Международен ден на детската книга

/КРОСС/Днес отбелязваме Международния ден на детската книга.т

Този празник се отбелязва от 1967 г.

Датата съвпада с рождения ден на датския писател Ханс Кристиан Андерсен (1805 - 1875), който е създал едни от най-великолепните приказки на всички времена. Роден през 1805 г. в малкото градче Одезе, Ханс живее в скромно семейство на обущар и перачка. Заедно с баща си майстори малки фигурки от дърво, рисува, чете и декламира. От малък е надарен с богато въображение и артистични заложби, има развита фантазия и винаги е замечтан. Светът около него оживява - купичката, лъжичката, вилицата, уличният фенер... и разказва собствена история. "Няма по-хубави приказки от тия, които създава самият живот", казва Андерсен, с което показва колко правдиви и истински са неговите истории. В своите приказки: "Новите дрехи на царя", "Оловният войник", "Малката русалка", "Малката кибритопродавачка", "Принцесата върху граховото зърно" и т.н., писателят разкрива с изключително майсторство човешките слабости и добродетели на неговите герои.

Днес започва походът, а официално началото на четвъртото му издание ще даде кметът на София Йорданка Фандъкова в 11 часа в детско-юношеския отдел на Столична библиотека. Тя ще прочете и една Андерсенова приказка по повод 210-годишнината от рождението му, съобщиха организаторите от асоциация "Българска книга".

Те са поканили български писатели, които ще се срещнат с най-малките читатели в рамките на кампанията до 23 април. Едновременно с "Похода на книгите" Българската Библиотечно-информационна асоциация организира "Маратонът на четенето", който се провежда в библиотеки и читалища в цялата страна. В рамките на кампанията ще бъде връчена и единствената българска награда за най-добра детска книга, избрана от самите деца - "Бисерче вълшебно", а редица издателства, училища и детски градини в страната организират свои събития, насочени към детската литература.

В навечерието на празника "Алфа Рисърч" изнесе данни, според които около една трета от българите четат книги поне няколко пъти седмично (36%), но над 25% нямат шанс за достъп до основни културни блага като книгата и четенето. Това са така наречените в изследвамето маргинализирани групи - по етнически произход, по нисък образователен ценз, по възраст, по местоживеене. Изследването показва читателските практики през 2014 г.

Изследването посочва, че 12% от българите са прочели до 10 книги през живота си, а близо 5% не са чели книги изобщо. Близо 32% от пълнолетното население на страната споделят, че през последната една година не са прочели нито една книга, а 27% смятат, че няма нужда да четат.