Корнелия, обещай им кръв, мъки, сълзи и пот!

/КРОСС/Когато на 13 май 1940 година, Уинстън Чърчил се изправя пред Камарата на общините, току-що получил от Негово Величество задачата да състави ново правителство, и произнася пламенната си политическа реч, в която казва: „Не предлагам нищо друго освен кръв, мъки, сълзи и пот", той предупреждава, че страната е изправена пред една от най-великите битки в историята, а нацията - пред едно от най-тежките и мъчителни изпитания. "Чувствам се изпълнен с увереност и упълномощен да поискам помощта на всички и да заявя: „Елате, нека заедно тръгнем напред с обединени усилия!"...

Сетих се за този момент от световната история, когато гледах речта на Корнелия Нинова пред първия пленум на новоизбрания Национален съвет, който трябваше да сложи печат, както върху състава на екипа й, така и върху политиката, с която повежда партията. Едва ли можем да сравним мащабите на двете събития, но както тогава Чърчил е бил изправен пред жестоки изпитания в навечерието на Втората световна война, така и сега Нинова е изправена пред историческата отговорност да възроди модерната левица в България. И тогава правителството на Чърчил встъпва в длъжност без фанфари, и сега няма фойерверки за екипа на Нинова.

Чърчил успява и влиза в историята.
А Корнелия? Какъв път й предстои?

Само за седмица първата дама на левицата успя да обърне политическия живот в страната, без никой да е очаквал това. Нинова спечели един конгрес, подготвен да играе срещу нея; спечели първата си битка в Националния съвет; изправи се срещу най-силния човек в държавата; заяви се като алтернатива на управлението, но ... за да спечели войната и да влезе в историята, й предстои ужасно дълъг, тежък и кървав път. Усилията, които положи, за да стигне дотук, са само началото, първата стъпка, която я изстреля на върха и я натовари с неподозирани и за самата нея очаквания и надежди.

Трудното тепърва започва.
Зад гърба й стои не бойна армия, а една уморена партия, скарана със себе си и с възможните си партньори; унижена от непрекъснати загуби в последните 15 години; самоизяждана от идейни противоречия и междуличностни битки; партия, която проведе най-мръсната вътрешно-партийна кампания преди конгреса; партия, която по традиция губи лидерите си - или ги заклеймява, или те я напускат и няма вътрешни морални корективи; партия, която носи тежки рани от миналото си и която отвори нови в годините на прехода. Партия, която се раздели с повече от половин милион свои избиратели, а неуспехите убиха вярата й, че може да се върне на власт, че има сили да предложи алтернатива за развитието на нацията.

Как ще се справи с тази планина от проблеми? И пред какви рискове ще се изправи?

Първо - като постави ясна ЦЕЛ. Чърчил каза: "Победа на всяка цена...колкото и дълъг и труден да бъде пътят към нея, без победа няма оцеляване". Корнелия направи същото: "Ясна и категорична лява опозиционност, нов национален план за развитие на България, победа на президентските избори!" Без да изпълни тези задачи, БСП няма да оцелее. Има ли рискове? Да, поставената цел да се превърне в поредната химера за столетницата и в поредното ужасно разочарование за нейните симпатизанти. Затова дори и да не спечели изборите, БСП трябва да се изправи срещу опонента си на втория тур, да покаже, че се е превърнала в сила, в конкурент на ГЕРБ.

Второ - като начертае ПЪТЯ. Чърчил каза: "Елате, нека заедно тръгнем напред с обединени усилия!" Корнелия каза същото: "Само с общи усилия можем да вървим напред." Рискът тук е в името на обединението да се направят отново тежки компромиси, от които БСП загуби много досега.

Трето - обединените усилия искат СЪГЛАСИЕ. Това е първата стъпка, която поне засега Корнелия направи във вярната посока. Преглътна обидите, затвори страницата на ударите под кръста и каза: "било, каквото било!" Не изрече нито дума срещу тези, които до последно й крояха номера. И така даде тон и за структурите по места. Рискът - за да постигне съгласието, често ще й се налага да действа или с кадифени ръкавици, или с юмруци по масата. Може ги и двете. Вероятно ще се сдобие и с вътрешни противници, но пък ще има възможност да прочисти редиците.

