Къде са националистите?

Британският министър-председател посяга на правата ми. И няма кой да ме защити.

Тъжно е някак си да се събудиш в едно дъждовно европейско утро и да установиш, че ти носителят на български паспорт, не представляваш национален интерес.

И никой от национално отговорните политици не те защитава.

Дейвид Камерън написа в понеделник във "Файненшъл таймс" какво мисли да ми направи - на мене и на всичките ми сънародници, които искат свободно да се движат в ЕС.

Той иска първо да стесни достъпа ми до неговата страна, а ако се провра през него, да ми остави минимални шансове за социална защита.

Аз членувам в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. И като влизах там, ми казаха: Добре дошъл в съюза на свободното движение на стоки, капитали, услуги и хора.

Това, че хората бяха на последно място, малко ме смути, но не го драматизирах. Бях свикнал с това място от предприсъединителото ми битие.

После ми казаха, гледай сега, тук при нас движението наистина е свободно, но е бавно. Първите седем години те пускаме да идваш на разходка в другите страни, но не и да работиш там.

Добре, викам аз, седем години чаках да ме пуснете при вас на разходка, мога да почакам още седем за работа.

И ето ги, вторите седем години свършват на 1 януари 2014 г. И Камерън се е притеснил, че ще дойда в неговата хубава страна. Да я разваля.

Знам го аз за какво се притеснява всъщност. Не е от мене. С такива като мене не само мрачният Албион, ами цяла Западна Европа е пълна много отдавна.

И тя срещу нас няма нищо против. Имаме квалификации. Говорим техните езици, че и други, а те не говорят нашия. И сме готови да работим повече от тях за по-малко пари. И не само сме готови, но и работим.

Но заедно с нас идват и едни други наши европейски съграждани, които нито говорят тукашния език, нито могат и искат да работят нещо, а направо се нареждат пред социалните служби, без нищо да са внасяли.

А техните социални служби и помощи не са като нашите. Тук една помощ е колкото две български заплати.

Като погледнеш статистиките, тази втора категория мобилни източноевропейци са съвсем малко. Но правят голямо впечатление с подхода си, който е напълно чужд на тези подредени, богати, спестовни, протестантско-капиталистически общества.

Малка вреда, но голям скандал, който е добре дошъл за тукашните "Атаки". И в най-богатите страни има нещастни хора. Аутсайдери. И благодарение на демокрацията те си имат хейтърски (мразещи) партии.

Тези партии са приложение на политиката като масова психотерапия. Намираш си обект и си изливаш всичките проблеми върху него във вид на омраза.

Една такава партия, Партията за независимост на Обединеното кралство на Найджъл Фараж, последните години хапе големи хапки от електората на консерваторие на г-н Камерън.

Ей тук го стяга чепика, завалията, че ние мобилните новоевропейци караме воденицата на г-н Фараж. На колкото частични избори е хванал консерваторите на толкова ги е бил. И Дейвид, горкият, чака със свито сърце парламентарните избори през 2015 г.

Партията му е разделена като БСП. Хардлайнерите искат Велика Британия да напусне ЕС. Референдум искат за това. Както 59 социалисти искаха да не продаваме земя на чужденци. По-умерените консерватори, където е и самият премиер, искат да предоговорят с ЕС участието си в него. Но и а тях не им е ясно как да направят това. И само вдигат предизборен шум около него. Защото да предоговориш европейски договор е като да пренапишеш Новия завет след преговори с четиримата евангелисти.

Г-н Фараж е малък на ръст човек, но голям оратор. С удоволствие слушам как убедително говори глупости и лъжи в Еропейския парламент. "Атака" имат много хляб да ядат, докато го стигнат. Лъжите му са убедителни, защото се базират на верни предпоставки за недостатъците на Европа.

Да, тя е тромава. Да, тя е неконкурентноспособна в сравнение със САЩ, Япония, че и с Китай. Да, тя е бюрократична. Да, тя е още е далече от обикновения човек. Да, тя може да е по- демократична. Да, тя често е лицемерна. Но като погледнем към Русия, Китай, Бразилия и Индия, едва ли имаме по-добра алтернатива от нея - с всичките й несъвършенства.

Това, последното мистър Фараж го пропуска. И "Атака" го пропуска. Като ни освободят от империалистите и колонизаторите, а на Фараж хората, като освободят Острова от бедните чужди навлеци и брюкселското иго, при кого ще ни/го заведат. "Молчит наука", както пееше Високци в прекрасната си песен за телевизора в лудницата.

Ако светът се развива както днес, след 20 години няма да има нито една европейска страна, дори Германия, сред осемте най-богати в света, т.нар. Г-8 прогнозират в съвместния си труд "За Европа" Ги Верхофстадт и Даниел Кон-Бендит, лидери съответно на либералите и зелените в Европейския парламент. Ако Европа иска да значи нещо в утрешния свят, тя е осъдена да е заедно. Както каза неотдавна председателят на Еврокомисията Жозе Барозу, ние сме в една лодка. Не може да потъне само гръцкия й край, а германският да продължи да плава. Спасяваме се заедно, или потъваме всички поотделно.

Но това са аргументи за четящата публика. Тя е това малцинство, което губи изборите. Печели ги мнозинството телевизионни зрители, които искат кратки и разбираеми послания. От рода на "тези са добрите, а тези лошите". В това отношение между България и Британия няма никаква разлика. В това отношение сме напълно европейска страна.

Затова г-н Камерън не се свени от реториката на Фараж. Напротив - опитва се да му я открадне, да й придаде цивилизован, консервативен вид, хем партиотичен, национално-отговорен, хем, европейски. Това е точно британски подход - if you can't beat them, join them. Ако не можеш, да ги биеш, присъедини се към тях.

По тази причина и България и Британия са се присъединили към Европа. По същата причина някои партии в България, Британия и навред в ЕС се присъединяват към антиевропейската реторика.

Това е голямо, но и опасно изкушение. Наблюдателите вече предсказаха на Камерън, че намеренията му ще го вкарат в тежка юридическа битка с ЕС, която е с отворен край. Той има съмишленици сред влиятелни държави-членки, които имат сериозно законодателно тегло в ЕС и са се оплаквали от т.нар. "социален туризъм" (Германия, Холандия, Австрия) но едва ли биха клатили основите на Европа заради него.

В предизборния си зор Камерън се опитва да третира българите и румънците, както атуалните български партиоти се опитват да третират сирийците. И както Башар Асад хич не го е еня за неговите бежанци, така и българското правителство зъб не обелва на Камерън. Оставило е тази чест на един самотен, но достоян посланик в Лондон - Константин Димитров.

Мълчи и опозиционната "Атака". Мълчат ВМРО и другите улични патруло-патриотари.

Единствен, който защити европейските права на българите, се оказа Европейската комисия. "Свободата на движение не подлежи на предоговаряне", каза тя на Камерън в сряда. Спомнете си за това, драги сънародници, когато ви говорят против Европа.

От нея са ни малкото хубави неща през последните 24 години - например възможността да живееш и работиш там, където ти харесва. Сега се опитват да посегнат и на нея със съвсем български, партизански мотиви.

Коментар на Веселин Желев, jelev.info