"Одеон" представя немия шедьовър на Фриц Ланг "Нибелунгите" с оригинална композиция на пиано от Маестро Стамов

/КРОСС/На 17 юли (петък) от 18,00 ч. във филмотечно кино "Одеон" ще се състои ритуална прожекция на немия шедьовър на великия Фриц Ланг "Нибелунгите". Ще бъде представена втората серия на филма - "Отмъщението на Кримхилда".

Както първата серия "Смъртта на Зигфрид", така и тази втора част ще бъде озвучена с оригинална
композиция на пиано от Маестро Валентин Стамов.

Плакат-портрет на умиращия Зигфрид от "Нибелунгите" (1922-1924) на Фриц Ланг бе сред шедьоврите на изложбата "Плакатите на УФА. Филмови премиери 1918 - 1943", която бе представена за първи път у нас в рамките на "София филм фест" през 2002 година. Авторите, прочути за времето си художници - Роберт Леонард, Тео Матейко, Йозеф Фенекер, Вернер Граул, Хайнц Шулц-Нойдам, Петер Певас, показаха плакати на най-известните немски филми от епохата на "Големия ням" до киното на Третия райх. Безспорен връх бе серията с гениалната утопия "Метрополис" (1925/26) отново на режисьора Фриц Ланг.

Фриц Ланг е роден през 1890 г. във Виена. След гимназията за кратко учи в Техническото училище във Виена, а после започва да взима уроци по рисуване. На 15 януари 1915 г. се записва доброволец в армията, за да участва в Първата световна война. През юни 1916 е сериозно ранен и докато се възстановява от раните си, започва да пише филмови сценарии. В началото на 1918 г. е изпратен у дома, дълбоко разтърсен от военните си преживявания. За кратко играе на театралната сцена във Виена, а после приема работа като сценарист в компанията на Ерих Помер в Берлин - "Decla". През 1920 г. започва връзката му с актрисата и сценаристка Теа фон Харбоу, която написва сценариите за най-известните му филми Д-р Мабузе, играчът, Нибелунгите, Метрополис и М. Двамата се женят през 1922 и се развеждат през 1933 г. Именно тогава Ланг бяга в Париж, а след това и в САЩ, защото отказва предложението на нацистите да оглави държавната киностудия. През следващите 20 години Ланг режисира множество американски филми. В края на 50-те години се завръща в Германия, където заснема последните си три филма, но те нямат особен успех.