Политическа вариклечковщина

„Българска работа" (конгрес, културно тържество, състояние, обществено предприятие и пр.), това е работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосно ръководена, която сякаш по задължение свършва със скандал, за да послужи само за позорна регистрация на печалните си герои."
„Оптимистична теория за нашия народ"

И друг път съм цитирала тези думи на Иван Хаджийски, но този път ги припомням с идеята да се превърнат в мото на Реформаторския блок. Така политическата конструкция, претендираща да ни предложи честен модел на управление, най-сетне ще прояви честност поне към потенциалните си избиратели. Ако такива, разбира се, все още се намират извън манипулираните социологически проучвания, партийните клиентели и твърдите фенски ядра, навикнали да бъдат баламосвани с клишета за принципност и експертност.

„Толкова можем!" ще е едно наистина откровено самопризнание след случилото се на 14 септември, когато РБ откри предизборната си кампания в столичен мол. Не че и преди това не беше ясно върху какви планини от лицемерие стъпва „единството" между отделните формации, само че сега печалните герои дадоха всичко от себе си, за да ни убедят в тоталната си неспособност да удържат целостта с нещо повече от високопарни заклинания. Оттук нататък всякакви уверения, че уж били преодолели „дребните противоречия" (по лидера на СДС Божидар Лукарски), ще предизвикват единствено иронични усмивки.

Впрочем фактите казват достатъчно:

Сбирката на 14 септември, неделя, беше замислена като конгрес на РБ, на който да се избере председател. Това бе основната цел на конференцията, чийто дневен ред се планираше и знаеше отдавна. Доста отдавна и лидерът на ДСБ Радан Кънев не криеше амбициите си за поста, а преди месец и половина подаде оставка като говорител на блока.

В последния момент обаче ДБГ на Меглена Кунева и СДС бламираха избора с аргумента, че форумът е редно да се проведе след изборите, на 10 ноември - дата, която символично е свързана с демократичните промени. На 13-ти, събота, при това в късния следобед, двамата оттеглиха участието на партиите си в конгреса и така поставиха всички останали пред свършен факт. В резултат на следващия ден се проведе нещо като концерт за откриването на предизборната кампания, а Радан Кънев оттегли кандидатурата си с бодрото изявление: „Ничия лична амбиции и съдба не е по-важна от обществения интерес, нищо не е по-важно за обществения интерес, от победата на Реформаторския блок. Българските граждани искат радикална, смела промяна, която само РБ може да им даде!"

Твърде смущаващо е да откриеш кампанията си девет дни след старта на официалната, но в случая това е най-малкият проблем. Далеч по-големият е демонстрираната непоносимост между основните крепители на обединението - обстоятелство, което неминуемо ще доведе до разпад на блока след изборите. Още по-същественият проблем обаче е друг: отделните дневни редове нямат и една допирна точка с гигантската претенция за принципност, морал и дарба за извършване на чутовни реформи.

Ако ставаше дума за идейни разминавания и противоборства, тази претенция можеше да бъде някак преглътната, даже разбрана. Но тъкмо идеите на самоопределилите се като реформатори открай време липсват, такива не е имало и все още няма. Две седмици преди парламентарните избори РБ дори не е готов с програма за управление, въпреки че обещава „радикална, смела промяна." Каква ще е тази промяна, след като радикалността и смелостта й не са описани поне на страничка, остава загадка. Объркването стига и до ступор, ако добавим признанието на Радан Кънев, че стои... вляво от центъра, или пък устните подхвърляния на д-р Петър Москов за спешна нужда от закриване на здравната каса. Дясно-центристко обединение?! Ама де, де, както казваше един известен литературен герой...

„Сред целите, представени от Кънев, е ударно управление с кратък мандат, което да извърши обещаните реформи, да върне властта в ръцете на суверена и да поиска промяна в конституцията, за да бъде изрязана веднъж завинаги язвата в българската съдебна система".

Цитатът от симпатизиращ на реформаторите сайт е добра илюстрация за казаното дотук. Той потвърждава наблюдението, че нито знаем какво ни е обещано, нито ни казват как ще бъде осъществено, но за сметка на това безпомощността е замаскирана с девалвирали от употреба фрази. Етикетът „реформатори" е просто лепнат върху буркана, в който се плацикат безидейност и безперспективност, щедро сиропирани с гръмки заявки и самочувствие в космически мащаби.

Не е ясно дали самите те си вярват, но изглежда това не им пречи да продължат с дрънкането на изтънялата струнка за „моралния коректив". Ако не друго, едно трябва да им се признае - усвоиха тънкостите на демагогията и дори покриха рекорда на известен политик, който имаше навика да нарича катастрофичните провали „неосъществени успехи". Във всеки случай по време на злополучния си конгрес, по-точно концерт, т.нар. реформатори смаяха и най-изкусните в представянето на черното за бяло, което е истинско постижение за политическата ни реалност.

Съвсем накратко: След като Кунева и Лукарски все пак се появиха в мола не с цел шопинг, а участие във форума на РБ, водещата с патос обяви, че информациите за разцепление са „откровени лъжи от тези, които са наясно колко силен е днес Реформаторският блок". Точно лидерите на ДБГ и СДС посрещнаха изявлението с най-широки усмивки, а по-късно Божидар Лукарски доразви мисълта със следното умотворение: „Няма да е лесно, защото те са силни - задкулисието и мафията имат много инструменти, с които да ни борят, но ние сме заедно и за това сме силни." Бламираният Радан Кънев на свой разгледа провала си като неосъществен успех, заявявайки първо, че в името на голямата цел е бил готов да се кандидатира за председател, а сетне извъртайки, че пак в името на голямата цел е оттеглил кандидатурата си. Докато членове на ДСБ излизаха от залата при речта на Кунева (очевидно в знак на протест), лидерът на ДБГ разтягаше балони за единството с уверенията, че „това, което трябва да е много ясно от Реформаторския блок, е, че ние правим нещата истински." А ето каква удивително оригинална мисъл лансира и Николай Ненчев (БЗНС): „Без морал и нравственост никакви реформи не биха могли да бъдат направени!"

Всички тези хора, заети със собствените си сметки, сътвориха съвършения образец на „българската работа" и в крайна сметка единственото нещо, което ще постигнат с обединени усилия, ще е разделението им. Общото предприятие е на път да приключи особено позорно, защото те не са в състояние да се надскочат в името на по-голяма цел от личното политическо оцеляване. След изборите ще е въпрос само на време да си разделят куклите и парцалките и да последват удобните за тях ветрове. Това е толкова очевидно, че сигурно едва изтрайват да мине 5 октомври и да приключат с тая агония...

А то нямаше и как да е иначе, доколкото от началото партиите в блока не стъпиха върху ясна идеологическа база, нито ги свързаха ценности (не говоря за клишетата), чието приложение да ги вдъхнови за обща работа. Всеки се довлече със своите си цели, всеки се вторачи в своя интерес. В „Бит и душевност на нашия народ" Иван Хаджийски описва чудесно и това напъхване в тесните рамки на „моето си", наричайки го вариклечковщина заради един парадоксален обичай:

Преди да си приготвят обща манджа, габровци набучвали с клечка продуктите, които са донесли, за да ги различават от останалите. Това странно съдружие не ги смущавало - те се събирали, имали някакво усещането за заедност, но хапвали само от своето си. И понеже вътре слагали какво ли не, често се получавал страшен буламач, който често не ставал и за преглъщане.

Любослава Русева

„Тема”