• 28 Март 2024 |
  •  USD / BGN 1.8091
  •  GBP / BGN 2.2873
  •  CHF / BGN 2.0027
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 15°C

Величието на един народ е да вникне в причините за своите нещастия

Величието на един народ е да вникне в причините за своите нещастия

/КРОСС/ Проф. Андрей Пантев е роден през 1939 г. в с. Раковица, Видинско. Работил е в Института по история при БАН. От 1975 г. преподава в СУ „Св. Климент Охридски". Специализирал е в Англия и САЩ, където също така е и преподавал. Специалист по нова история на България и по история на международните отношения ХIХ-ХХ в. Проф. Пантев е бил три мандата депутат от Коалиция за България.

Интервюто с него е дело на Мариела Балева от в.Преса.

- Днес се навършват 135 години от приемането на Търновската конституция. Ако преминем през времето оттогава - какво означава тя днес, проф. Пантев?

- Тази годишнина е знаменателна и следва да се обърнем с благодарност към нашите учредители и съзидатели на държавата. В същото време тя е и повод да се каже, че невинаги текстовете, напълнени с привлекателни юридически гаранции, са условие за функциониране на политическата демокрация и са градивен парламентаризъм.

- Какво имате предвид?

- Ако погледнем с по-хладен поглед към нейното приложение, ще видим нещо смущаващо - същата конституция, обявена за толкова демократична, рядко и само за кратко е осигурявала нормален парламентарен цикъл и ритъм в политически живот. Почти комично тя е обявявана за най-демократична точно когато е била отменяна. Тя е суспендирана няколко пъти, поправяна е няколко пъти, но никой не е оспорил нейната историческа потребност и значение. Първото суспендиране е още през 1881-1883 г. При положение че суверен е князът - цар. Въпреки атрактивните си принципи като предоставяне свобода на побегналите роби към княжеството, разделението на властите, волята на народа, свободи и прочие, тя рядко и за кратко успява да осигури нормален и непрекъснат ритъм на демократичен и институционен живот. От друга страна, никой пък не е дръзнал да се обяви срещу нея за продължително време.

- България е една от малкото страни, която веднага след Освобождението има конституция. Така ли е?

- По това време има само няколко конституции в Европа, където избирателното право е много по-ниско от маркираното у нас. Англия и Италия например. Изразът на видния юрист Стефан Баламезов (ректор на СУ два пъти - от 1929-1930 и 1944-1945 г.), че тя е създадена под ямурлука на белгийската конституция, свидетелства, че всички балкански народи заимстват и имитират европейския конституционен опит. Конституцията ни е оприличена на сръбската от 1833 г. Това, което следва да извлечем като исторически пример, е предупреждението, че само красиви текстове - особено в общата част на една конституция, сами по себе си не са гаранция за демократичен живот. Има едно понятие - олигархически конституционализъм, при което и парламентът, и конституцията ограничават, а не поощряват демократическото развитие на едно общество.

- Дайте пример.

- Типичен случай в това отношение е шведската конституция от 1809 година, където целта й е да възпира, а не да разширява избирателните права. Има един много интересен израз на френския политик Гизо, който казва: „Реформи няма да има. Ставайте богати и тогава ще станете избиратели." Когато унгарските земевладелчески магнати искат повече права от австрийския император, той ги заплашва, че ще въведе всеобщо избирателно право и по този начин те ще изгубят своите наследствени привилегии в парламента. Така че самото наличие на конституция - тогава, когато тя не се спазва или се спазва условно, или пък регламентира някакви ограничения - това още не е гаранция, че има нормален демократичен ритъм.

- Прав ли е бил Симеон Радев, като пише в „Строители на съвременна България": „Най-голямото подражание на европейската мода бе това, което вършеше събранието - създаване на парламентаризъм във вчерашна турска провинция"?

- В нашето политическо наследство ние нямаме опит в гласуване, ако изключим допитването за екзархията. В годините след избавлението ни се проявяват две основни тенденции на мислене и поведение, създадени при турците - една егалистична нагласа, при която, както пише Иречек, българите изпитват вродено отвращение към неравенството. Но има и авторитарна нагласа, която създава среда и климат за антидемократични идеи, принципи и режими.

- По време на Учредителното събрание се раждат и българските партии - на консерватори и либерали. Към консерваторите са били Тодор Икономов, Константин Стоилов, Димитър Греков, а пък към либералите са принадлежали Петко Славейков и Петко Каравелов. Едните са обяснявали, че либерал означава човек, който „либе ралото"...

- Е, това е израз на Васил Радославов. Това са не съвсем утвърдени шегички и те са, за да се спечелят доверието, вниманието на обикновените хора. Това не е израз на висша политическа мъдрост, не е класика, но още оттогава се ражда идеята, че трябва да се ухажват и простите хора. И това е величието на конституцията, при която един глас на един неграмотен селянин и на един значим фабрикант, адвокат, министър и пр. са означавали едно и също.

