Клемена Антонова: Изложбата в Лувъра е знак за дълбоко работещи стереотипи

/КРОСС/ „Един от най-големите музеи в Европа няма отдел за православно и византийско изкуство, което е един от основните фактори във формирането на европейската култура и цивилизация. Това е важното." Това мнение изрази пред "Хоризонт" историкът на изкуството Клемена Антонова по повод отложената българска изложба в Лувъра.

"Иначе има много важни музеи по света, които имат отдел по византийско изкуство, където обикновено икони от нашата част на света – от България и други православни страни, се намират в тази отдел. Нашите, български икони представляват форма на поствизантийско изкуство. И е много показателно, че в Лувъра няма изобщо отдел върху византийско и православно изкуство и със сигурност е нещо, което показва много неща на много дълбоко ниво – като културни стереотипи, които съществуват в Западна Европа.“ 

Адекватни ли бяха аргументите, с които Светият Синод се противопостави на третата ни изложба в Лувъра, която предстоеше това лято? Министерството на културата отмени подготвяната експозиция с работно заглавие „Изкуство и култури в България – 16-18 век“, след отрицателна реакция на Светия синод, както и на директора на Института за изследване на изкуствата към БАН д-р Емануил Мутафов.

„За мен интересното в цялата тази история е по-широката рамка, в която всичко това с изложбата се случва – по-широката рамка е в това, че в България много от хората се чувстват обидени от това, че е направена изложба, в която български икони се слагат в Отдела за ислямско изкуство. Интересното е, че според мене Лувърът не е имал намерение никого да обижда. Това какво показва? Че хората в България лесно се обиждат. По-важното е, че показва абсолютно неразбиране от страна на Лувъра на българската история и култура.“

Според Антонова това е част от тенденция иконите като форма на изкуство изобщо, не само българските, а и руските, сръбските, византийските да попадат в една обща категория на ориенталското изкуство.

„Ориентализмът като идея, като начин на дискурс, на говорене за други култури, е нещо с доста дълга история – връща се обратно поне към 18-19 век. Но има много дълбоки културни стереотипи, по които се мисли. Ориентализмът не е просто да раздели света на Изток и Запад и на Запад и на Ориента, а от западна гледна точка, от позицията на авторитет да опише какъв е Ориентът – обикновено екзотичен, назадничав, не толкова прогресивен и т.н. Тъй че е естествено, когато култури и общества усещат, че са сложени в категорията на Ориента, те се чувстват обидени. В това няма нищо странно. Но особеното е, когато от другата страна – от западна гледна точка се говори без никакво съзнание, че се използват културни стереотипи от този ориенталски дискурс“, коментира изследователката.

„Обяснявам си го с това, че както много други неща – колониалистични стереотипи, расизмът са дотолкова дълбоко навлезли в културното съзнание, че е много трудно да се откъснем от тях.“

Опитвам се да си представя как този инцидент изглежда от западна гледна точка, допълни Клемена Антонова. „Дали ще се види отново от гледна точка – ами, да, ориентализирани хора, които от най-малкото нещо се обиждат, скачат и почват да правят проблеми, или ще се види като проява на неразбиране от двете страни, което трябва да има дискусии и дебат, за да се разбере какъв е истински дълбокият проблем и широката рамка на целия инцидент.“

Историкът на изкуството смята, че това може да бъде повод да се привлече вниманието към този важен въпрос, защото „ориентализмът в днешно време, в 21 век, е нещо важно, но ако се говори в тази рамка, а не просто как сме били обидени или как е светотатство