За абсурдното приставане на ген. Симеонов

Тези 2-3 дни често говорим с колеги от системата за национална сигурност за абсурдното приставане на ген. Симеон Симеонов на ДПС (на върхушката на ДПС, в която има - без разлика на етнически произход - видни корупционери, скрили се от правосъдието мошеници и потенциални бъдещи клиенти на същото това правосъдие).
Веднага ще кажа, че ген. Симеонов изобщо не е първият, който смени воинската чест с алчност за партийна кариера. Просто той падна най-ниско и най-низко.
Началникът на ГЩ Любен Петров не криеше крайно червените си пристрастия, заиграваше с "Позитано" още като заемащ поста си (тук не обсъждам началническите качества на съответните личности, в случая с него се разбирахме в името на националната сигурност, докато бях председател на съответната комисия в парламента, 1992-1994). Той се хвърли в левичарска партийна и политическа кариера с хъс и амбиции, несъответстващи на честта на пагона.
Началникът на ГЩ Михо Михов постоянно заплашваше, че ще си подаде оставката ако армията стане 70 000, 60 000, 50 000, 40 000. И всеки път когато тя намаляваше с още 10 000, той получаваше по една генералска значка. Държеше се ярко червено, макар че звездичките му ги даваше СДС. Още, дето се казва, не съблякъл военната униформа, скочи в обятията на червената партия, като едновременно с това се отдаде на пишман-дипломатическа кариера, без и бъкел да разбира от сложната тема "Македония". И досега е силно партийно ангажиран, вече в АБВ, използва речник на партиен агитатор от дружество "Г. Кирков" и не мисли доколко позицията му е съвместима с честта на пагона.
Началникът на ГЩ Никола Колев още докато беше на поста си се заиграваше с президента Първанов но не като с върховен главнокомандващ, а като тясно партиен функционер, какъвто той след втората година на първия си мандат си беше и въобще превърна през втория мандат президентството в инкубатор на АБВ. Генералът таеше мисълта да бъде лансиран от Първанов за президент, но бе "осветен" като нещо от типа на съвсем доброволен таен сътрудник на американското посолство, с което партийната му кариера увяхна и увисна, защото това едва ли е съвместимо с честта на пагона.
Само за бившите началници на ГЩ ген. Цветан Тотомиров и ген. Златан Стойков не си спомням да са се правили на политически спасители на нацията, да са се подлагали на партии, да са заменяли честта на пагона с партийна корист.
Впрочем, не напразно в редица западни демокрации се изисква определен срок (5-10 години) да са минали от заемането на висок военен пост, преди бившият военен да се хвърли в партийна кариера.
А защо казвам, че ген. Симеонов е паднал най-ниско и най-низко? Защото при неговите предходници втурването в партиите и цаняването за политици е отговаряло на тяхната тяснопартийна, мораво-червена природа. Т.е. макар и в името на користта, те са следвали убежденията на сърцето си.
Докато при ген. Симеонов такова нещо няма. Той действа меркантилно, користно, алчно; продава честта на пагона за пост и върви срещу това, в което се е клел. Именно затова среща презрение. А не толкова, че го прави с ДПС. В края на краищата и ДПС е партия, като всички останали, и на нея нищо партийно не й е чуждо - т.е. тя се бори за власт, развъжда корупция, не дава пет пари за националната сигурност и е неизменна част от статуквото, което задушава България и превръща съществуването й във въпрос на време...

Коментар на Николай Слатински