КНСБ: Има пълен волунтаризъм при определяне на доходите

/КРОСС/ „Има пълен волунтаризъм при определяне на доходите. Работната заплата на работниците и служителите зависи изцяло от субективната оценка на мениджърите". Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на пресконференция във Варна на 3 април 2014 г.

Той подчерта, че е необходимо да бъде сложено поне в условна рамка съотношението между размера на основната заплата и допълнителното възнаграждение. Това съотношение КНСБ предлага да бъде 80% към 20% и то да е заложено в Кодекса на труда (КТ). Президентът на КНСБ изтъкна, че само 4-5 текста от КТ се отнасят до заплащането на труда.

Той съобщи, че е необходимо да бъде разработена методика за определяне на минималната работна заплата. Президентът на КНСБ подчерта, че трябва да бъде предоставен механизъм на социалните партньори, за да договарят препоръчителни индекси по основните икономически дейности по примера, по който се договарят минималните осигурителни доходи.

Пламен Димитров припомни, че КНСБ вече е представяла свои предложения по договаряне на работните заплати, които са депозирани в Министерски съвет. Той каза, че едно от тях е, например, ако след шест месеца от момента, в който са започнати преговори за сключване на колективен трудов договор, не е постигната договореност, автоматично и без подписка да започне процедура за колективен трудов спор. Президентът на КНСБ подчерта, че подобен текст действа в много западноевропейски държави.

Сред предложенията на КНСБ за промени в КТ е и да бъде установено задължението на работодателя да изплаща 100% от заработеното трудово възнаграждение, а не, както е в момента - не по-малко от 60%. Пламен Димитров съобщи, че не е регламентирано по какъв начин да се прехвърлят задълженията за изплащане на работни заплати при смяна на собствеността на едно предприятие. Той коментира, че са известни много случаи, при които се сменя юридическото лице и въпреки че има доказана свързаност между собствениците, задълженията не се прехвърлят автоматично. Президентът на организацията подчерта, че именно това трябва да се случи с промяна на КТ.

Той коментира също и случаите, свързани с незаконно уволнение на работници и служители. В момента работодателят дължи обезщетение на работника или служителя, който е уволнил неправомерно, само за 6-месечен период, въпреки че до установяване на незаконното уволнение може да са минали години. КНСБ предлага обезщетение да се дължи за целия период, като това да се отнася и за дължимия отпуск. Синдикатът предлага и въвеждане на регресна отговорност, при която длъжностните лица, положили подпис на документи, свързани с незаконното уволнение, да платят на фирмата за нанесените щети от това свое действие. Президентът на КНСБ подчерта излишно, че тези мерки биха имали превантивна функция срещу незаконните уволнения.

Пламен Димитров представи искането на КНСБ за премахване на т.нар. клауза „opt-out", която позволява работниците и служителите да работят повече от 48 часа седмично. Това се случва при режимите на разположение и когато е налице непрекъсваемост на производствения процес. Президентът на КНСБ съобщи, че България е една от 5-те държави в Европейския съюз, която прилага тази клауза, докато останалите 23 не позволяват по този начин да бъдат отнемани задължителните междуседмични и междудневни почивки на работещите.

По отношение на отпуските Пламен Димитров отново припомни, че в КНСБ има съгласие да бъдат премахнати графиците, но само ако се премахне и давността на отпуска, защото иначе няма да бъде гарантирано правото на работещите. Също така той подчерта, че е време да бъде въведена и практиката работник или служител да може да ползва до два дни отпуск в годината при спешна необходимост, след 3-дневно предизвестие на работодателя.

На пресконференция на 2 април 2014 г. в Русе президентът на КНСБ Пламен Димитров представи пред журналисти и съвместните предложения на КНСБ и работодателите за промени в КТ и свързаните с него нормативни актове.

„Едно от предложенията ни е правителството да делегира на работодателите и синдикатите да решават какво да се случва по отношение на трудовите, осигурителните въпроси и такива, свързани с жизненото равнище на хората."

Президентът на КНСБ информира, че това се случва в много западни държави и е нормално това да е така, защото в тези сфери трябва да се търси балансът между труда и капитала.

„По този начин ще се ограничи и популизмът, защото работодателите и синдикатите са страните, които преговарят, за да стигнат до балансирани решения, и няма опасност някой политик да заяви, че ще направи минималната работна заплата 1000 лв., а минималната пенсия - 500 лв. А знаем, че това е невъзможно в сегашната икономическа ситуация", заяви Пламен Димитров.