Очаква се по-висок процент на гласуващите - до 60 на сто. Този по-висок процент ще увеличи разликата между първите четири партии. Гласуват между 3 милиона и половина и 4 милиона и половина. И сега не очаквам да се получи нещо по-различно.

Не знаем кой ще е новият лидер на БСП, няма как да предвидим неговите действия. Само една трета от симпатизантите на БСП смятат, че Станишев е трябвало да подаде оставка след европейските избори. Новите политически играчи ще се представят по същия начин, както и на европейските избори.