Климент, епископ Анкирски, на свети мъченик Агатангел и на другите с него

/КРОСС/ Двеста и петдесет години след Рождеството на нашия Господ Иисус Христос, през царуването на Валериан, престолният град на Галатия - Анкира, отгледал принадлежащия към честен род свети мъченик Климент като плодовита млада лоза, обилно отрупана с гроздовете на много духовни дарования. Но родителите му не били единоверни: баща му бил езичник, служещ на идолското нечестие, а майка му - християнка, произхождаща от родители християни и възпитана в християнско благочестие и добри навици. Името й било Евфросиния. Тя била омъжена по принуда и не по свое желание встъпила в съюз с неверен мъж, тъй като родителите й се надявали да се изпълнят словата на светия Апостол: „неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена". Но не се случило така, както те се надявали, защото мъжът си оставал в дълбочината на нечестието и обхванат от тъмнината на идолослужението. Той не само не искал да се обърне към светлината Христова, но и всячески се опитвал да увлече и съпругата си Евфросиния към своето нечестие. Тя също се стараела да го настави в пътя на истината, като ден и нощ го убеждавала и му показвала със своя пример спасителния път на живота, но не успяла да постигне нищо, тъй като сърцето му било закоравяло. Тя се молела на Христа да им изпрати милост, та, съединени с телесен съюз, да се съединят и духом в светата вяра; ако пък това е невъзможно, тогава да се разделят и телесно, тъй като при тях няма единодушие във вярата. Нашият Господ Иисус Христос чул молитвата на рабинята Си и я помилвал, и скоро я освободил от игото на неверния мъж: тъй като той бил човек непотребен, с ожесточено сърце, Той напълно го отхвърлил и му повелил да премине във вечността. Езичникът умрял, като оставил на съпругата си невръстното им първородно дете от мъжки пол, което още било в пелени. Блажената му майка Евфросиния го хранела повече с благочестие, отколкото с мляко, а след това го донесла при Христа, като го просветила със свето Кръщение. Дала му името Климент, което в превод от гръцки език означава „млад лозов филиз". Твърде удачно му дала това име, като предвидила подобно на пророчица, че той ще бъде филиз от истинската лоза - Христа, който ще принесе много зрели гроздове - човешки души, обърнати към Христа. Със самото име тя предсказала, че той ще бъде бележит изповедник за пресветото име на Иисуса Христа, ще пролее кръвта си и ще положи душата си за Него и ще стане страдалец и мъченик за Христа. Учела сина си да чете свещените книги и на добро поведение и го наставлявала във всяка добродетел. Междувременно, докато момчето възраствало на години и по разум и вече станало дванадесетгодишно, майка му, света Евфросиния, се приближила до блажената си кончина. Като предузнала за нея и когато вече лежала на смъртно легло, тя пожелала синът й да стане наследник не толкова на оскъдното й материално имущество, колкото наследник на невещественото, духовното й богатство от добродетели. С майчинска загриженост тя го напътствала, като го прегръщала и целувала:

- Чедо мое, чедо възлюбено, чедо, осиротяло от люлка и узнало за сиротството си, преди да узнае за баща си! Ти обаче не осиротя, сине мой, защото за теб Баща е Христос Бог, Който те обогатява със Своите дарове. Сине мой, аз те родих по плът, а Христос Бог те възроди по дух. Затова знай, че Той ти е Баща; считай се за Негов син и се постарай осиновяването ти от Бога да не бъде напразно. Служи само на Христа Господа и на Христа възлагай всичките си надежди, защото Той наистина е нашето спасение и източник на безсмъртие.

След като майката на Климент починала с блажена кончина и била погребана, той напълно осиротял, имайки само Бога за свой баща. Бог, общият промислител за всички, Който се грижи за сирачетата и сиромасите, дал на блажения Климент, по това време все още дете, друга майка. В същия град живеела една благородна, честна и богата жена на име София, приятелка на майката на Климент. София живеела богоугодно, пребъдвайки в молитва денем и нощем. И понеже била без-детна, тя приела при себе си, вместо син, свети Климент, и го обичала като свое собствено дете, грижейки се всячески за него.

