Св. Йоан (Иван) Рилски

Най-известният и обичан национален светец на българите бил роден около 876 г. в с. Скрино, Кюстендилско, в подножието на Осоговската планина. Произлизал от скромно семейство, като отрано имал склонност към монашеския живот. Още тогава той придобил известно образование, като се запознал със светите книги, в които търсел мъдрост и спасение. На 25-годишна възраст, като раздал оставеното от родителите му наследство на бедните, Иван се оттеглил от света. Отначало се подстригал за монах в една близка обител (вероятно в манастира „Св. Димитър" под връх Руен). Търсейки подходяща среда за уединение, той пребивавал на различни места (край Земен, на южния склон на Витоша и т.н.), докато най-накрая се установил във "вeликата Pилска пустиня", където по-късно създал знаменития Рилски манастир, посветен на св. Богородица. С течение на времето рилският отшелник придобил заслужен авторитет. Вестите за неговата нравствена извисеност, доброта, мъдрост, способности на лечител и чудотворец се разнесли из цяла България. Среща с Иван Рилски потърсил и самият цар Петър (927-969) и макар тя според житията на светеца да не била лице в лице, а чрез размяна на послания, владетелят бил благодарен за получените съвети. Рилското монашеско братство възникнало към 30-те години на X в., като се състояло от последователи на св. Иван. През 941 г., като посял добре (...), извършил големи и преславни чудеса, и като достигнал до дълбока старост" игуменът поискал да се оттегли в пълно уединение. Той оставил за приемник ученика си Григорий и написал своя прочут „Завет". В това „грубо и неуко завещание", както се изразява светецът, той наставлявал монасите да се отдадат на съвършена бедност и възвишено смирение" в името на Христовата вяра по българските земи. Като прекарал пет години в уединение в близката пещера, на 18 август 946 г. тихо угаснал за греховния земен свят.
Иван Рилски бил канонизиран от българската църква скоро след смъртта си, а мощите му били пренесени в Средец (София) по поръка на цар Петър. Тогавашните българи били благодарни на Бога, че такова „всесвето светило на света" е просияло именно в българската земя. Той бил славен редом със св.св. Кирил и Методий. Светите мощи били положени отначало в църквата „Св. Георги", после в дървения храм „Св. Лука", а към средата на XII в. - в новоизградена църква на името на светеца. В Средец мощите на св. Иван Рилски останали до 1183 г., когато нахлулите в пределите на Византия унгарци ги отнесли в своята столица Естергом (Гран). По силата на мирния договор с империята те ги върнали през 1186 г. През 1194/1195 г., когато Средец бил освободен от войските на цар Асен I (1186 - 1196), светите мощи на рилския чудотворец били тържествено пренесени в столицата Търново. Шествието с нетленното тяло на българския отец било ярка демонстрация на възобновената българска държавност. Светата ракла била придружавана от елитен военен отряд, след което била положена в новоизградената църква „Св. Иван Рилски" на хълма Трапезица. В Търново мощите на св. Иван били почти три столетия. Именно от столицата на Асеневци култът към българския национален светец надхвърлил пределите на царството, за да добие общоправославни измерения. През 1469 г. рилските монаси получили разрешение от султана да върнат мощите на своя патрон обратно в Рилския манастир, където се намират и днес. На св. Иван Рилски са посветени много и разнообразни творби, сред които се открояват т.нар. Народно житие, житията, написани от Георги Скилица (на гръцки език, XII в.), от Патриарх Евтимий Търновски, „Рилската повест" от Владислав Граматик, житието с похвала от Димитър Кантакузин (XV в.). Образът му навлязъл рано в българската иконопис, като най-старите запазени образци са от XIV в.
Църквата почита паметта на своя велик отец на 18 август (както и на 1 ноември). Фактически за основа на празнувания днес в България и от българските общности в чужбина (Западните Покрайнини, Украйна, Молдова, Македония, САЩ, Канада и дp.) Ден на народните будители (1 ноември) служи есенният празник на св. Иван Рилски.

Из „Българи Светци". Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 г.

