Михаил Корниенко: Човечеството трябва да усвоява Космоса заедно

/КРОСС/ Космонавтът Михаил Корниенко прекара 340 дни без прекъсване в Международната космическа станция и направи две излизания в открития космос, като последното продължи 6 часа, предава БНТ.

Казва, че е нормален човек, но тялото и душата му са преживели натоварвания, каквито малцина на Земята могат да си представят.

Михаил Корниенко, космонавт: След като се приземихме след годишния полет, два дни по-късно, ме сложиха в центрофуга, в която имитирах кацане на Марс. Тогава се чувстваш още зле след приземяването от Космоса. Сложиха ме в тежък скафандър и изпълнявах определени действия. И вероятно все пак доказах, че след дълъг полет може да се работи.

Неизвестно колко време преди човек да стъпи на Марс, руският космонавт Михаил Корниенко е живото доказателство, че това може да се случи. По време на 340-дневния престой на Международната космическа станция и след връщането през март 2016 г. той и американският астронавт Скот Кели се занимават именно с експерименти за пилотиран полет до Марс.

Михаил Корниенко, космонавт: На първо място трябва да се разбере защо ни е нужно това. Човечеството осъзнато трябва да разбира за какво му е да лети натам. Според мен причината може да е колонизация, това да е като резервна платформа, ако нещо лошо се случи на Земята. А за това са ни нужни нови двигатели на ракети, нови системи за покоряване на Марс. Това е сложна задача.

Макар че по време на Студената война между САЩ и Русия да е имало съревнование за покоряването на Космоса, според Кориненко усвояването на последната граница трябва да е общо усилие.

Михаил Корниенко, космонавт: Знаете ли, според мен усвояването на Марс все пак трябва да е общ проект, подобно на Международната космическа станция, който също е международен. Човечеството трябва да усвоява Космоса заедно. Аз имам много американски приятели, астронавти. Абсолютно съм убеден, че ние трябва да усвояваме Космоса заедно. Когато летях в Космоса - два пъти, ние никога не сме засягали политическа тема. Нали знаете, политиката се прави някъде на върха, а момчетата, с които летях - те са прекрасни хора, нищо лошо не мога да кажа за тях. Всички бяхме на една лодка, както се казва.

Международната космическа станция наистина е като лодка в космическия океан, тясна по пространство, но широка за ума научна лаборатория. От първия му полет там през 2010 г. у Корниенко е останала незабравима емоция.

Михаил Корниенко, космонавт: Когато излязохме в открития Космос, третата степен на ракетата се отдели и корабът заплава в безтегловност. Вероятно сте гледали филма „Аполо 13". Сякаш заплавахме. За мен това беше шок. Гледам - през илюминатора се вижда една синя лентичка от атмосферата и корабът сякаш плава покрай всичко това. А след това вече идва време за работа. Работата заема времето ти - проверки на системите на кораба, на херметизацията. Буквално за емоции ми оставаха няколко секунди.

Михаил Корниенко има две излизания в открития Космос.

Михаил Корниенко, космонавт: Аз не съм Батман, а нормален човек. Когато отваряш люка и под теб са 400 км., а скоростта е 8 км. в секунда, разбира се, че е страшно. Но този страх отминава, защото за теб се грижат пет Центъра за управление на полетите, всяка твоя крачка като излезеш е разписана по минути. Затова по-страшното вероятно е да не си изпълниш задачите, защото толкова хора те гледат, толкова сили и средства са вложени в теб.

В открития Космос Корниенко разбира, че само физически човешките възможности имат граници.

Михаил Корниенко, космонавт: Чисто физически излизането в открития Космос е извън границите, много е сложно. Особено за човек, който няма опит, защото скафандърът е тежък. Представете си, все едно 7 часа да тренирате в спортната зала. След първия час и половина в открития Космос ръцете ми блокираха. След това съм работил само с ентусиазъм. После три дни не можех да движа ръцете си. Но разбирах, че не мога да подведа хората, трябваше да работя.

Често го питат виждал ли е извънземни.

Михаил Корниенко, космонавт: Уверен съм, че външен разум има. Уверен съм. Те вероятно са по-развити от нас, вероятно имат по-голямо самосъзнание в сравнение с нас. И много се надявам, че ще ни помогнат, защото ние сега погубваме себе си. Ако някой не ни помогне, цивилизацията ни ще стигне до задънена улица.

Какво ви кара да смятате така?

Михаил Корниенко, космонавт: В океана плува остров от пластмасови бутилки с размера на Калифорния. Вместо да ги почистим, ние се избиваме едни други, ето в Сирия, например. Ако зависеше от мен, бих казал така - момчета от Китай, Америка, Русия, хайде да построим три големи кораба, които да почистят всичко това. Не газови танкери, не да се бием в Сирия и другаде. Земята е наш общ дом. Ние не разбираме, че режем клона, на който седим, за съжаление.

Наистина ли има риск да стане така, както вече се е случвало във фантастичните романи? И защо за хилядолетното си развитие човечеството извършва технологични, но не и нравствени революции? Не е ли така, защото мнозина на Земята забравят, че не са богове?

Пътуванията ви в Космоса помогнаха ли ви по-ясно да си отговорите на въпроса как се е появил човекът?

Михаил Корниенко, космонавт: Постоянно ни питат виждали ли сте Бог, но ние сме само на 400 км. от Земята. Когато летях, един американски астронавт ми каза нещо много умно - Бог не съм виждал, но навсякъде съм виждал Неговото присъствие. Не мога да кажа нищо повече от това. Като се има предвид средата на нашето съществуване тук на Земята, е невъзможно да се създаде такава биологична верига, толкова малко вероятно е да се стиковат всички необходими условия. Това е някакъв Божий замисъл. Бог има.

Преди три месеца Михаил Корниенко получи зелена светлина за нови полети. Готов е за поредна мисия, но казва, че най-важното е да има кой да го чака на Земята. Това му помага да надделее над несигурността, че може да се случи и така, че да не се върне.