Сънародниците ни в Кипър заемат нископлатените работни места

/КРОСС/ Наблюдава се тенденция на разширяване обхвата на работещите български граждани с размер на заплатата, близък до минималния за наблюдаваните отрасли. Според сравнителните данни за последните две години, относителният дял на заетите на работна заплата в диапазон от 801-900 евро през 2012 е 22.3%, а през 2013 г. нараства на 23.5%. Нараства също и относителният дял на заетите под 800 евро, от 36.3% през 2012 г. на 40.7% през 2013 г.
Този извод прави първото по своя род изследване на проблемите на българските работници в Кипър, изготвено от Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) към КНСБ. Изследването за първи път бе представено в централата на Конфедерацията на трудещите се от Кипър (СЕК) в началото на декември 2013 г., когато екип на КНСБ, воден от вицепрезидентите Пламен Нанков, Валентин Никифоров и Чавдар Христов, пристигна в Кипър за конференция в рамките на съвместния проект на КНСБ и СЕК „Информационен мост България - Кипър". На 14 януари 2014 г. изследването бе презентирано и пред българската аудитория на пресконференция в сградата на КНСБ.
„Има един основен въпрос, на който не може да се даде еднозначен отговор - колко са българите в Кипър. Според статистиката те са около 10 хил. души, които трайно пребивават в страната и са осигурени, неофициалните данни обаче сочат, че те са около 20 хил. души, а в някои месеци от годината със сезонните работници те достигат до 40 хил. души", каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на пресконференцията в сградата на Конфедерацията. Той посочи, че изследването е достигнало 228 български работници от Никозия, Лимасол и Ларнака. Основните проблеми, с които те се сблъскват могат да бъдат обособени в три групи - условията на заплащане, нарушаването на договорените трудови норми (преди всичко за работното време), както и социалния климат.
„11% от респондентите казват, че нямат почивни дни в седмицата. Това особено се отнася за работещите в селското стопанство", каза Виолета Иванова - изследовател в ИССИ на КНСБ. Тя посочи, че 21% от българските работници в Кипър е имало случаи да не ползват полагащия им се платен годишен отпуск. Изследването сочи още, че рискът за загуба на работното място е много по-висок за некипърските работници.

Изследването за проблемите на българските работници в Кипър е изготвено по съвместния проект на КНСБ и СЕК „Информационен мост България - Кипър", който стартира на 1 юли 2013 г. „Участваме в нещо, което е бъдещето на синдикалното движение - обединяваме усилията си, надграждаме уменията си и това няма да бъде последният ни съвместен проект със СЕК", изтъкна вицепрезидентът на КНСБ Пламен Нанков.
„За Министерство на труда и социалната политика свободата на движение и работа е едно изконно европейско право, което налага всеки гражданин на ЕС да получи равни условия на труд, разбира се като бъдат запазени социалните системи. Така както изискваме от българските, трябва да изискваме от всички работодатели, обаче, да спазват трудовото законодателство в неговата цялост. МТСП може само да поощри този проект между СЕК и КНСБ, тъй като той е добра основа, която да послужи и при общи проекти със синдикати от други страни", коментира заместник-министърът на труда и социалната политика Росица Янкова.
„Трябва да отбележим, че там, където има синдикални организации, резултатите са много по-добри. Това означава, че трябва да организираме повече работещите", заяви вицепрезидентът на СЕК Андреас Мацас по време на посещението на българската делегация в Кипър. „Ще бъде некоректно и нелоялно, обаче, да подминем проблема с дискриминацията на европейските граждани, които упражняват труд в Кипър, и по-конкретно на българите", изтъкна той. Мацас съобщи, че СЕК ще работи не само за правата на българските работници, но и за цялостното им приобщаване в кипърското общество.
В СЕК е назначен и български експерт, който да се занимава с българските синдикални членове в Кипър. В своята презентация, в рамките на обучението на българската делегация в Кипър, Стела Георгиева изтъкна, че синдикалното членство е един от вариантите за изваждане на българите от социалното изключване и за приобщаването им в обществото. Тя акцентира върху факта, че в повечето случаи кипърските работодатели избират български работници, тъй като на тях може да се има доверие и са трудолюбиви.
„След толкова време работа в това предприятие вече нямам усещане, че работодателят ми прави разлика между моя и труда на кипърския работник, включително и при заплащането", каза един от българите по време на посещение на българския екип в предприятие за производство за бои в Кипър.
„Не трябва да забравяме, че сътрудничеството между Кипър и България не е от вчера, а темата за пазара на труда в Кипър е гореща и от изключително значение за българските работници", изтъкна н. пр. посланика на Р България в Р Кипър Веселин Вълчев по време на срещата му с екипа на КНСБ. Той посочи, че България е една от първите страни, която признава независимостта на Кипър през 1960 г. През 1974 г., след турската инвазия, България е страната, която дава подслон на над 3500 кипърци, останали без дом. „Отношенията ни са двупосочна улица - Кипър е първата държава, която ратифицира членството на България в ЕС", допълни още българския ни посланик.