Преписвал ли е Калашников от Шмайзер

/КРОСС/ Смъртта на Михаил Калашников отприщи цяла вълна от коментари за авторството на легендарния АК-47.

Автомат "Калашников" ли означава това, или "автоматический карабин"? Старши сержант Калашников ли е създал прочутото оръжие, или маститият немски конструктор Хуго Шмайзер (Schmeisser)?

Според официалната съветска версия бащата на автомата е боецът Михаил Калашников. В нея за Шмайзер няма място. Дори в годините на перестройката, когато паднаха много табута, никой не смееше да подложи на съмнение авторството на Калашников.

Единствената запазена снимка, на която Хитлер оглежда разглобения щурмгевер на Хуго Шмайзер.
Името на Хуго Шмайзер се появи едва преди десетина години. Счита се, че той е създател на малко известното оръжие StG-44 (Sturmgewehr 44), наричано още МП-44. Някои автори определят щурмгевера като първата в света щурмова пушка. Всъщност поръчката на Вермахта за принципно ново оръжие започва с разработката на нов 7,92 мм патрон през 1938 г. Едва след това фирмата "Хенел" в гр. Зул, Тюрингия, получава задача да конструира ново оръжие. Основната работа поема Хуго Шмайзер.

В началото на 1940 г. на немския генералитет е представен изцяло фрезован опитен образец. По-късните модели вече са с пресови и щамповани детайли.

Хитлер обаче не харесва творението на Шмайзер. Някои сочат като причина новия патрон, други ниската скорострелност, едрите габарити и практическата невъзможност за стрелба нощем заради заслепяването от силния блясък на изстрела.

През април американски войски завземат Зул. Те обаче не проявяват интерес към щурмгеверите. За разлика от тях руснаците прибират 50 автомата от складовите наличности, които заминават веднага за Москва заедно с 10 785 страници техническа документация.

През октомври 1946 г. 62-годишният Шмайзер получава заповед да стегне багажа си за СССР. Заедно с него потеглят и демонтираните производствени линии на завода. Конструктори и машини са пребазирани в Ижевск, известен с големите си оръжейни заводи.

Само година по-късно са първите успешни изпитания на АК. В този момент, според новата версия, се появява Михаил Калашников. Тя има своите основания в твърдението, че войникът наистина не е имал техническо образование. Лично Сталин наредил да се разработи легендата за младежа от народа, чийто технически гений надвил маститите доценти и професори. И докато пропагандната машина изграждала мита за Калашников, екипът на Шмайзер напредвал.

През 1952 г. АК-47 е утвърден за масово производство и започва приемането му на въоръжение в Съветската армия.

За да разберем преписвал ли е Калашников от Шмайзер, най-добре е да видим по какво си приличат и по какво се различават АК-47 от StG-44.

Според някои експерти приликата между двете оръжия е едва ли не само външна, като на преден план се извежда извитата форма на пълнителя, непроменена и до днес. Тя е обусловена от конусната форма на гилзите и на двата "междинни" патрона с калибър 7,92 мм и 7,62 мм (немски и съветски). Според други Калашников е откраднал щамповката на цевната кутия. Еднакъв е и принципът на работа на автоматиката, основаваща се на отвеждане на част от барутните газове, които се насочват към буталото на затворната рама. Твърди се обаче, че и тук руснакът е взел принципа на отвода на изгорелите газове не от щурмгевера, а от прословутата карабина СКС, разработена още през 1939-1940 г.

Оттук нататък следват разликите. Примерно затворният механизъм и подаването на патроните при щурмгевера нямат нищо общо с АК-47.

Гилзите при немеца се изхвърлят вляво от долната част на цевната кутия под рамата, докато при "Калашников" екстрахирането е вдясно. Затворният блок и рамата пък са едно цяло, само иглата на ударника е подвижна, която с помощна пружина се прибира в блока срещу произволни изстрели при вкарване на нов патрон в цевта. Освен това отворът за изхвърляне на гилзите е покрит с капаче, което се отваря само при крайно задно положение на затворната рама. Едно от най-странните решения при щурмгевера е поставянето на шомпола в газовата тръба. Напълно различни са още начинът на разглобяване на двете оръжия и калибрите на патрона - 7,92х33 мм срещу 7,62х39 мм. Двата патрона се различават по налягането на барутните газове, по скоростта на изстрелване на куршума и придаваната кинетична енергия. Различна е стъпката на нарезите в цевта. И най-големите дилетанти по темата знаят, че тези различия водят до съществени промени в конструкцията на оръжието, в използването на материалите за изработване на частите и тяхната обработка.

Ако обвиним Калашников, че е използвал познатия вече принцип на работа на автоматиката, по същата логика следва да обвиним стотиците конструктори, използвали принципите на работа на Джон Браунинг (използването на отката на свободния затвор при неподвижна цев, заключването на цевта към затвора с помощта на напречни издатъци и канали при пистолетите), които се използват и до днес.

И тук идва големият въпрос: Какъв е действителният принос на Хуго Шмайзер в разработката на АК-47, след като конструкторът почва работа в Ижевск? Конкретни отговори на този въпрос няма. Те обаче са резонни, защото се знае, че руснаците са плащали на немския инженер министерска заплата от 2000 марки, с която не само е живеел царски, но е издържал и семейството си, което остава в Зул. Логично е да се предположи, че за толкова добри пари той е положил всички усилия новото оръжие да бъде много по-добро от oстарялото вече StG-44.

Кое от конструкцията на оръжието е измислено от Шмайзер обаче може и никога да не разберем.

Източник: "24 часа"