Парламентът укрепи с две нули законността в България

/КРОСС/ Народното събрание измисли как да отбие натиска на Европа и САЩ да предприеме нещо срещу престъпленията на високо равнище в България - отмени давността върху тежките престъпления на ръководни кадри по времето на комунизма. Каква политическа смелост 26 години след падането на комунизма! 

По-малко от седмица след сблъсъка на депутати със западни посланици, дръзнали с писмо да изразят разочарование, че парламентът блокира закона за борба с корупцията на високо равнище, българската политическа класа се мобилизира, за да покаже на света, че бди за върховенството на закона. Сега очаква да бъде похвалена, че е възприела западните ценности за демокрация и правов ред.

Двете решения на Народното събрание заслужават да бъдат съпоставени, защото показват същината на прехода, който все не свършва и върти България в омагьосан кръг. Едното би трябвало да отвори окончателно досиетата на комунизма, а другото - да затвори завинаги досиетата на прехода. Очаква се да научим поименно кой какви злодеяния е вършил през тоталитаризма, но имената на активистите, които заграбиха националните богатства и личните спестявания на народа, ще останат скрити зад екзотични офшорни названия или ще бъдат признати за „честни частници" поради изтичане на давност.

Вижте колко лош бе комунизмът и не ни надничайте в джобовете! - е посланието, което политиците от всички цветове отправиха към обществото и външните ни партньори. По този въпрос не може да се прави разлика между леви, десни, центристи и пр., защото преходът даде достатъчно време на всички да се извъртят на власт и да покажат, че са от една политическа порода.

Така например Законът за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, въведе 10-годишна давност, което означава, че към днешна дата са опростени финансовите престъпления до 2005 г., т.е. през т. нар. първоначално натрупване на капитали. Кои бяха на власт дотогава? - БСП, СДС (в разни конфигурации), ДПС, НДСВ и присъдружни партньори. Повечето лидери на тези партии и техните крупни хранители и храненици са все още живи и здрави и биха могли да отговарят на въпроси пред съда, ако се осмели да ги пита, докато някогашните лидери на БКП или са покойници, или са немощни старци, които едва ли някой ще призове на съд. Така с две решения Народното събрание произведе две нули за укрепване на законността в България.

Кои депутати скочиха най-остро срещу посланиците? - от БСП, ДПС, „Атака", АБВ и „Патриотичен фронт". Всички са или от опозицията, или от периферията на управляващата коалиция. Очевидно те се страхуват повече от ядрото на властта, че могат да попаднат под ударите на закона за борба с корупцията на високо равнище. Причината не е в това, че са по-корумпирани от другите, а че са по-уязвими от онези, които държат лостовете на властта. Няма съмнение, че тръгне ли лов на корумпирани, ще се започне от далечните властови кръгове. Вече видяхме генерална репетиция през пролетта, която за по-безопасно се разви на терена на местната власт.

В началото на април бе приета „Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България 2015-2020 г.". Тя съдържаше люти закани срещу високите етажи на властта. Но нали се знае, че заради Европа България жертва с по-голяма лекота ядрени реактори, отколкото корумпирани големци, най-високият достъпен етаж се оказа кметският кабинет, и то, ако е зает не от човек на управляващата партия в държавата. Още в документа бе направено уточнение, че „кметовете, заместник-кметовете и председателите на общински съвети попадат в кръга на лицата, заемащи висши държавни длъжности". Това означаваше, че властта си избира за високо бойно поле кметското равнище, особено в перспективата на задаващите се местни избори. За да не възникне неуправляема верижна реакция като в Румъния, която да вземе и по-високи съпътстващи жертви на войната с корупцията, сигналите за атака започнаха да идват не от упълномощените институции, а от телевизионния екран. През април-май бе на мода шоу със скрита камера, монтирана на дрон. Летеше си камерата по маршрути, избрани „от зрители", и снимаше забележителни обекти. Тя забеляза най-напред палатите на кметовете в Пазарджик и Хасково, които не са от ГЕРБ, но после внезапно се повреди и спря. Повредата възникна, след като хасковският градоначалник разкри, че вече било съставено разписание за облитане на родината и в него били все неугодни на централната власт кметове. Прокуратурата, която работи пред ЕС на принципа „цаца, цаца - ама риба", веднага хвърли мрежите си по осветените кметове и се приготви да покаже на Европа, че в живарника й мърда нещо. Така най-сетне България щеше да отчете, че „необяснимо забогателите" (по израза в докладите на Еврокомисията) са започнали да дават обяснения пред магистратите и че съдебната реформа е проработила.

