101 години от рождението на Акира Куросава

Единият от братята му е починал преди раждането на Акира Курасава, а друг по това време вече е възрастен и е напуснал дома. Една от сестрите също е омъжена по времето на неговото раждане. Когато той е десетгодишен най-близката му по възраст сестра умира внезапно след кратко заболяване.
Бащата на Куросава ръководи основно училище, администрирано от японската армия. Във финансово отношение семейството е над средното ниво. Исаму Куросава е поддръжник на западното влияние, както с училищните спортни програми, които ръководи, така и с честите посещения на появяващите се по това време в Япония кинопрожекции. Дори по-късно, когато атмосферата в страната става по-шовинистична, той продължава да смята, че филмите са полезно образователно средство.
В средата на 30-те години Куросава постъпва на работа като асистент-режисьор в японската кинокомпания „Фото Кемикъл Лабораторис" (PCL), преименувана по-късно на „Тохо". Там младият Акира учи режисьорския занаят от Каджиро Ямамото, който се превръща в негов ментор.
След седем години работа като асистент-режисьор, през 1943 година Куросава създава първия си самостоятелен филм „Гений на джудото" на който е и сценарист. Филмът проследява развитието на джудото в Япония в края на 19 век. Във филма „Пияният ангел" от 1948 година за пръв път се появява любимият на Куросава актьор Тоширо Мифуне. Тук той си партнира с друг предпочитан от режисьора актьор, Такаши Шимура.
През 1946 година Куросава се жени за актрисата Йоко Ягучи, от която има две деца - синът им Хисао е продуцент и работи с баща си върху някои от последните му филми, а дъщеря им Кадзуко е дизайнер на сценични костюми.
Международната известност идва за Корусава през 1950 година, когато на големия екран се появява филмът му „Рашомон", носител на „Златен лъв" от Кинофестивала във Венеция и номиниран за „Оскар" в категорията „Най-добър художник на черно-бял филм". Филмът „Седемте самураи" от 1954 година окончателно утвърждава японския режисьор като явление в киното и доказва умението му да съчетава елитарното и популярното изкуство. Характерно за творчеството му е връзката, която успява да осъществи между самобитната японска и европейската култура. За своите филми Куросава ползва произведения на Фьодор Достоевски („Идиот), Уилям Шекспир („Трон в кръв", и „Ран".), Дашиъл Хамет („Телохранител".), Владимир Арсениев („Дерсу Узала",).
От друга страна самият Акира Куросава оказва сериозно влияние върху развитието на световното кино. Повлияни от неговото творчество са Серджо Леоне, Мартин Скорсезе, Джордж Лукас, Стивън Спилбърг. По филмите му „Рашомон" и „Седемте Самураи" се правят римейкове.
Въпреки популярността си на запад, в самата Япония Куросава остава недооценен. В периода на 70-те години режисьорът страда от финансови затруднения. След финансовия провал на „Додескаден" прави опит за самоубийство. През 1975 г. Акира Куросава се завръща в киното с руско-японската продукция „Дерсу Узала". Филмът печели „Оскар" в категорията „Най-добри костюми".
Филмите му от 80-те години „Кагемуша" и „Ран" са ефектни исторически епоси. Последните два филма на Куросава, „Августовска рапсодия" и „Още не", са с личен, некомерсиален характер. През 1990 година режисьорът получава „Оскар" за цялостен принос в киноизкуството а през 1994 година Премията Киото.
Публикува мемоарите си през 1982 година под заглавието „Нещо като автобиография или потта на жабата", преведена е на български език.
Акира Куросава умира на 6 септември 1998 година в Токио.