- Архивите сочат, че Петко Славейков е използвал добре похвати на ироничната си интонация, мимиката си, шегите и остроумието, „за да настрои непросветените депутати против ония, които им говорят учени неща". Освен това в Учредителното събрание има върхушка от страсти - плесници, обиди. Май не им е било лесно?

- Позволявали са си всичко в изрази и поведение. Самият Славейков в стихоплетна изящност е наричал първия ни княз „копиле ти батенбергско". Доайенът на първото ОНС е бил неграмотен. В пленарната зала е имало и образован елит, и неграмотни селяни. Глупостите и дебелашките нрави не са от вчера. И вероятно няма да спрат утре. По време на първата конституционна разпра през 1881 г. един, и то възпитаник на Роберт колеж, е размахвал сопа като словесна аргументация.

- Кворумът явно е бил голям проблем и след бурните сцени мнозина от депутатите съзнателно не идват на заседанията на събранието 10 дни, че и повече. Отсъствията днес не са ли същата демонстрация?

- Архивите сочат, че например на 4 април 1879 г. от 229 души идват само 58... Не виждам да има пропастна разлика между тогавашния и сегашния парламентарен живот. И тогава един се е разхождал с бастун, на който пишело „Конституция", тогава, когато конституцията вече е отменена и пр., и тогава са имали обвинения. Не можем да кажем, че всичко е било най-прекрасно, а сега е мерзко и отблъскващо.

- Дали още в Търновската конституция не са заложени някои от недъзите на настоящия парламентарен живот - например отношението на българите към властта като начин предимно за лично благоденствие?

- Формалното съществуване на един текст, та макар и да е конституция, още не гарантира нищо. Иначе и тази фактология и словесност, която днес наричаме популизъм, са заложени и в Търновската конституция, и във всички други тогавашни документи, които формално провъзгласяват правата на човека. Но като практика се спазват много рядко.

- Търновската конституция въвежда и тромавия статут на Великото народно събрание. Какво мислите за него?

- Великото народно събрание с какво ще бъде велико, ако в него вземат участие всичките тези хора, които сме ги упреквали, че не са обикновени народни представители? При нас лошото е, че се държи на формалната страна на въпроса. Двукамарен парламент, президентска република, задължително гласуване... Всичкото това са букви. Няма ли хора в тези текстове, те си остават празна конституция и празен парламентарен живот.

- В първите години след промените през 1989-а мнозина вкупом искаха да върнем Търновската конституция. Е, ако я бяхме върнали, какво щеше да стане?

- Според Търновската конституция най-напред трябва да имаме княз или цар. А това е невъзможно днес. Съвсем друг е въпросът, че онези, които толкова настояваха за Търновската конституция, първата им работа беше тя да бъде суспендирана или ликвидирана. Търновската конституция не е панацея и не е гаранция за нищо. Цялата работа е, че едно общество има действаща конституция тогава, когато то създава условията, средата и морално-политическия климат, в които да се изрази. Често пъти да създадеш демократична конституция, е коварен замисъл, да видиш как тя няма да проработи и да се пръкнат всякакви пророци спасители и пр.

- Повече от 20 години насам перманентно все се иска промяната на конституцията, защо?

- Това е израз на безпомощност. Винаги се търси някакво друго решение. Като това колко хубаво би било, ако България е президентска република или пък има двукамарен парламент... В Англия няма конституция и въпреки това е демократична страна. В Англия има поданици, а няма граждани. В Китай обратно - няма поданици, а има граждани. Коя страна е по-демократична?

Цялата работа не е в устройството, не е в структурата, а във функцията. Ако в едно Велико народно събрание влязат същите депутати, каква ще бъде разликата? Това, че ще се нарича Велико? Кое му е великото, ако влизат същите хора!

- Какъв е нашият дефект?

- Идеята да говорим вечно в трето лице, единствено или множествено число, без да кажем самите ние какво сме направили - това е основен психодефект в цялата ни история. Вътре в българското общество се провалят винаги другите, а не ние. Не съм чул нито един да каже: „Аз вярвах в една идея и правех всичко заради нея, но се провалих."

- Не смятате ли омразата помежду ни за причина, че не се получават нещата в българската политика?

- Пречи ни хоризонталната битова омраза. Елин Пелин е казвал за българите - геният на завистта, самият той е завиждал на Йордан Йовков. Всички ние сме носители на тези пороци, които осмиваме, но у другите. Които отхвърляме, но у другите. Величието на един народ или на една личност е да вникне в причините за своите поражения, нещастия и неуспехи. И така трябва да разглеждаме и Търновската конституция. Тя е значима историческа дата, но мъчителният въпрос остава - защо при тази тъй демократична конституция не е имало демократичен политически живот у нас и преди 9 септември?

- И ако отговорим на този въпрос, какво ще разберем?

- Много неща. Трябва да видим собствените си ограничения. Ние не можем вечно да се обявяваме за солта на Земята и центъра на Вселената. И в същото време да зависим толкова много от външни намеси, похвали и поощрения.

 

ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай
  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2024 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.