По онова време в Галатия имало голям глад. Нечестивите езичници изхвърляли децата си край пътищата, понеже нямали с какво да ги хранят, и сами умирали от глад. Тогава свети Климент събрал тези деца в дома на София, втората си майка, и ги хранел с нейни средства - обличал ги, учел ги и им давал свето Кръщение. По този начин той направил дома на София възпитателен приют и училище, а самата тя станала майка по Бога за много деца, при това много по-добра от майките им по плът, понеже ги раждала духовно, като ги възпитавала в християнската вяра.

Свети Климент още от най-ранна младост придобил разум на съвършен мъж и още от младостта си започнал да умъртвява плътта си с пост и въздържание, живеейки подобно на монах. Въздържал се от местна храна и се хранел само с хляб и треви; питието му било вода.

По Божий промисъл и изволение и след единодушния избор на всички намиращи се в Галатия християни, той бил поставен отначало за четец, а после за дякон и презвитер. А след две години бил възведен и в епископски сан, макар че още бил млад на години: тогава бил на не повече от двайсет години. Станал втори Даниил, който, макар и млад, надминал старците по разум и добродетел и показал, че старостта се определя не от броя на годините, а от добродетелния живот и премъдростта. Като приел епископски сан, свети Климент станал учител не само на децата, които, като събрал в множество, учел на книгите, но и на възрастните и старците: като довеждал езичниците до християнската вяра и като ги кръщавал, той все повече увеличавал Христовата Църква.

Щом встъпил на Римския престол, още през първата година от царуването си, гонителят на християните Диоклетиан разпратил свои укази до всички области на Римската империя, до князе и началници, до наместниците си, до игемони, воеводи и градоначалници, като им повелявал да убиват и погубват по различни начини всички изповядващи името Христово. Тогава по всички области и градове царските наместници и управители, едни поради страх от гнева на царя, а други - от желание да му угодят и да получат от него почести, започнали да полагат голямо старание, за да унищожат в държавата и самото име християнин.

По това време в Галатия пристигнал царският наместник Домитиан и ревностно издирвал християните, съгласно царската заповед, с цел да ги изтребва. Езичниците наклеветили Анкирския епископ свети Климент, че забранява на мнозина да се покланят на великите богове и ги привежда към до своя Христос. Домитиан веднага наредил да го хванат и да го доведат при него.

Диоклетиан подложил светия на продължителни и люти мъчения: отначало го съблякъл гол, проснал го на земята и го бил дълго и силно с волски бичове, а след това го окачил и го стъргал с железни нокти, докато цялото му тяло не било остъргано.

След това мъчителят наредил да опалват със свещи хълбоците му, но светият с радост търпял всичко това за Сладчайшия Иисус. Удивлявайки се на търпението и мъжеството на мъченика, Диоклетиан казал на околните:

- Измъчвал съм мнозина окаяници от християните, но още не съм виждал нито един така непобедим като този.

Той наредил да завържат светеца, да го качат на кораб и да го отведат в Никомидия при другия цар Максимиан, при което му написал за всичко, което свети Климент бил претърпял от него в Рим и преди това от Домитиан в Анкира. Когато светият трябвало да се качи на кораба, юношата Агатангел, който избягал през нощта от воините, избили с мечове стадото Христово извън града, незабелязано се качил на кораба и очаквал свети Климент. Когато светият бил качен, юношата паднал в нозете му, казал му, че е кръстен от него, разказал му всичко за гибелта на вярващите и за бягството си, като изяснил, че е дошъл при светеца, за да претърпи заедно с него всякакви мъчения за Христа и накрая да умре заедно с него. Свети Климент се възрадвал за блажения Агатангел, като видял ревността и любовта му към Христа Бога, а самото му пристигане счел за идване на Ангел Божий.

По време на плаването светиите пребивавали в молитва ден и нощ и изобщо не приемали храна.

С помощта на попътен вятър те преплували Егейско море и достигнали Никомидия.

Когато светиите били представени пред цар Максимиан, той много се учудил как са останали досега живи и непобедими след толкова мъчения. След като ги разпитал отново и ги намерил непреклонни, той наредил да разпалят огнена пещ, както някога Навуходоносор във Вавилон, и хвърлил в нея Христовите воини. Светиите престояли в тази пещ един ден и една нощ и се оказали живи и невредими. Като видели това чудо, мнозина от народа повярвали в Христа. След това светиите били хвърлени в тъмница и прекарали там четири години. Нечестивият цар се надявал, че като се уморят от продължителния затвор и като понесат в тъмницата много бедствия, светиите скоро ще се обърнат към езическата вяра.

