Как Екатерина Велика почти не разруши Кремъл?

/КРОСС/ Не само враговете на Русия, започвайки от номадските народи и стигайки до Наполеон, но и нейните управници, неведнъж са имали планове за разгрома на всичко руско, което е било градено преди тях в огромната страна.

Великата императрица на Руската империя – Екатерина II, е била истинска последователка на идеите на нейния предшественик Петър I. За тях руската архитектура и начин на живот по онова време е бил излишен и ненужен, пише "Интересно о Москве". Управлението им е трябвало да роди новата империя, която да заличи старите привички и архитектурни шедьоври.

На прицел е сърцето на руската държава - крепостта Кремъл

Младият и изключително амбициозен архитект, попил от най-добрите традиции на Франция и Италия - Василий Иванович Баженов, започнал грандиозен проект за унищожаването на Кремъл и превръщането му в най-големия дворец, който да бъде построен в изцяло европейски стил. Идеята изключително много се харесала на руската императрица с германски произход.   

Новият дворец на Москва е изцяло двъхновен от вида на римския площад и храма "Свети Петър" във Ватикана.

На мястото на кремълските стени е трябвало да се издигне 6-етажно сдание с над 600-метрова фасада, 20 000 помещения и коридори с 400-метрова дължина.

След преосмислянето на проекта се стигнало до извода, че етажите е нужно да бъдат сведени до 4 на брой.

Във вътрешната част на територията на Кремъл е трябвало да бъде създаден и площад с овална форма и триумфална арка, към която да водят големи централни улици.

За реализацията на този проект е било нужно да се измести целият ансамбъл от съоръжения на храмове в Кремъл, но тази идея не се харесала на руската императрица и тя подложила начинанието на корекции.

Дворец трябвало да има параден вход с огромни скултури откъм страната на река Москва. За тази цел е трябвало да се премахнат стените на крепостта.

Изпълнението на архитектурното творение започнало през 1770 година. Част от старите строежи и дворци в Кремъл били премахнати. Строителството на мегасъоръжението започнало да уврежда близките православни храмове, но това не спряло проекта. Безумието било прекратено след започналия бунт на Емелян Пугачев и поредната война с Османската империя. Тези военни действия започнали сериозно да изтъняват държавната хазна и така през 1775 година строежът и унищожението на Кремъл били преустановени.