Порочен кръг от архитекти пречи на културния туризъм

/КРОСС/Изпитвам истински ужас, че съдбата на българското културно наследство кой знае защо е поверена на архитекти. Нямам нищо против тях, когато става дума за съвременна, но не и за древна архитектура. Става дума за спора между историци и археолози, от една страна, и архитекти - от друга, по повод желанието на много общини да имат културно-исторически обект, който да използват за туризъм, коментира пред "Труд" директорът на НИМ проф. Божидар Димитров. 

Архитектите са групирани около Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Историците пък обикновено са консултанти на общините.
Общините се насочиха основно към крепостите, тъй като древни крепости са имали почти всички селища в България. Просто отбраната през средните векове е била организирана така. При идването на турците крепостите са били разрушени. Общините правилно прецениха, че със стърчащи основи не могат да привличат туристи. Никой няма да дойде да гледа жалки остатъци от минало величие. Затова решиха, възползвайки се от щедри европейски програми, да възстановят крепостите си до определено ниво или изцяло.
Архитектите твърдят , че не бива да се възстановяват крепостите, защото международните документи, които сме подписали, забранявали това и че не били запазени никакви свидетелства точно как са изглеждали крепостите и как са изграждани.
Дълго време смятах, че това са просто лъжи, произнесени от "експертите", за да защитят тезата си. Да, турците са разрушили близо 6000 крепости, но поне две дузини са оцелели и може да се види как са изглеждали - Лютица край Ивайловград, Белоградец край Крумовград, Устра край Кърджали, Хисаря в самия град Хисаря. Проучванията им дават сведения и как са изграждани - от хоросана до използвания строителен материал.
В международните документи, за които става дума, пък е записано, че реставрацията трябва да спре там, където започва хипотезата, т.е. там, където няма данни. Но ако естетически или технологични причини налагат по-нататъшно възстановяване, какво пречи да се означи старото от новото. Разграничението обикновено се прави с оловна лента.
Другаде е заровено кучето. Тези архитекти са групирани като един отбор, по-точно - порочен приятелски кръг около въпросния институт. Не случайно наричат НИНКН „Митницата". Институтът е монополист по отношение на даването на мнение - положително или отрицателно, на стотиците проекти не само за реставрация на крепости, но и на най-обикновени ремонти на къщи - паметници на културата. По закон НИНКН трябва да се произнася в рамките на три месеца, но експертите му се бавят с години, докато отсрещната страна се сети, че трябва да впише някой от кръга като консултант или автор на проекта.
Така че ако този "извор" пресъхне, на въпросните хора ще им се наложи да се занимават с това, за което е създаден институтът - с наука.