Четвърто - съгласието изисква добре подбран ЕКИП. В това отношение Корнелия
удари десятката. Изпълнителното бюро, което предложи на Националния съвет, се отличава с няколко характеристики. Първо, всички са национални фигури, известни в своята област, говорители и изразители на обществено мнение. Няма калинки, няма мижитурки. Второ, всички са минали през стъргалото на обществените нрави у нас, извървяли са своя път от "Осанна" до "Разпни го" и няма повече какво да губят. Или заедно ще спечелят партията си и ще й осигурят заслужено място в политическия живот, или заедно с нея слизат от политическата сцена. Трето, най-силният ход на Нинова е приобщаването на Стефан Данаилов като нейн първи заместник. Сигурно е положила неимоверни усилия, за да го склони, но да изправиш до себе си единствения морален стожер в тази партия, е изключително силен коз в настоящата ситуация. Достатъчно е само да се допитва до него, да споделя с него, преди да взима решения. Четвърто, има и две силни жени до Корнелия - Илияна Йотова и Весела Лечева. Ако се амбицира, това женско трио може да свърши много работа, защото има влияние в партията. Вероятно една от двете, Корнелия ще привлече за свой заместник, ако спази обещанието си на конгреса. Пето, в мъжката част на бюрото има хора от различен сой - на Станишев и противници на Станишев, има поддръжници на Миков и яростни негови критици, има хора на Първанов и врагове на Първанов. Балансът, който е успяла да постигне Нинова, е сериозен, силите са така изравнени, че няма как една група да играе за сметка на друга. Но пък всички са мъжкари и си личи, че са амбицирани да се докажат пред една дама (има го и този момент в един отбор), която се превръща в техен лидер, Ако има риск, то той е в посока - някой от тези, които й помогнаха за избора на конгреса, в един момент да си поискат рестото. Подозирам, че и с тях ще се справи.

Пето - екипът трябва да покаже желание за ПРОМЯНА. Корнелия започна от най-простото нещо в тази насока, със силен обществен ефект, но в човешки план най-болезненото - отне на всички привилегиите. Няма коли, няма бензин, няма телефони - всеки член на ИБ ще си плащат от джоба този масраф. Колко ще издържат, преди да започнат да ръмжат, ще видим. Но щом са се съгласили наистина да работят на ползу роду, значи са минали първото изпитание. Тя пък няма да се качи на служебен Мерцедес и така ще ги притиска. Истинската промяна обаче трябва да се види в действията на ръководството, в отношението му към структурите и обикновените членове. И в това отношение Корнелия даде тон - чрез вътрешно-партийно допитване партията трябва да реши с кога ще си партнира Дали тази пряка демокрация ще проработи в една партийна структура, също тепърва ще видим. Но че ще внесе импулс, няма съмнение. Всъщност това допитване ще покаже колко е жива БСП и най-важното - в каква посока са нагласите на членовете й. Рискът - промяната изисква време, а време за БСП няма. Динамиката на политическите процеси не работи в нейна полза. Редиците на ГЕРБ са строени, структурите на БСП са разбити.

Шесто - промяната поставя въпроса за ПАРТНЬОРИТЕ. С кого? С АБВ? В БСП не искат и да чуят за АБВ. А те пък непрекъснато се самопредлагат. Първанов и Калфин би трябвало да намалят натиска върху бившите си съпартийци за обща президентска кандидатура. Те не са водещи в този процес и трябва да чакат да бъдат поканени. "Можем да разговаряме с всички лявомислещи, но категорично не приемаме менторски тон, назидания и размахване на пръст, водачество в ляво, към което БСП да се присламчва"- тези думи на Нинова са отправени директно към Първанов и те отразяват настроенията на партията. Същото вероятно ще е отношението и към "Движение" 21 на Татяна Дончева, и към новата формация на Георги Кадиев. И това е нормално.
Задача на БСП е да формира профила на бъдещия кандидат на левицата. И да търси подкрепа за конкретни имена. Този процес трябва да започне час по-скоро. Нинова е права, че механичният сбор с малки партии не носи голямата сила, от която левицата има нужда. Разногласията обаче са толкова големи, че има риск да не се стигне до консенсус и да има повече от един кандидат в ляво. Впрочем, ситуацията в дясно е същата.

Седмо - ако в резултат на всичко това, Корнелия успее ДА СЪЖИВИ ПАРТИЯТА, да я вдигне на крак, да я направи привлекателна за младите, значи е успяла. Това ще е много тежка, кървава битка. В нея радостите ще бъдат далеч по-малко от сълзите. Ще се опитнат да й пречат, да я подвеждат, да я използват... На пленума в събота Нинова каза: "Веднага след избора на Бюрото, правим организация и тръгваме в страната. Още първото заседание ще бъде изнесено - в Благоевград. Започваме от проблемните организации и решаваме откритите им въпроси навсякъде в страната. И обеща всички да "превключат на високи обороти". Тя ги има. Ще ги имат ли и другите?

Сега остава да изпълни собствения си план. Да не изпорти надеждите. Да проведе политиката, заради която я избраха.
След речта си Уинстън Чърчил поема поста на министър-председател и провежда политиката си в продължение на 5 години, до окончателната победа във войната през 1945 година.
И написа историята на света! Воден от максимата: "Не се задоволявай да бъдеш дим, когато можеш да бъдеш огън!"
Корнелия избра да бъде огън. Въпросът е да запали мотора и на партията.

Източник:epicenter.bg