Правната комисия в парламента отхвърли президентското вето върху антикорупционния закон

/КРОСС/ С гласа 10 „за", 7 гласа „против" и нито един „въздържал се", на извънредно заседание Парламентарната правна комисия преодоля ветото на президента Румен Радев, което той наложи върху Законa за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), предава „Фокус".

Освен народните представители от Комисията, в дискусията участваха представители на президентската институция и Министерство на правосъдието.

Становището на президентската институция бе представено от проф. Емилия Друмева - секретар по правни въпроси на президента. В изказването си тя подчерта, че мотивите на ветото са подготвени с внимание, отговорност и анализ на чужди практики.

„Всичко това е извършвано отговорно, професионално и преди всичко - добронамерено", заяви тя и допълни, че аргументите в мотивите на ветото са единствено юридически.

Участие в дискусията взе и зам.-министърът на правосъдието Евгени Стоянов, който припомни, че в мотивите на указа, с който законът бе върнат, се оценяват положително изпълнените процедури по обществено обсъждане.

„Тази оценка прави безспорен извода, че при подготовката на закона са обсъдени всички възникнали мнения, при условията на максимална публичност. Считаме, че са отчетени становищата както на професионалната общност, така и на гражданското общество", коментира зам.-министърът.

Според него ветото на президента е било предопределено от неговите изказвания още преди гласуването на закона на второ четене в парламента.

„Корупцията е понятие, което е по-широко от престъпление. Според нас тя не е административно нарушение, каквото е конфликтът на интереси. Не е и отделно престъпление, защото това се установява само и единствено от Наказателния кодекс. Това за нас е социално явление", подчерта зам.-министър Стоянов.

В отговор на това народният представител от „БСП за България" Крум Зарков призова да бъда посочен случай, който може да бъда определен от гражданите като корупция, но за който да няма съответния престъпен състав. По думите му ветото на президента наистина е било предопределено, но не от изказванията му, а от цялостния дебат. Той се аргументира с това, че нито една държавна институция, която ще влезе в състава на новия антикорупционен орган, не е дала положително становище за законопроекта.

„Това е ясно и лесно обяснимо, защото новият единен и независим антикорупционен орган всъщност, за всеки който чете добронамерено закона, не е нов. 99% от разпоредбите съществуват и сега. Органите, които се сливат, съществуват и досега", посочи Крум Зарков.

„Колкото до независимостта на този орган - той е поставен в пълна зависимост от политическия център на страната, който е Народното събрание", подчерта още Зарков и допълни, че с корупцията може да се бори само орган, който има разследващи правомощия.

В реплика председателят на комисията и народен представител от ПГ на ГЕРБ Данаил Кирилов призова не просто да бъде критикувана философията на закона, а да се правят конкретни предложения за промяна.

На 2 януари 2018 г. държавният Румен Радев наложи вето върху приетия на второ четене Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). В мотивите на президентското вето бе записано, че с приетия на 20 декември 2017 г. „Антикорупционен закон" не се създава адекватна нормативна основа за справяне с корупцията и дори ще затруднява борбата с нея.

Аргументите на държавния глава да върне закона за ново обсъждане в парламента бяха в няколко посоки. На първо място, според него, амбицията на закона да бъде кодифициращ акт в материята за противодействието на корупцията, посочвайки изчерпателно в чл. 1, т. 1 „мерките за противодействие на корупцията", не е реализирана чрез неговите разпоредби. В мотивите се посочва, че в чл. 3, ал. 2 противодействието на корупцията е сведено само до мерките, посочени в този закон и осъществявани единствено от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, а извън обхвата на закона остават редица органи и звена с функции в областта.

Що се отнася до законовото решение за приобщаване и на функциите по отнемане на незаконно придобитото имущество, президентът счита, че то е спорно, тъй като обществените отношения по установяване на конфликт на интереси и по гражданската конфискация са разнородни по характер. Принципно различният им характер, според мотивите, е виден и от съдопроизводствените правила - за съдебните производства относно конфликта на интереси се прилага Административнопроцесуалният кодекс, а за отнемането на незаконно придобито имущество - Гражданският процесуален кодекс.

Президентът Радев оспорва и аргумента, че обединяването на двете материи е оправдано, тъй като се поставя акцент върху отнемането на незаконно придобито имущество, чийто произход е свързан с корупция, който според него не намира подкрепа в чл. 108, ал. 1. Там преобладават престъпления, свързани с организирана престъпна дейност, убийства, отвличания, трафик на хора, проституция, разпространение на наркотици и само малка част са корупционни престъпления. Това означава, че за други корупционни престъпления, непосочени в чл. 108, ал. 1, производството по отнемане на имущество няма да се прилага. Държавният глава обръща внимание и факта, че законът е изграден върху постановката, че проблемът за неефективното противодействие на корупцията може да се реши с институционални мерки чрез създаване на „единен антикорупционен орган".

„По никакъв начин не поставям под съмнение конституционно обусловеното правомощие на Народното събрание да създава държавни органи със закон. Смятам, обаче, че законодателното решение органът да е един, не е взето въз основа на правната логика - съобразно предмета на регулиране. Освен това натрупването на толкова много и разнопосочни функции, необходимостта от време за организационно преструктуриране и за приемане на подзаконовите актове, създават риск да бъдат влошени постигнатите досега резултати от дейността на „окрупняваните" органи и структури", аргументира се държавният глава в мотивите си.

Той дава положителна оценка на подхода на законодателя да създаде публична процедура по определяне на председателя, заместник-председателя и членовете на Комисията, но оспорва изискването за професионална компетентност. Президентът се аргументира с това, че изискуемият 5- годишен професионален стаж е по-малък от стажа, изискван за главния секретар и директорите на дирекции в администрацията на досегашната Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество.

„Считам за неподходящо заместник-председателят и членовете на Комисията да се избират по предложение на нейния председател, тъй като по този начин целият състав ще бъде доминиран от мнозинството в парламента, а не от цялото народно представителство", отбелязва още държавният глава.

Според държавния глава всичко това служи за основание да се твърди, че уредбата относно конституирането на Комисията и статута на нейните членове не дава убедителни гаранции за независимост, безпристрастност и отговорност.

Останалите аргументи на президента са свързани с уреждането на въпроса с подаването на сигнали от граждани, декларирането и установяването на конфликт на интереси, както и използването на специални разузнавателни средства.