След като изтекли четири години тъмничен затвор, царят, считайки ги за недостойни за своя царски съд, но заедно с това, срамувайки се от проявеното от тях на дело непобедимо величие на духа, ги поверил на един твърде жесток управник, на име Сакердон, който бил погубил безброй много християни с жестоки мъчения и страшна смърт. Той трябвало да принуди светите затворници да се поклонят на езическите богове. След като не успял да убеди светите мъченици Климент и Агатангел нито с ласкателства, нито със заплахи, той наредил да ги завържат голи за два стълба, да ги бият жестоко и да стържат телата им; стъргали ги така силно, че раменете и гърбовете на светиите били напълно остъргани до котите. Вече се виждали оголени кости и стави, а цялата плът била свалена. Мъчителят предположил, че те всеки момент ще умрат и наредил да ги отвържат и да ги отведат в тъмницата. Но като видял, че светиите стоят на нозете си, чувстват се бодри и вървят сами към тъмницата той се засрамил и от ярост и от срам отпаднал телом. Бил едва жив, така че слугите му го отнесли на ръце от съдилището до дома му.

Щом узнал за това, цар Максимиан осъдил светиите на доживотен тъмничен затвор, в който те трябвало да умрат от естествена смърт.

След цар Максимиан на царския престол се възкачил Максимин. По това време много християнска кръв се проливала безпощадно.

Той наредил да ги изпратят в Анака. Като узнали това, светиите силно се зарадвали, тъй като свети Климент силно желаел да завърши попрището на подвижническия си живот в родния си град.

Когато светиите били доведени в град Анкира и представени за разпит пред княз Лукий, той не започнал веднага да ги разпитва, но предварително ги поставил в строг тъмничен затвор; при това наредил да поставят краката им в пранги, да сложат железни окови на шията, ръцете и по цялото им тяло и да закачат по тях тежки камъни, така че да нямат възможност нито да помръднат с тяло, нито да протегнат нозе.

След посичането на свети Агатангел мъчителят Лукий се разпоредил ежедневно да мъчат свети Климент в тъмницата. Мъчението се състояло в следното: биели мъченика по лицето и по главата с тояги, осеяни с остри чепове, като ежедневно налагали по сто и петдесет удара върху тялото на светеца.
Така свети свещеномъченик Климент завършил продължителния подвиг на страданието си, след като в течение на двадесет и осем години изтърпял безбройни и неизказани мъки за Христа.

Гръцкият историк Никифор казва за него така: „Всички мъченици, които от самото създаване на света са страдали за Бога от някакъв вид мъчения, а именно: от огън, желязо, от камъни, от повесване на дърво, а също и тези, които са били предавани на зверове в цирка, или са били измъчвани до смърт от продължително затваряне в окови, или са загинали от различни видове смърт във водата, на земята и във въздуха, или са били погубени от силен мраз, или зной, или пък са били лишени от живот чрез някакъв друг вид мъчение или смъртно наказание, - всички тези мъченици били значително надминати от свети Климент и Агатангел с техните страдания. Свети Климент пострадал в различни градове от единадесет мъчители: в Анкира от галатайския наместник Домитиан, в Рим от цар Диоклетиан, в Никомидия от воеводата Агрипин, отново в Анкира от княз Курикий, в Амисия от царския наместник Домиций, в Tape от цар Максимиан, пак там от управника Сакердон, а след това от княз Максим и велможата Афродисий, отново в Анкира от княз Лукий и накрая от воеводата Александър. Всички тогавашни мъчители си го препращали един на друг като някакво невиждано чудо, защото в продължение на толкова много години и при толкова най-разнообразни жестоки мъчения той не могъл да бъде победен или разколебан - заедно с ученика си Агатангел." Заради славата на Своето свято име го укрепвал Бог, нашият Господ Иисус Христос, Комуто, заедно с Отца и Светия Дух, от всяка твар подобава слава, чест и поклонение во веки. Амин.