***
Св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян. Прпмчк Яков. Дякон Яков. Преп. Дионисий

Светите Козма и Дамиан, братя по плът, били родом от Азия. Баща им бил езичник, майка им на име Теодотия ­ християнка. Останала вдовица след смъртта на мъжа си, тя прекарвала времето си в усърдно служене на Христа и посветила целия си живот на благоугаждане на Бога. Била като тази вдовица, която възхвалява Апостолът: "истинска вдовица... останала сама, тя се надява на Бога и пребъдва в моления и молитви денем и нощем". Живеейки Богоугодно, Теодотия научила на това и своите възлюбени деца Козма и Дамиан, възпитавайки ги в доброто наставление на християнската вяра, в изучаване на Божествените Писания и във всяка добродетел. Когато достигнали пълнолетие и се утвърдили в непорочния живот в Господния закон, Козма и Дамиан били като два светилника на земята, сияещи с добри дела. Те получили от Бога дара на изцелението и подавали здраве на душите и телата, лекувайкивсяка болест, изцелявайки всеки недъг и всяка язва сред народа и изгонвайки злите духове. Те помагали не само на хората, но и на животните и от никого не вземали нищо, тъй като вършели всичко това не заради печалба, не за обогатяване със злато и сребро, но заради Бога, желаейки чрез любовта към ближния да изразят любовта си към Него. Чрез изцеленията те търсели не своята слава, но Божията, и изцелявали хората за прослава на името на Господа, дарувал им силата на изцелението. Те избавяли от болестите не толкова с билки, колкото с името на Господа, без пари и награда, даром, изпълнявайки Христовата заповед: "Даром получихте, даром давайте". Затова те получили от вярващите името безвъзмездни лекари, безсребрeници. Като преминали добродетелно попрището на земния си живот, те мирно и благочестиво починали. Прославили се с много чудеса не само през живота си, но и след смъртта си, те са горещи застъпници и добри целители на нашите болести, душевни и телесни.
За тяхната нестяжателност и безвъзмездно лекуване съществува следното предание.
Една жена на име Паладия в продължение на много години лежала болна и не получавала никаква помощ от различни лекари. Като чула, че светите Козма и Дамиан изцеляват всякакви болести, тя изпратила при тях с молба да я посетят преди смъртта є. Светиите приели молбата є, отишли в дома є и тази жена веднага получила изцеление според вярата си чрез идването на светите лекари при нея и станала от леглото си здрава, славейки Бога, дарувал на Своите раби такава благодат на изцеление. От благодарност към своите лекари за стореното єблагодеяние тя поискала да им направи подарък. Но те никога не вземали нищо от никого, защото не продавали благодатта, която имали от Бога. Жената имала намерение да убеди поне единия от тях да приеме от нея макар и най-малкия дар: тя взела три яйца и тайно отишла при свети Дамиан и го заклевала в Бога да вземе от нея тези три яйца в името на Света Троица; Дамиан, като чул името на Триединия Бог, приел от жената този малък дар, заради великата клетва, с която го заклела. Свети Козма, като узнал за това, много се натъжил и преди смъртта си направил завещание да не погребват Дамиан близо до него, тъй като той нарушил Господнята заповед и взел от жената награда за изцелението.
Свети Козма починал в Господа, дошъл часът на смъртта и на Дамиан и той се преставил от временния живот във вечния.
Хората били затруднени ­ къде да погребат Дамиан, защото знаели за завещанието на свети Козма и не смеели да положат брат му близо до него.
Докато били в недоумение как да постъпят, дошла една камила, която преди била бесновата и получила изцеление от светиите. Тя проговорила с човешки глас ­ да не се съмняват да погребат Дамиан близо до Козма, тъй като той взел трите яйца от жената не заради награда, но заради Божието име.
Така честните им мощи били положени заедно в така наречения Фереман.
