Вигенин: ГЕРБ хем канят Китай хем според Цветанов са „основна заплаха за мира и стабилността“. На кого да вярваме?

/КРОСС/ Декларация от името на ПГ на „БСП за България”

Уважаема г-жо председател,

Уважаеми дами и господа народни представители,

Утре в София ще се проведе Срещата на върха на държавните и правителствени ръководители на страните от Инициативата за сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа, по-популярна като 16+1. БСП от самото начало има положително отношение към този формат на сътрудничество, именно подкрепеното от БСП правителство, за пръв път през 2014 г. официално поиска България да бъде домакин на такава среща. Тази многостранна среща е и повод за двустранните срещи на китайския министър-председател Ли Къцян, който от вчера е в София.

Сътрудничеството между България и Китай има здрава основа – България е втората държава в света, признала Китайската народна република. В годините след 1989 г. тези отношения преминаваха през различни трудности, но трябва да отбележим, че БСП през цялото време, особено в най-тежкия период до края на 90-те години на миналия век, запази здравата политическа връзка с управляващата партия в Китай, а с това и съхрани отношенията между двете страни. Нашите партньори ценят това. Благодарим, че и ГЕРБ го оцени.

Паралелно с нарастващата икономическа и политическа мощ на Китай, редица страни от Централна и Източна Европа съумяха да създадат работещи модели на взаимодействие, да предложат и да започнат реализацията на големи проекти, да привлекат сериозни инвестиции и паралелно да създадат силни политически отношения с Китай. България изостана много от този процес и в последните десет години това изоставане ставаше все по-видимо.

В основата на сътрудничеството обаче е доверието. Доверие, че партньорите знаят и могат да дефинират своите интереси, че ангажиментите се изпълняват и че има добре осъзната посока на политиката, че желанието за сътрудничество е реално и се търси съдържание, а не поза.

Ето защо ПГ на „БСП за България”, в светлината на започващата среща, отново призовава управляващата партия ясно да дефинира своето отношение към Китай и категорично да се разграничи от изявленията на председателя на ПГ и заместник- председател на партията ГЕРБ Цветан Цветанов, че – цитирам „Русия и Китай са едни от основните заплахи за мира и сигурността“. Ние проявяваме разбиране, че в една партия може да има различия по определени въпроси, разбираме, когато председателят на партията и премиер спира законодателство през медиите, а зам.-председателят и председател на ПГ го пуска отново, пак през медиите. Разбираме също, че между старшия и младшия партньор има непреодолими различия по външната политика и по въпросите на сигурността и че единственото, което слепва тази лицемерна коалиция, са облагите на властта.

Не можем да приемем обаче, когато съществени външнополитически противоречия се демонстрират по върховете на управляващата партия, което може да доведе до сериозни негативни последици за перспекивите и възможностите за провеждане на адекватна външна и икономическа политика към страни като Русия и Китай.

Как се оказа, че по време на Българското председателство на Съвета на ЕС Бойко Борисов посещава Москва, извинява се, моли за възобновяване на сътрудничеството по големите инфраструктурни проекти, а неговият заместник, от когото зависи живота на правителството, обявява Русия за основна заплаха за мира и сигурността? Ако няма реакция – на кого да вярвме?

Каква е логиката правителството да кани Китай да финансира и изгражда ключови инфраструктурни обекти, като най-после демонстрира по-прагматичен подход, а ПГ, чрез своя председател, само дни преди визитата на китайския премиер, да обявява Китай за „основна заплаха за мира и стабилността“? Ако няма реакция – на кого да вярваме?

Обръщаме се както към ГЕРБ, така и към управляващата коалиция. Живеем в сложно време – както на заплахи, така и на много възможности. Не пропускайте възможностите заради вътрешни противоречия, изграждайте доверие към България, а не го пропилявайте, не позволявайте партиен егоизъм и неясни чужди интереси да пречат на перспективите на отношенията със страни като Русия и Китай.

Все още не е късно България да се възползва от своето геостратегическо положение, да бъде вратата между Изтока и Запада и да гарантира за десетилетия напред националните си интереси.