Парламентарният контрол: Може и по-добре

/КРОСС/ Празната зала и слабият обществен интерес показват, че с този инструмент не се работи достатъчно ефективно

Народните представители излизат във ваканция и ще почиват през целия месец август, както обикновено. И, както обикновено, свършеното от тях ще се появи във вид на цифри. Справките за броя приети законопроекти, разбира се, са сред измерителите на депутатския труд. Не по-маловажни са и данните за актуалните въпроси и питанията, тъй като чрез тях се осъществява втората важна функция на тази институция след законотворчеството, а именно - контролът върху изпълнителната власт.

От години наблюдаваме как точно във времето за парламентарен контрол пленарната зала е празна. Впрочем, тя е най-пълна при особено критични гласувания като вот на доверие или при тържествени заседания.

Самите депутати имат интерес към инструмента парламентарен контрол, само когато са в опозиция. Бидейки на власт, малцина партии са показвали умение да работят с него. И ГЕРБ със сигурност не е сред тях. Преместването на прякото излъчване от БНТ 1 в БНТ 2 се изтълкува от опозицията като налагане на информационно затъмнение. Управляващите се опряха на лайфстрийма през сайта на парламента, но за голяма част от по-възрастните българи това е без значение, защото я имат, я нямат БНТ 2, а за интернет да не говорим.

Неслучайно това беше и една от първите промени в парламентарния правилник, които направи 44-ото Народно събрание. То се отличава с най-слаба експертност по отношение на юридическите кадри, която беше отчетливо артикулирана още от Огнян Герджиков в качеството му на служебен премиер.

Но едва ли само това е причината парламентарният контрол да се държи на къса каишка от властимащите. Те премахнаха и блиц-контрола, който даваше възможност за по-голяма оперативност. Това също може да се тълкува като желание на настоящата власт да стои по-далеч от депутатите.

Цифрите показват, че БСП доста активно се възползва от възможността да бъде опозиция в Народното събрание. От 19.04.2017 до 18.07.2017 левицата е внесла 273 въпроса към министри, като на почти всички е отговорено. Темите са свързани с изграждане на пътища, канализация, питейна вода, доизграждане на болница, замърсяване на въздух и водоизточници - все проблеми, очевидно интересуващи избирателите. Отделно от актуалните въпроси депутатите от БСП са активни и с питанията, които са по определени политики. Те са внесли 29 такива питания за посочения период.

Един от най-активните леви депутати Жельо Бойчев смята, че министрите намират начини да отлагат във времето отговорите на въпросите, с което се губи тяхната актуалност. Той смята, че прехвърлянето на парламентарния контрол от БНТ 1 в БНТ 2 намалява неговото влияние и значимост.

На същото мнение е и Минчо Христов, който беше депутат в 40-ото Народно събрание. Според него депутатите умишлено не задават определен тип въпроси, например такива, които са свързани с монополите.

Доста слабо се изявява като опозиция партия „Воля", която за същия период - от 19 април до 18 юли 2017 г. е внесла едва 14 въпроса към министрите. На половината от тях не е отгворено.

ГЕРБ са внесли 89 въпроса, „Обединени патриоти" - 35.

Оказва се обаче, че министрите могат да заобиколят задължението си за отговор. Това става по различни начини - командировка, болнични или други ангажименти, сред които - пътуване в чужбина. Парламентарният контрол очевидно не е приоритет за нашите министри, не само от този кабинет, защото те често поставят международните си или други ангажименти над задължението си да отговарят на депутатски въпроси. Протакането, както и писмените отговори, до голяма степен отнемат от малкото останала ефикасност на контрола. В най-новата ни история има съвсем малко примери за реален контрол, вследствие на който министър си е променил решението или е предприел мерки. Просто ако не го направи, няма санкции. Какво е това, ако не имитация?

Парламентарният контрол е формален и по други причини. Обществото ни няма нагласата да задава чрез депутатите дневния ред на парламентарния контрол. Във въпросите винаги личи дали те са пряко свързани с живота на избирателите или са политическа заигравка на питащите депутати. Това особено личи, когато се пита за специфични неща като кадрова политика или обществена поръчка за горива.

Липсата на гражданска активност по отношение на парламентарния контрол вероятно е свързана и с факта, че стотици хиляди избиратели останаха непредставени в парламента. На останалите избиратели техните депутати едва ли се отчитат по достатъчно членоразделен начин. Обикновеният човек би искал да знае какво точно ще произлезе от приетите законопроекти или от зададените депутатски въпроси. Нито има кой да му обясни, нито пък нещо на практика се случва освен скандали и лобизъм в най-примитивен вид.

Отслабената роля на парламентарния контрол е симптом за нещо по-сериозно - вървим към обезсмисляне на парламентарната демокрация, при която изпълнителната власт би трябвало реално да се контролира от Народното събрание. Реално, а не бутафорно. Когато това не се случва, сме само на крачка от връщането на член първи от Конституцията, дори да не го запишем формално в нея. Разликата е, че днес ръководната роля не е на Партията, а на групи по интереси, пребиваващи във властта единствено с користна цел.

Източник: Евелина Гечева, Студия "Трансмедия"