Четири важни въпроса в навечерието на пълната либерализация

/КРОСС/ Месец преди електроенергийният пазар да бъде отворен напълно, четири важни въпроса все още нямат отговор, посочи председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране доц. Иван Иванов по време на конференцията „Година на реформи в енергетиката. Каква е посоката?", организирана от 3е-news, Еcon.bg и Novinite.comq в партньорство с Българския енергиен и минен форум и Института за енергиен мениджмънт.

Ето и въпросите, които посочи шефът на КЕВР:
Възможно ли е да се постигне напълно либерализиран пазар в условия на преференциални цени и задължително изкупуване?
Либерализиран пазар със сегмент регулиран пазар?
Как да се смекчи влиянието на преференциалните цени върху енергоемките индустриални потребители без ЕК да го смята за недопустима държавна помощ?

Новият пазарен модел - с или без обществен доставчик?

Много е важно тези въпроси да получат отговор възможно най-скоро, защото са източник на тревоги и пораждат напрежение и в сектора, и в обществото. Причината са някои особености на българския енергиен пазар - значителен сегмент от производители с преференциални цени, ниска покупателна способност на населението, значителна енергоемкост на българската индустрия, при което всяко нарастване на цената на тока намалява конкурентоспособността на предприятията. Поради това неяснотата в самото навечерие на либерализацията по какъв модел ще се извършва тя, което е причина за за притеснения в бранша и сред потребителите дали няма да се стигне до хаос при продажбите и до негативни ефекти за индустрията, а и за битовите потребители, изразени най-вече в неочакван и неконтролиран скок на цените.

Отговорите са необходими и на фона на огромния дял на производители, които работят по дългосрочни договори за задължително изкупуване на еленергията им от НЕК на преференциални цени. Тук не става въпрос толкова за двете американски централи - „AES Гълъбово" и „КонтурГлобал Марица Изток 3" - истината е, че те са на дъното на ценовите равнища в този сегмент. В пъти по-скъп е токът от ВЕИ, заводски и топлофикационни централи, които произвеждат общо 28% от еленергията в страната по дългосрочни договори с много високи преференциални цени.

Още повече, че състоянието на националната енергетика далеч не е добро. През последните години сме свидетели на нарастващ дефицит в сектора в резултат на злоупотреби с преференциални цени за комбинирано производство (когенерация); неоптимално разпределение на квотите за производство на регулирания пазар; финансови пасиви от преференциалните цени за ВИ, както и дългосрочните договори и несполучливите инвестиции като Белене. Посочи председателят на КЕВР.

Всичко това, в комплект с разкритията за финансови интереси в енергетиката на ръководните кадри и държавните служители в сектора; с проблемите и съмненията около целесъобразността на БЕХ; липса на финансова независимост и технически капацитет на регулатор и е нергийна бедност е причина за съществуващото обществено недоверие към енергийния отрасъл.

Огромен проблем при либерализацията на пазара може дя се окаже и енергийната бедност, защото в тази категория попада значителна част от населението на страната - според някои изследвания над 30% от хората у нас харчат над 20% от бюджета си за енергийни сметки.

Какво ще се промени при регулацията на пазара?

Това, което е ясно в момента, е че функциите на КЕВР ще бъдат променени. На свободния енергиен пазар електропроизводството и доставки на пазарите на едро и дребно минават изцяло на конкурентен принцип. Само при преноса и разпределението КЕВР ще регулира мрежовите тарифи "задължения към обществото". Основните отговорности на регулатора, посочени от доц. Иванов, са: лицензиране и контрол на издадените лицензии; регулиране на мрежовите тарифи; определяне на добавка"задължение към обществото" и мониторинг на пазара.

КЕВР в следващите месеци и през 2016 г. ще взема решения, които да доведат до либерализация на пазара в условия на прозрачност. Това заяви Иван Иванов, председател на КЕВР по време на форума „Година на реформи в енергетиката", предаде репортер на БГНЕС. Във форума участват министърът на енергетиката Теменужка Петкова, ръководителите на основните държавни структури в енергийния бранш, представители на работодателите, на енергийните дружества и експерти. На форума се разискват темите за развитие на пазарите на електроенергия и газ- повече конкуренция и справедливи цени, „Електроенергетика - процедури, предизвикателства, решения" и „Природен газ- сигурност и конкуренция на газовите доставки" . 2015 г. е начало на съществена реформа в енергетиката, посочи Иван Иванов. Част от дейностите бяха започнати в рамките на годината, други ще бъдат продължени през 2016 г. НС, българското правителство и регулаторът КЕВР направиха нужните законови инициативи и промени, отчете председателят на КЕВР. В Закона за енергетиката бяха определени нови правила за избор на КЕВР, процедурата беше прозрачна и бяха фиксирани нови ангажименти на членовете на този орган, припомни той. Не се осъществи изискването за финансова независимост на регулатора, обаче. Заедно с това КЕВР има амбицията да се върне пълноценно на всички форуми на другите регулаторни органи в ЕС, за да участва пълноценно в тяхната работа. 

От регулатори обещаха подобряване на регулаторната рамка в съответствие с третия енергиен пакет и неговите счетоводни правила и прилагане на прозрачни и справедливи правила за балансиране.

Сред предизвикателствата, изброени от председателя на КЕВР, са:
Улесняване на износа на електроенергия;
Създаване на ефективна конкуренция на свободния пазар;
Организирана търговия за управление и балансиране на пазара ден напред;
Ускоряване на изграждането на регионален пазар на електроенергия;
Реформиране на модела на „единствен купувач";
Пътна карта за постепенно премахване на регулираните цени на дребно.

Първите нужни стъпки към конкурентен електроенергиен пазар са: промяна в ПТЕЕ с модел от хармонизирани елементи, нов пазарен модел, стартиране на енергийната борса, разработването на стандартизирани товарови профили и/или въвеждане на умни електромери, мониторинг на пазара.