103 години от рождението на Херберт фон Караян

Той участвал заедно с брат си в създаването на саксонската конфекционна индустрия и заедно с двамата си синове бил удостоен с благородническа титла от Фридрих Аугуст III на 1 юни 1792, от тук и префиксът "фон" във фамилното име. Прадядото на диригента вече носил познатата фамилия, а не името Караянис.
Караян е роден на 5 април 1908 в Залцбург в семейството на музиканти под името Хериберт Ритер фон Караян (Heribert Ritter von Karajan). През 1926 година завършва залцбургската консерватория Моцартеум със специалност пиано, след това продължава образованието си във Виенската музикална академия. Дебютът си като диригент осъществява през 1929 година с операта „Сватбата на Фигаро", през същата година е назначен на първата си официална работа като диригент на Симфоничния оркестър в град Улм.
Караян често е обвиняван за членството си в НСДАП и, че не напуска Германия по време на националсоциалистическия период, както правят други музиканти като Бруно Валтер, Ерих Клайбер, Артуро Тосканини, макар да е известно, че и много известни имена като Вилхелм Фуртвенглер, Рихард Щраус и Карл Орф остават. По тази причина след края на войната и неговото турне в САЩ от 1955 е посрещнат с демонстрации. Музиканти с еврейски произход като Исак Щерн, Артур Рубинщайн и Ицхак Пърлман отказват да свирят с Караян, заради неговото минало.
През 1937 постига първия си голям международен успех с операта "Тристан и Изолда" във Виенската Щадсопера. Една година по-късно успехът е затвърден с операта "Фиделио" от Бетховен, която поставя в Берлинската Държавна Опера. През 1948 е диригент на прочутия фестивал в Залцбург, а малко по-късно става художествен ръководител на Виенския симфоничен оркестър. Същата година дебютира в Ла Скала със "Сватбата на Фигаро", а шест години след това пак там поставя "Лучия ди Ламермур" от Доницети с Мария Калас. Той поставя за първи път в Залцбург Вагнеровата опера "Пръстенът на Нибелунгите", с която през 1967 година дебютира на сцената на "Метрополитън опера".
В историята на музикалното изкуство Караян остава с огромна колекция от музикални записи и в същото време не един филм и оперни постановки. Херберт фон Караян е поканен от Съвета на Европа да подготви инструменталния аранжимент на Химна на Европа за соло пиано, духов и симфоничен оркестър.
През целия си творчески път, Караян гледа на класическата музика със съзнанието, че тя може да бъде поднесена масово в достъпен вид, той е първият, който прегръща идеята за СД дисковете и записите върху тях. Фон Караян първи открива огромния потенциал във филмирането на опери. Работи в сътрудничество с Франко Дзефирели и с него поставя Бохеми през 1963 в Ла Скала и една година по-късно Травиата.
Караян създава Залцбургския великденски фестивал
През 1983 ЮНЕСКО учреждява Международна награда на името на Караян за изключителни заслуги в развитието на музиката.
Караян е работил с български изпълнители като Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Антон Дяков, Алексис Вайсенберг, Софийският радиохор (Мусоргски, Борис Годунов), Хорът на Софийска национална опера (Верди, Реквием), Два концерта с Виенска филхармония в НДК (8 и 9 март 1983): - Брамс, концерт за цигулка (а Ане-Софи Мутер) и Първа симфония; - Хайдн, Симфония 104 и Чайковски, Пета симфония.