Втори пореден месец фирмените кредити отчитат ръст

/КРОСС/ Втори пореден месец фирмените кредити отчитат ръст. След година и осем месеца свиване ипотеките се увеличават на месечна база (спрямо предходния месец) и значително по-малко се свиват на годишна (спрямо същия период на миналата година), пише Капитал Daily. Заемите с просрочие в обслужването и преструктурираните кредити намаляват в сравнение с февруари, но се увеличават спрямо година по-рано. Това показват данните на БНБ за кредитирането към края на март 2014 г.

Фирмените кредити са се увеличили през март с 259 млн. лв. (0.74%) до 35.5 млрд. лв. Това е второ поредно нарастване, след като през февруари портфейлът нарасна с 320 млн. лв. Заемите за бизнес отчитат ръст и на годишна база (1.6%). Увеличение от подобен порядък този тип кредити отчете последно през септември миналата година. В сегмента на фирменото кредитиране не е необичайно да се получават месечни флуктуации в такива обеми поради факта, че пазарът е малък и една по-голяма сделка е достатъчна да се отрази по този начин.

Този път нарастването на корпоративните кредити може да се окаже, че не е резултат на фактори с еднократен ефект, тъй като се отчита за втори пореден месец. Все още обаче е рано за изводи за начало на тенденции на възстановяване на фирменото кредитиране от продължителната ниска кредитна активност. Раздвижването на бизнеса зависи от икономическата среда и предвидимостта й.

През март жилищните кредити се увеличават с 66.7 млн. лв. (0.76%) до 8.874 млрд. лв. Дали това нарастване не е еднократно, както декемврийското, заради обратно върнати портфейли от продадени преди време ипотеки и е начало на по-добър сезон ще стане ясно през следващите месеци. Още през март и в началото на този месец от сектора отчитаха нарастващо търсене и интерес към жилищните кредити в сравнение със същия период на миналата година и с предходните месеци, отчитайки и това, че януари и февруари по-принцип са по-слаби месеци като активност.

Очакванията за тази година са за леко раздвижване на жилищното кредитиране, като по-скоро то ще остане около сегашните си нива. Прогнозите са с известна доза неизвестност, предвид, че не е много ясно как пазарът ще реагира на промените в Закона за потребителския кредит, касаещи ипотеките, които влизат в сила след 22 юли тази година.

Дали нарастването на жилищните кредити през март не се дължи основно на обратно изкупени кредити от някоя банка може да се види и при публикуване на отчетите на банките за първото тримесечие (ще бъдат публикувани на 30 април - бел. ред.), когато излизат данните за всяка банка поотделно. При видим ръст на жилищен портфейл на банка в сравнение с предходните тримесечия може да се допусне, че се дължи на върнати в портфейла кредити.

Лошите и преструктурираните кредити отчитат намаление с 57 млн. лв. (0.59%) спрямо февруари до 9.706 млрд. лв., като спад има по малко и в трите сегмента - жилищни, потребителски и фирмени заеми. От доста време банките усилено отписват и/или продават кредити, които считат за напълно несъбираеми, като по този начин изчистват портфейлите си.

При някои банки този процес е много активен, при други не толкова. Данни за просрочия и необслужвани заеми поотделно за банките няма.

От централната банка посочват, че информацията, публикувана за целите на паричната статистика, не показва общия обем на класифицираните рискови експозиции, както и конкретния дял на необслужваните заеми (с просрочия над 90 дни). Източник на такава информация са публикуваните от БНБ на тримесечна база надзорни данни, според които към края на миналата година обемът им е 9.869 млрд. лв., а делът им в кредитния портфейл е 16.87%, като леко намалява спрямо този в края на септември.