Веднъж по време на жътва един от местните жители излязъл на нивата си да жъне. Изнемогнал от жегата, той желаел да си отдъхне, и отишъл под дъба, легнал и дълбоко заспал. Докато спял, през отворената му уста влязла змия. След като се събудил, земеделецът не почувствал никаква болка и отново се заел да работи на нивата си. Но вечерта, когато се прибрал у дома и след вечеря си легнал, почувствал страшна болка от това, че змията започнала да разкъсва вътрешностите му. От непоносимите страдания започнал да вика, и събудил от сън всичките си домашни. Те дошли при него, и виждайки страшните му мъчения, не могли да му помогнат с нищо; те дори не могли да разберат каква е тази болест. Тогава болният, като не получил никаква помощ от околните, прибягнал към бързите помощници Козма и Дамиан и възкликнал: "Свети лекари Козма и Дамиане, помогнете ми!" Светиите веднага побързали със своята помощ: болният заспал дълбоко, и по време на съня змията изпълзяла от устата му. Всички, които видели това чудо, се ужасили и прославили светите угодници. Когато змията изпълзяла, мъжът се събудил, и с помощта на светите безсребреници оздравял напълно.
На това място имало друг мъж на име Малх. Той живеел близо до храма на светите лекари Козма и Дамиан във Фереман. Имайки намерение да тръгне на дълъг път, той завел жена си в храма и є казал:
Ето, аз тръгвам на далечен път, а тебе поверявам на закрилата на Козма и Дамиан; остани вкъщи, докато не ти изпратя знак за себе си, който ти ще признаеш за мой. И ако поиска Бог, след това ще те взема при мене.
Като поверил жена си на светиите, Малх тръгнал на път. След няколко дни дяволът приел образа на един познат човек, и като дошъл при жената, показал този знак, който посочил мъжът є, и казал: "Изпращам ти знака и ще те взема при себе си".
Дяволът показал знака и є казал да я последва.
Твоят мъж ­ казал той ­ ме изпрати да те доведа при него.
Жената отвърнала:
Зная този знак, но не искам да отида, защото съм поверена на светите безсребреници Козма и Дамиан; и ако искаш да дойда с тебе при мъжа си, ела с мен в храма на светиите, хвани се за края на олтара и се закълни, че няма да ми сториш никакво зло по пътя.
Дяволът дал обещание и като влязъл с нея в храма, се хванал за края на олтара, заклел се и казал:
Кълна се в силата на Козма и Дамиан, няма да ти сторя зло по пътя, но ще те заведа при мъжа ти.
Като чула клетвата, жената повярвала на лъжливия бяс, явил се в образа на неин познат, и тръгнала с него на път. А прелъстителят я завел на пусто и непроходимо място с намерение там да я оскърби и убие. Като се видяла в крайна опасност, тя издигнала очи към небето и от цялото си сърце извикала към Бога:
Боже, по молитвите на Твоите светии Козма и Дамиан помогни ми и побързай да ме избавиш от ръцете на този убиец!
И веднага се явили бързите помощници светите безсребреници Козма и Дамиан. Дяволът, като ги видял, оставил жената и побягнал; като се изкачил на високия бряг, той паднал в пропастта и изчезнал, а светиите взели жената и я отвели в дома є.
Тя им се кланяла и казвала:
Благодаря ви, господари мои, че ме избавихте от горчива гибел. Умолявам ви, кажете ми кои сте вие, за да зная на кого да отдавам благодарност до края на живота си.
Те отговорили:
Ние сме Христовите раби Козма и Дамиан, на които те повери твоят мъж, преди да тръгне на път, затова побързахме към тебе на помощ и по Божията благост те избавихме от дявола.
Като чула това, жената паднала на земята от страх и радост, а светиите станали невидими. И тя възклицавала, възхвалявайки и благодарейки на Бога и на Неговите свети раби Козма и Дамиан. Като дошла в храма, паднала със сълзи пред иконата на светиите и разказвала на всички за това, което се случило ­ как Господ показал милост към нея по молитвите на Своите угодници, и се молела с такива думи:
Боже на нашите отци Авраам, Исаак и Иаков и тяхното праведно семе! Ти си угасил огнената пещ за тримата отроци, Ти си помогнал на Своята рабиня Текла на позорището; благодаря Ти, че избави и мене, грешната, от дяволската мрежа чрез Своите угодници Козма и Дамиан. Покланям се на Тебе, Който вършиш дивни и преславни чудеса, и славя Тебе, Отца и Сина и Светия Дух во веки. Амин.