БАН пуска серийно космически храни

/КРОСС/ За серийно производство на космически храни преговаря Институтът за космически изследвания към БАН с родни бизнесмени. Става дума за продукти, обработени по метода на лиофилизацията - извличане на водата от състава. При това храните губят обем и маса, но запазват хранителните си качества.

„Това би могло да е полезно в случаи на бедствия и аварии заради лесния пренос, но също така и за захранване на възстановяващи се от заболявания хора, както и при съхранение на кръвна плазма", обясни пред „Преса" председателят на института проф. Петър Гецов. Към закупуването на такъв продукт вече са проявили интерес от японския пазар.

По-добре сме, отколкото някога сме били", казва проф. Петър Гецов. Ученият формулира кратко какво се е променило за 35 години: „Космическата наука стана бизнес." „Все повече и повече бизнесмени инвестират в космически технологии. Колкото и странно да звучи, те имат много добро приложение и на Земята", разказва той. Добър пример в това отношение са лиофилизираните храни, или простичко казано, храните за космонавти. Те също се произвеждат в БАН и с това постижение България се нарежда на трето място след САЩ и Русия. Става въпрос за технология, чрез която се извлича водата от хранителните продукти. Така те намаляват многократно обема, но запазват хранителните си качества. Какво може да се обработва по тази технология? „Всичко - от боб чорба и колбаси, та до плодове", смее се проф. Гецов.

В момента Институтът по космически изследвания преговаря с няколко предприятия за серийно производство на космически храни. Проектът за това е разработен, не липсва интерес и от страна на клиенти. В Япония вече са заявили желание да купуват наша стока. Подобен тип храни може да са полезни при различни хуманитарни кризи, защото са леки, лесни и евтини за превоз. Подходящи са за захранване на възстановяващи се от заболяване хора. Методът на лиофилизация е приложим и за медицински цели, например за съхраняване на кръвна плазма.

За последните пет години учените от Института за космически изследвания към БАН са разработили над сто проекта. И в момента на Международната космическа станция има апаратура, произведена в нашите лаборатории. По проекта са работили световни сили като САЩ, Англия и Швеция. Всички астронавти (в момента има трима - б.р.) носят наши устройства, които измерват радиацията около космическата станция. Българската апаратура участва и в замерванията на плазма и електрически заряд. Разработените в БАН приспособления ще са в действие още десет години.

Преди дни от института са договорили от Белгия да ни изпращат спътникови снимки, които може да са изключително полезни на земеделските стопани, защото дават пълна информация за състоянието на почвата и реколтата. Голямата болка на учените е, че все по-малко са младите хора, които искат да се занимават с наука. В момента докторантите в научната академия вземат по 450 лв. на месец. Ръководителите им ги включват в различни проекти, за да получат младите хора по някой лев към заплатата.

Паси иска трети българин

За изпращане на трети българин в Космоса чрез НАСА настоява председателят на Атлантическия клуб Соломон Паси. Той смята, че страната ни трябва незабавно да стане член на Европейската космическа агенция. За тази цел е нужно решение на Министерския съвет.

В момента ние сме единствената държава в ЕС, която не участва в тази структура. Годишната вноска в нея би била 1 милион евро.

Филм и книга почитат годишнината

Навръх 35-ата годишнина от полета си в Космоса Георги Иванов се завърна в родния си град Ловеч.Там той участва в представянето на книгата „Разговор с първия космонавт на България", написана от журналистката Божана Димитрова, както и на филма „Първият" на режисьора Петко Горанов.

Жената на Юрий Гагарин идва у нас

Съпругата на първия космонавт Валентина Гагарина пристига у нас в събота с още 15 космонавти от Русия, Чехия, Полша, Унгария, Монголия и Румъния. Чуждестранната делегация ще се включи в програмата за честване на 80 години от рождението на Юрий Гагарин и 35 години от полета на българския космонавт Георги Иванов. От руска страна идват първата жена космонавт Валентина Терешкова, Виктор Савиних, Анатолий Соловьов, Павел Виноградов, Владимир Ляхов, Сергей Крикальов, Алексей Леонов.

Делегацията пристига по покана на зам.-министъра на отбраната Иван Иванов и в столицата ще отседне в резиденция „Лозенец". В понеделник ще участва в научна конференция в БАН, а министър Ангел Найденов ще даде специален прием. Във вторник ще ги приеме президентът Росен Плевнелиев, а в сряда ще участват в честванията в Ловеч, където ще посетят и родната къща на Георги Иванов. След това цялата делегация заминава за Санаториално-оздравителния комплекс „Камчия", където от няколко години е създаден авиокосмически център. Негов ръководител е Красимир Стоянов - дубльорът на втория ни човек в Космоса Александър Александров. Гостите ще разгледат планетариума, обсерваторията и интерактивния модел на спускаем апарат, на който се обучават космонавтите.

Комплексът „Камчия" е средище за срещи на мнозина космонавти. Виктор Савиних например, който е идвал многократно в него, е подарил на музейната сбирка свой работен костюм като космонавт. Ученици от Варна и от цялата страна ще се срещнат с космическите гости. Комплек­сът в Камчия работи активно както с БАН, така и с Руската академия на науките, обясни за „Преса" ръководителят му Станка Шопова, пише "Преса".