Граждански комитет с инициатива за поставяне на паметна плоча на опълченеца Никола Корчев

София /КРОСС/ Във връзка с навършващите се 136 години от Освобождението на България, 178 години от рождението и 93 години от смъртта на един от първите български локомотивни машинисти и опълченец Никола Корчев Граждански комитет „За София" започва инициатива за поставянето на паметна плоча в столицата, посветена на големия български патриот Никола Корчев.
Инициативата възникна във връзка с това, че няколко от участниците в Комитет „За София" са завършили ПГЖПТ „Никола Корчев" и смятаме, че с поставянето на паметната плоча ще почетем патрона на професионалната гимназия, която са завършили, както и ще допринесем според скромните си възможностите си за развитието на културно-историческия облик на София.
Инициативата ще завърши до месец септември 2014 г., когато плочата ще бъде открита.
Никола Корчев е роден март 1836 г. в с. Горна Диканя, Радомирско. Работи дълги години като локомотивен машинист на барон-хиршовата железница и ж.п. линията Русе-Варна, като превозва в тендера на ломотива не само оръжие, но и комитетската поща.
По време на Руско-турска война (1877-1878) се записва в Българското опълчение. Опълченец от III-а рота на III-а опълченска дружина. Служи под командването на подполковник Павел Калитин. По време на битката при Стара Загора на 31 юли 1877г. се води голяма борба за Самарското знаме. Загиват последователно знаменосците унтерофицер опълченец Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченеца С. Минков и дружинния командир подполковник Павел Калитин.
Знамето е спасено от стихийно сформирана се знаменна група след страховит ръкопашен бой. Никола Корчев с невероятна храброст, воля и сила на духа се добира до Самарското знаме, откъсва го от дръжката и го предава на друг опълченец, за да не бъде пленено от турците, като получава 11 рани, но въпреки това успява да спаси знамето. Награден е с орден за храброст "Св. Георги" - IV степен.
Никола Корчев остава в историята като един от спасителите на Самарското знаме. След Освобождението продължава да работи като локомотивен машинист.
Умира на 29 август 1921 г., и е погребан в храма-костница на Шипка.