Повече от 140 кримски курсанта не могат да напуснат Харков

/КРОСС/ Повече от 140 курсанта в Харковския Военно - въздушен университет, граждани на Крим не могат да напуснат Украйна, предаде във вторник ИА Криминформ, информира РИА Новости.
По данни на Агенцията, потвърдени и от председателя на комисията на Държавния съвет на Крим по образованието, науката, младежта и спорта Валерий Косарев към днешна дата във Военно - въздушния университет в Харков има 143 кримски курсанта, които нямат възможност да напуснат Украйна.
Косарев отбеляза, че представители на Съвета на майките в Крим изразяват своето недоволство. „Децата просто не ги пускат. Казват: или платете за това, че са се обучавали, или ние ще ги пратим да служат в украинската армия", - добави Косарев.
„Те там са като в затвор, даже в отпуск не ги пускат" ,- завърши той.
Как Крим влезе в състава на Русия
Политическата криза се разрази в Украйна в края на ноември 2013 година, когато кабинетът обяви прекратяването на европейската интеграция на страната. Масови протести, наречени „евромайдан" плъзнаха по цяла Украйна и през януари се ескалираха в ожесточени сблъсъци на въоръжените радикали с органите на реда. Уличните схватки, в хода на които опозицията нееднократно използва огнестрелно оръжие и „коктейли Молотов", дадоха в резултат десетки човешки жертви.
На 22 февруари настъпи насилствена смяна на властта. Върховната рада, в нарушение на постигнатите споразумения между президента Виктор Янукович и лидерите на опозицията, промени конституцията, смени ръководството на парламента и министерството на вътрешните работи и отстрани от власт държавния глава, който по-късно бе принуден да напусне Украйна, страхувайки се за живота си. На 27 февруари украинският парламент утвърди състава на така нареченото „правителство на народното доверие", премиер стана Арсений Яценюк.
Крим, на свой ред, не призна легитимността на новата власт и прие решение за провеждането на референдум, на който да се реши по-нататъшната съдба на региона. Гласуването бе проведено на 16 март. Бюлетината съдържаше два въпроса: „За съединението на Крим с Русия ли сте?" и „За възстановяването на действието на конституцията на Република Крим от 1992 година и статус на Крим като част от Украйна ли сте?".
Болшинството от гласувалите (96,77%) от общо 83,1 % бе за присъединяването на Крим към Русия. Съответният договор бе подписан на 18 март, след което бе одобрен от Държавната Дума и Съвета на Руската Федерация. Бе приет и федерален конституционен закон за образуването на два нови субекта към Руската Федерация - република Крим и градът с федерално значение Севастопол. Президентът на Русия Владимир Путин подписа и двата документа. По-рано руският държавен глава заяви, че провеждането на референдума в Крим е в съответствие със стандартите на международното право и Устава на ООН.