Културни дейци се оплакаха от липса на пари и слаба държавна политика

/КРОСС/ Културни дейци от област Велико Търново и Търговище се оплакаха от липса на достатъчно финансиране и слаба държавна политика. Те поставиха вижданията си за развитието на културата и дадоха своите препоръки към представителите от Съвета по култура и медии към НС на БСП - председателят на Съвета Иван Токаджиев, председателят на Комисията по икономика и туризъм в Народното събрание Петър Кънев, председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов, народният представител в 42-я и 43-я парламент Мариана Бояджиева, както и Емил Бехар. Целта на тяхното посещение е да изготвят алтернативно предложение и препоръки към управляващите, които вероятно и в новия бюджет за 2018-та година ще заложат не повече от 0,5% за култура.

"Целта на поредицата от подобни разговори е културата да заеме водещо място в развитието на страната и да стане стратегическа за България", заяви Мариана Бояджиева пред събралите се директори на културни институции, творци, музейни работници, музиканти, учители, читалищни дейци и общественици.

Иван Токаджиев определи необходимостта от промени на държавната политика в сферата на културата като задължителни за запазването на националната ни идентичност. Той обясни, че до голяма степен се чувства великотърновец, защото с работата си е допринесъл за рестартирането на разкопките при хълма Трапезица и реставрирането на църквата "Св. 40 мъченици".

"Само алтернативният бюджет, който БСП подготвя, може да се противопостави на пагубната и популистка политика на управляващите. Те осигуряват на българската култура най-последното място на приоритетите. Ние вървим сред руини и влизаме в зали с риск за живота си. Затова решихме да се срещнем с вас, всички вие, които работите за културата и я поддържате жива. Велико Търново е не само център на България, но и център на проблеми", обясни Иван Токаджиев. Той поясни, че не е много трудно да се посочат проблемите в културата. Като основен проблем той посочи липсата на финансиране и замазването на очите с малки увеличения.

Според него всички пари, които държавата отделя за култура, отиват преди всичко за заплати, а не за развитие. По думите му управляващите ще се опитат да обяснят, че средствата за култура през 2018г. са повече заради нарастването на БВП, процентът обаче по всяка вероятност ще остане 0,5.

Мариана Бояджиева от своя страна припомни, че последното увеличение на парите за култура е било през 2014-та година, когато управляващата е била БСП. Тя посочи още, че средствата за култура през 2007, 2008, 2009-та година са били съответно 0.7, 0.72, и 0,6% от БВП на страната. Тя изрази недоволството си от малкото средства, които се отделят за кино у нас и поясни, че от обещаваните 13,5 милиона лв. в сферата влизат максимум 10.
"Ние се борим за увеличаване на средствата за култура до 1% от БВП, аз обаче искам да припомня, че още по време на първото правителство на Борисов беше подписано тристранно споразумение със Сдружението на творческите съюзи и синдикатите, с което управляващите трябваше постепенно да увеличат парите за култура до 1% от БВП, но не го направиха", обясни Мариана Бояджиева.

Петър Кънев определи българската икономика като дебалансирана. По думите му българите в чужбина всяка година внасят в страната чисто около 5 милиарда лв., което на практика представлява и отчитания от статистиката ръст в икономическото ни развитие.
"Ако се окаже действително, че по 2,5 милиарда евро пристигат от чужбина, което е 5% от БВП, къде тогава е нашата гордост от ръста на икономиката с 4%. Много дисбаланси има, следващият голям трус ще дойде в здравеопазването, армията и полицията. Трябва ни спокоен разговор и да видим дали държавата действително е толкова стабилна", каза Петър Кънев.

По време на срещата бяха направени десетки предложения. Културните дейци настояват за държавно финансиране и при общинските музеи, повече средства за читалищата, възстановяване на връзката между образование и култура, възпитание в патриотизъм, класификация на читалищата и финансиране според дейностите. Предложено беше и изготвяне на държавна стратегия за финансиране на няколко културни средища в България и създаване на програма за тяхното развитие. Други културни дейци изразиха желание за държавна политика в сферата на културата във всяко населено място в България. Като проблем беше посочен и фактът, че голяма част от населението у нас вече не говори български език и не възприема българската култура за своя.