Бюлетин
  • 24 Юни 2017 |
  •  USD / BGN 1.7505
  •  GBP / BGN 2.2275
  •  CHF / BGN 1.8024
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 30°C

Позиция на Делегацията на българските социалисти относно CETA

Позиция на Делегацията на българските социалисти относно CETA

/КРОСС/ Българските евродепутати-социалисти гласуваха против сключването на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада (СЕТА) по три основни причини:

-         Споразумението накърнява интересите на хората на наемния труд;

-         Споразумението нарушава приоритета на публичните интереси;

-         Споразумението се отразява негативно на националната икономика.

Конкретните рискове за България, а и за Европа са:

1.      По отношение на интересите на хората на наемния труд:

-         както свидетелства Становището на Комисията по заетостта и социалните въпроси на Европейския парламент, в резултат на СЕТА в най-добрия случай ще има пренебрежимо малък ръст на заетостта в ЕС с не повече от около 0.02 процента за период от 6 до 10 години, като някои последни изследвания дори предричат загуба на над 200 хиляди работни места;

-         Изследването на Европейската комисия за въздействието на Споразумението от 2011 година свидетелства за сериозни секторни размествания, водещи до съответните увеличения на трайната безработица;

-         Споразумението ще задълбочи разрива в заплащането между квалифицираните и неквалифицираните работници, водещо задълбочаване на неравенствата и на социалните напрежения - СЕТА ще доведе до значителни ефекти на преразпределяне на националните доходи, като за ЕС те ще достигнат до 0,66% увеличение в полза на притежателите на капитал;

-         Особено неприемлив е резкият контраст между привилегирования статут за защита на интересите на инвеститорите при Системата на инвестиционните съдилища спрямо неангажиращите консултации, предвидени за защита на интересите и правата на труда;

-         Системата на инвестиционните съдилища може да се превърне в инструмент срещу възможността на държавите да провеждат активна политика по доходите, както и за ограничаване на обхвата на колективното трудово договаряне.

2.      По отношение на публичния интерес:

-         Редица клаузи на споразумението осигуряват явно предимство на приватизационните интереси над публичните. Преди всичко, разбира се, това е ясно закрепено в системата на Инвестиционните съдилища. Споразумението предвижда създаването на трибунал, пред който инвеститорите могат да изправят дадена държава, ако преценят, че с действията си е нарушила техни очаквания за печалби.

-         подходът на „негативния списък“, съгласно който всички видове услуги са отворени за приватизация освен изрично изключените, което представлява пълен отказ от досега прилагания подход на позитивните списъци, досега по правило прилагани в търговските споразумения, сключвани от ЕС;

-         механизмите в сферата на услугите за необратимост относно въвеждана либерализация и за неизменяемост във  вече либерализиран сектор означават силно да се затруднят евентуални мерки на публичните власти да въвеждат необходимите регулации в сферата на публичните услуги, в това число и тогава, когато случаи на либерализация и приватизация са се оказали във вреда на обществения интерес;

-         при договарянето на СЕТА Европейската комисия не взе под внимание протестите на стотици хиляди граждани във всички държави-членки на ЕС, както и възраженията на синдикати, неправителствени организации и други структури на гражданското общество.

 

3.      По отношение на последиците за националната икономика

-         Канада се нарежда едва на 48-о място сред търговските партньори на България. Съгласно данните на Националния статистически институт за първите 11 месеца на 2016 г. българският износ към Канада възлиза на 28,7 млн. евро (0,15% от общия износ), а вносът от Канада – на 38,3 млн. евро. Обемът на отрицателното салдо за България е 9,6 млн. евро;

-         Съгласнно данните на БНБ преките чуждестранни инвестиции от Канада у нас възлизат на едва 1,4 % от всички ПЧИ в страната за 2015 г.;

-         Отпадането на търговските бариери ще направи българският пазар на земеделска продукция уязвим от внос от Канада особено в чувствителни сектори като производството на месо. Евтиният внос от Канада може да допринесе за по-нататъшна промяна в структурата на българското селско стопанство в посока производство на продукти с ниска добавена стойност, както и да направи хранително-вкусовата промишленост зависима от внос на суровини;

-         Пазарите ще бъдат отворени за продукти съдържащи хормони и/или ГМО. Поради по-ниската им цена те биха оказали натиск върху местните производители и ще бъдат привлекателни особено за ниско- доходните групи с неясни последствия за общественото здраве;

-         Обемът на търговията при услугите между България и Канада варира съшествено от година на година и зависи най-вече от глобалните тенденции в аутсорсинга. Съществуващите тарифи и ограничения не могат да бъдат считани за препятствие, но „надпреварата към дъното“ в търсене на нови аутсорсинг дестинации с все по-ниски цени на труда реално смазва възможностите за увеличавне на двустранната търговия с услуги между двете страни;

-         Българският пазар на труда е изправен пред демографска криза. Работната сила намалява и понастоящем повече от 70 % от фирмите в България се оплакват от недостиг на квалифициран персонал. Страната преживя огромна емиграционна вълна и продължава да страда от „изтичане на мозъци“ към по-развитите държави-членки на ЕС и САЩ. В този контекст по-нататъшната либерализация на достъпа до канадския пазар на труда може да има траен отрицателен ефект върху развитието на българската икономика и да доведе до повишаване на загубите на човешки капитал;

-         Споразумението не съдържа нито една глава с конкретни мерки в подкрепа на малките и средни предприятия. Понастоящем има 20,9 милиона МСП в ЕС (93% с по-малко от 10 служители), но само 619 000 извършват износ извън ЕС. При либерализираните условия, създадени от СЕТА, тези МСП ще бъдат изложени в пълна степен на конкуренцията от големите транснационални корпорации от Северна Америка. В допълнение, МСП са заплашени от загубата на защитата, която им осигурява традиционната правораздавателна система, която е много по достъпна, включително като цена, спрямо Системата от инвестиционни съдилища, облагодетелстваща на първо място и най-вече гоемите мултинационални корпорации.

реклама
ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай
  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • реклама
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ ИНТЕРНЕТ РЕКЛАМА

Google+
Copyright © 2002 - 2011 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.