Лошо ли е борбата с корупцията да започне от опозицията? Несъмнено тя ще ореве Европа, че е жертва на политическа разправа. Но какво от това? Преди да е минала в опозиция, е била на власт и се е възползвала. Ако сега харчи парите от награбеното по-рано, няма лошо да й се потърси сметка. Освен това България се върти в омагьосан кръг заради криминална завера: колкото и люти закани да отправят едни срещу други партиите, никога не изкарват наяве далаверите на предшествениците си, за да не се окажат самите те потърпевши, когато паднат от власт. Трябва да се разкъса кръгът, за да се промени нещо. Ако най-слабото му звено в момента е опозицията - да се започне от нея. Защото важното е да се започне - няма значение от кого.

Да вземем за пример изказването на заместник-председателя на парламента от БСП Янаки Стоилов, който се обяви срещу поправката в Наказателния кодекс, отменяща давността за престъпленията при комунизма. Той предупреди, че по този начин имало „опасност в бъдеще всяко следващо мнозинство да разпише подобни разпоредби за предшестващо управление". Излиза, че е лошо следващите управляващи да търсят сметка на предишните. Това е призив към властта да не провокира вибрации в смазания омагьосан кръг, за да продължава да се върти все така плавно.

Може и да е случайно съвпадение, но Янаки Стоилов се открои също като пръв критик на демарша на западните посланици заради отхвърления от БСП Закон за борба с корупцията по високите етажи на властта. Той им даде урок по европеистика: „Оформящата се практика на периодични декларации на група посланици не е нито особено европейска, нито особено добра. Създава се впечатлението за някакво наставничество и за опит да се прескочи границата, отвъд която правим националната си политика". Остана да им каже, че националната ни политика изисква да браним клептокрацията от забележки, че не спазва европейско приличие. Интересно е, че партията АБВ на бившия президент от БСП Георги Първанов, който преди години зовеше да се отворят досиетата на прехода заедно с досиетата на комунизма (вземайки идеята от статия във в. „Сега"), се оказа сред разтревожените от възможното приемане на закон за борба с корупцията на високо равнище. Председателят на неговата партийна група в парламента Борислав Борисов възнегодува срещу западните дипломати: „Едва ли ще се съгласите органът, който ще се бори с корупцията, да се избира от Министерския съвет. Как той ще бори корупцията в самия МС?" Отговорът е прост: Ако е нелогично властта да се бори със себе си, би могла поне да задава въпроси за „необяснимото забогатяване" на бивши членове на МС, както и на бивши президенти. Притеснително е, нали? Нека всеки настоящ член на властта има едно наум, че ще стане бивш!

Затова управляващите са крайно предпазливи и не вдигат високо мерника. Към началниците на полицейските управления в Асеновград и Първомай, които тези дни бяха арестувани по подозрение за корупция, може да се прояви строгост. Но всяко стъпало по-нагоре би разкрило такива зависимости, за които е по-добре да си знаят само посветените в заверата, която за по-загадъчно наричаме преход.

Що се отнася до отменената давност за престъпленията през комунизма, много кухо звучи патетиката на днешни политици, че не се срамуват от своите бащи и деди, лежали по затворите заради идеите си. Защото бащите и дедите им би трябвало да се срамуват от тях, че заради „необяснимото си забогатяване" отдавна са си заслужили затвор, но нямат достойнство да понесат каквато и да е обществена санкция.

Светослав Терзиев
„Сега"