Музей на открито във Враца ще предлага на всеки да поживее като в новокаменната епоха

/КРОСС/ Представете си, че можете като с машина на времето да се върнете 8000 г. назад и да живеете като човек от епохата на неолита? Да участват в такъв исторически сървайвър с непознати досега преживявания, е мечта не само за авантюристите. За любителите на приключенията и екстремните условия това ще бъде реалност съвсем скоро край с. Оходен, на 20 км. от Враца, съобщи "Конкурент". 

При започналите още през 2002 г. разкопки в местността Валога край селото археологът от врачанския исторически музей Георги Ганецовски разкри древно селище на хора от първата земеделска цивилизация в Европа. Наред с многобройните артефакти и останки от неолитното поселище бяха открити и няколко удивително запазени скелета. Благодарение на тях антрополозите успяха да ни представят как са изглеждали нашите предци 60 века пр. Хр.

Край Оходен през 2004-а бяха открити останките на 25-годишна жена, погребана ритуално преди близо 8000 г. Археолозите я кръстиха Тодорка в чест на тогавашния кмет на селото Тодор Тодоров, съдействал за разкопките. Учените определиха находката като сензационна. От тази епоха у нас не са били намирани дори части от човешки скелет. На Балканите има 3-4, но този на Тодорка бе изцяло запазен.

През следващите години в древното селище бе открит и запазен скелет на мъж от неолита и на дете. Археолозите се натъкнаха и на артефакти, които показаха, че в този район се е развила първата земеделска цивилизация в Европа, и свидетелства, че в селището е имало развити занаяти, а то е поддържало търговски връзки със селища, отдалечени на стотици километри.

След цялостното разкриване на неолитното селище се роди идеята на мястото му да се изгради музей на открито. В него да бъдат представени всички ценни археологически находки от мястото в специална експозиция. Целта на инициаторите е и да покажат истинския бит на древните хора, как са се изхранвали, наченките на първите занаяти и култови практики.

Така се ражда проектът, с който община Враца кандидатства по европейска програма за трансгранично сътрудничество с окръг от област Долж, Румъния. Проектът “Оходен, регион Враца - Добрословени, район Каракал: мост между две епохи и две цивилизации” ще бъде финансиран с общо 6 млн. евро. Край румънското с. Добрословени пък е разкрито голямо селище от първите години на римското владичество по тези земи.

“Дано не ни откраднат идеята, но това, което предстои да осъществим, ще бъде уникално не само за България - казва археологът Ганецовски, който е и временен директор на историческия музей във Враца. - Искаме да направим не само експозиция на намереното през годините край Оходен, а да създадем едно живо селище, което ще бъде постоянно отворено и обитавано.”

За да бъдат изложени всички находки, открити през годините в древното селище, в него най-напред ще бъде изградена просторна лека постройка. Тя ще приюти тематичните експозиции, класифицирани и подредени от историците, изследвали епохата на неолита и най-ранните цивилизации на Балканите.

Подробни информационни табла пък ще представят на посетителите уникалните открития в района.

Участници в организирания край Оходен фестивал “Слънцето на Тодорка” правят хляб, както са го приготвяли древните преди 8000 г.

Акцентът на планирания музей на открито обаче ще бъде възстановяването в автентичния му вид на част от неолитното селище. Ще бъдат изградени 6-7 къщи по способите, които са ползвали хората отпреди 80 века в новокаменната епоха. Според специалистите това означава стените на къщите да бъдат направени от измазани с глина преплетени клони и покрив от слама или суха трева.

Вътре в къщите уредбата ще бъде такава, каквато са ползвали древните, заедно със съдовете, които те самите са произвеждали или са си доставяли от съседни селища. При възстановяването на древни жилищни постройки инициаторите на проекта използват опита на специалистите от съседните балкански страни, където вече има реконструирани селища от времето на неолита.

Авторите на проекта за музея на открито край Оходен обаче не искат само да повторят опита на колегите си, а да надградят идеята. “Ние искаме в тези къщи, в това възстановено древно селище да се живее, в него да се случват събития”, казва Ганецовски.

Всяка от къщите пък ще представя и част от живота на древните хора. В една от тях например ще бъде представена обработката на кремък и обсидиан, с каквато са се занимали живелите преди хилядолетия в селището край Оходен. Учените установили, че кремъкът и обсидианът не се срещат в този край и тези материали са доставяни от отдалечени места. Местните превърнали селището си в център за доставка и разпределение на кремъка, който за неолита е имал същото значение, каквото има стоманата за хората в наши дни. Правели различни изделия от тези скални породи, ползвали ги за собствени нужди, но и търгували с тях.

В друга от плетените къщи ще бъде представено най-ранното производство на тъкани. В Оходен са открити останки от първите примитивни вертикални тъкачни станове, части от различни тъкани и плетки. Изучаването им дава възможност на историците да възстановят достоверно този процес.

Най-ранното керамично прозводство също ще бъде демонстрирано в селището. Под демонстрация инициаторите на проекта нямат предвид един занаят само да бъде представен статично, а посетителите да могат да експериментират с уредите и материалите, използвани от предците ни.

Не е забравен и духовният живот на хората от неолита, който и досега бе представян в селището чрез различни възстановки на древни ритуали. Неолитното поселище край Оходен се превърна през последните години в арена за различни фестивали на древни изкуства, поклонения на Слънцето или култови ритуали, посветени на различни събития от бита на жителите на селището.

Най-важното за бъдещите посетители ще бъде изграждането на няколко от къщите като гостилници. В тях туристите ще могат да отседнат, ще живеят и ще се хранят така, както са го правили древните.

Проектът е включил и развитието на изпробваната вече идея за археологическо училище за деца. През летните месеци те участват като помощници в разкопките или сами се представят като археолози любители, откривайки скрити реплики на най-известните артефакти от селището край Оходен.