Заложни къщи се занимават с незаконна търговия с отпадъци

/КРОСС/ Заложните къщи започнаха незаконна търговия с отпадъци, предупреди Българската асоциация по рециклиране (БАР). От организацията изпратиха писмо до министрите на финансите и на околната среда и водите, с което ги уведомяват, че след незаконните площадки и нерегламентираното получаване на метални отпадъци, вече има и нова схема - покупкопродажбата им чрез заложни къщи.

В писмото на БАР се посочва:

Заради въведените строги изисквания на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) много компании и площадки преустановиха работата си, тъй като не успяха да осигурят изискуемата по закон банкова гаранция от 25 хил. лв. на фирма и по 5 хил. лв. за всяка отделна площадка. Регулацията по закона е рестриктивна както по отношение на изискванията за започване на дейност, така и по отношение на условията за нейното извършване и санкциите за най-малките нарушения, а това не стимулира предприемачеството и инвестициите в бранша.
Оказа се обаче, че заради тези изисквания не само намаля броя на законните и се увеличи драстично броя на незаконните площадки. Много от фирмите, които не успяха да постигнат изискванията на ЗУО и да получат надлежно разрешение, започнаха работа в сивия сектор и продължават да извършват дейности с отпадъци без разрешение. В този сив сектор дори има нов участник - голяма част от заложните къщи, които са намерили начин да заобикалят законовите ограничения.
Заложните къщи приемат отпадъци, от които хората искат да се освободят, срещу минимално възнаграждение, като ги оформят като заложен билет. Тези вещи-отпадъци не се търсят от залогодателите и се съхраняват за минимален срок до натрупването им, или директно се продават или изнасят. По този начин един значителен ресурс се отклонява, без да се спазват изискванията на Закона за управление на отпадъците за разрешителен режим, банкови гаранции и оборудвани площадки, както и изискванията за разделно съхраняване на отпадъците. Заложните къщи не подлежат и на тежкия санкционен режим по ЗУО, защото твърдят, че не приемат отпадъци, а вещи в залог.
Условията и редът за предоставяне по занятие на парични заеми, обезпечени със залог върху движими вещи не са уредени със закон, а в наредба за дейността на заложните къщи.
Изискванията към заложната къща са да има регистрация по реда на Търговския закон и Закона за търговския регистър; регистрация в Министерство на финансите преди осъществяването на сделки с изделия от благородни метали и скъпоценни камъни; вписване като администратор на лични данни по Закона за защита на личните данни; приемане на вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари, които се утвърждават от председателя на ДАНС. Има и изисквания към прокуриста, управителя, члена на управителен и контролен орган или неограничено отговорния съдружник в заложната къща, които обаче никой не контролира.
Няма единен режим за заложните къщи, например регистър, и контролът се свежда до даване на предписания и налагане на санкции. Така контролните органи не могат да упражнят ефективен контрол чрез отказ за регистрация например, ако установят, че лицата не отговарят на изискванията за започване на дейност като заложна къща или заличаване от регистъра при установени нарушения.
Слабият контрол води както до нарушаване на малкото изисквания по наредбата за дейността на заложните къщи, така и до навлизане в други области на действие, като например сделки с недвижими имоти и дейности с отпадъци. Така освен незаконните площадки, и заложните къщи допълнително дестабилизират сектора с отпадъците.
БАР се обърна към двамата министри с оглед наложителността от предприемане на спешни мерки за постигане на стабилност и последователност в сектора с отпадъците. Според БАР е необходимо е да се въведе по-строга регламентация за дейността на заложните къщи, като например регистрационен режим и изисквания за публично обявени търгове при продажба на заложените вещи.