Остана последният рубеж - овладяването на опозицията

/КРОСС/ По време на дебатите за т. нар. съдебна реформа БСП не каза нищо, освен че е против. Да си против нещо, без да казваш за какво си, след като 81% от гражданите имат негативно отношение към работата на съдебната система, е все едно да те няма изобщо, пише Юрий Асланов в коментара си за "Сега"

Объркан съм. Ако в българската политика има логика, тя си е грабнала шапката и е заминала на почивка.

ДСБ остава в правителството, но в парламента минава в опозиция. Нещо като да се разведеш, но да продължиш да живееш на семейни начала.

Реформаторският блок като цяло имал сериозни претенции към управляващите, но щял да решава дали да остане в коалицията напролет. Нещо като "Тате ще ми купи колело, ама друг път".

За ГЕРБ, АБВ, Патриотичния фронт, "Атака" и някакви свободни депутати съдебната реформа е 6 на 4, за реформаторите - 6 на 6, а за БСП - нищо. За протестиращите на улицата достатъчно е да се махне Цацаров и съдебната система ще цъфне и ще върже.

И всичко това по повод на нещо ужасно, което предстои да се случи, ако съответните претенции не бъдат удовлетворени. То е с хоризонт следващата есен, за която прогнозите варират от прости президентски избори до избори две в едно и даже избори три в едно. 

Избори за какво, също не е ясно

От избори за обикновено Народно събрание до избори за Велико народно събрание и референдум за щяло и не щяло.

Единственият шаран, който отиде зян покрай Никулден, е правосъдният министър, увиснал на подкрепата на ДСБ. Тази подкрепа се материализира под формата на полуопозиция.

Според доволните от промените в конституцията съдебната реформа е факт. Според недоволните случилото се е победа на олигархията. На олигархията й е все тая, защото нейното не се губи при никой от вариантите. По този въпрос олигархията и народът за първи път са на едно мнение, защото и на хората не им пука. Не че не смятат въпроса за важен, но не вярват, че коментираната съдебна реформа ще промени нещо.

Има и други версии. Бойко Борисов заподозря онези от ДСБ, че се правят на интересни, за да заемат по-добри позиции за предстоящите президентски избори. По този повод премиерът смени тактиката, която досега се опираше на заплахи за извънредни парламентарни избори, и рече, че ако продължават да го ядосват, ще се кандидатира за президент.

Да заподозреш обаче ДСБ в амбиция за спечелване на президентските избори е все едно да обвиниш мравка, че е изнасилила слон. Ясно е, че ако се направи импровизирана анкета на тема "Кой измежду ГЕРБ и ДСБ може да спечели изборите за президент" 10 от 10 отговора ще бъдат в полза на ГЕРБ. А ако Борисов е решил най-сетне да се пробва за президент, можеше да си измисли по-разбираем аргумент.

Като казах обаче, че съм объркан, донякъде излъгах. Всичко ми прилича на дежавю. То се е случвало много пъти по различни поводи, но по една и съща причина: предстоящо поредно раздаване на порциите на властта. И това съвсем не са предстоящите президентски избори, а нещо друго.

Да припомня. През пролетта на 1992 г., когато Доган даде знак, че подкрепата му за правителството на Филип Димитров е на изчерпване, от управляващата група на СДС тутакси започнаха да се роят групи - на Луджев, на Пушкаров, на АСП, които в края на годината 

получиха много добри позиции в следващия кабинет на Беров

В края на 1996 г., когато стана ясно, че правителството на Виденов бере душа, от управляващата БСП се отцепи т. нар. "Група на 19-те", предвождана от Николай Камов, към която по-късно се присъедини и Александър Томов. Всички те под формата на Евролевица по-късно бяха наградени от следващия премиер Костов с подобаващи позиции във властта.

През пролетта на 2001 г., когато дойдоха първите информации за предстоящото завръщане на царя, от управляващия тогава СДС се отцепи групата на Бисеров и Цонев. Те бяха наградени съответно от ДПС, което хвана здраво управляващите за шлифера и управлението на НДСВ увисна на неговата авторитетна подкрепа. Чак до кризата с отцепването на "Новото време", която беше ловко овладяна от същите Бисеров и Цонев.

Защо все пак съм объркан? Защото от известно време групи на отцепници се роят както от управляващите, така и от опозицията. И през миналата година беше ясно, че БСП няма как да спечели каквито и да е избори, но от нея се отделиха АБВ, Движение 21, някакви русофили, някакви други и Кадиев. Всички те обаче имаха и имат логично поведение предвид на заеманите в момента властови позиции. Логиката се къса само при Радан Кънев. Ако идеята му да се прави на кинозвезда почиваше на мотива да получи нещо повече, трябваше да прилича по-скоро на Кунева, отколкото на себе си. Той обаче играе ролята си с такова настървение, че наистина оставя впечатление, че е будала. А е ясно, че не е такъв и има на акъла си нещо друго.

Какво остана за раздаване и разпределяне в държавата? Парите на КТБ? Глупости! Тях ги платихме под формата на държавни заеми всички ние с данъците си, но те отдавна се разхождат напред-назад и придобиват предприятия, имоти и медии. Ясно е, че в отсечката между Борисов и Пеевски никой няма да допусне никого да се бърка в този лов на още богатство и още власт. Тогава какво е това, което е останало свободно за завладяване? Това е опозицията.

След като през миналата година БСП преживя драматична смяна на лидера си, неочаквано за всички се приспа дълбоко и продължава да не мърда от леглото си. Дори и по време на дебатите за т. нар. съдебна реформа БСП не каза нищо, освен че е против. Да си против нещо, без да казваш за какво си, след като 81% от гражданите имат негативно отношение към работата на съдебната система, е все едно да те няма изобщо. 

Няма никакъв шанс да те забележат 

и да ти обърнат внимание, докато дребнавите глупостите на ДСБ все пак изглеждат като някаква алтернатива.

Опозиционната ниша е празна. Натам се е прицелил Радан Кънев, сиреч Костов. А опозиция, начело с Костов си е направо таралеж в гащите. Много е неприятно. На Кънев не му отива да се прави на БСП и на ляв, но какво пък толкова: и в Полша няма лява опозиция, и в други европейски държави се формира нова концепция от редуващи се във властта десни управляващи и опозиционни партии.

Оттук нататък опозиционните настроения в страната ще нарастват, няма да намаляват. Противно на впечатлението за стабилност на управлението и на безалтернативност на управляващата коалиция. Няма нито един политик, включително и Бойко Борисов, към когото доверието да превишава недоверието. Народът мрази всички, макар и в различна степен, и няма откъде и към кого да се появи любов. Единствената мизерна симпатия от народната душа, която може да се изтръгне в тази ситуация, е симпатията към онзи, който е противник на статуквото. И макар да не е за вярване, че тъкмо ДСБ може да реализира този тактически план, всичко може да се очаква с оглед на все по-тежката обстановка, която се очертава пред страната като перспектива - и в икономиката, и в социалната сфера, и в международното положение.

Данъци, винетки, акцизи, цени на тока, ракия и сланина... ще има гладни бунтове, протести и прочие. Някой трябва да се престраши и да стъпи на улицата, без да бъде посрещнат от уличните протести с камъни. И докато БСП продължава да спи, нищо чудно на нейно място да се намърда някой имитатор.