Омбудсманът: Чиновникът се чувства всевластен господар на гражданите

/КРОСС/ Омбудсманът Мая Манолова пред "Труд" 

- Г-жо Манолова, вие браните малките производители на ракия, но ето - 5 души загинаха след почерпка в Якоруда. Не съжалявате ли, че сезирахте Конституционния съд за промените в закона за акцизите и ги нарекохте лобистки?

- Моите съболезнования към хората от Якоруда, които изгубиха свои близки. Те пострадаха от престъпление. Аз призовах прокуратурата и МВР да си свършат работата, за да бъде понесена наказателна отговорност за него. Призовах и държавата: Нулева толерантност към нелегалното производство на алкохол! И 100% контрол както за големите производители, така и за малки обекти за дестилиране, които аз защитих. Не съм променила мнението си, че хвърлянето на обвинения срещу производителите на домашна ракия преди да е приключила проверката на компетентните органи, беше спекулация с човешката драма и лобистко поведение. Експертизите показаха, че питието, отровило хората в Якоруда, не е произведено в малките казани за домашна ракия. Оказа се промишлен спирт. Очаквах, ако не извинение, то поне съжаление от страна говорителите на онези кръгове, които имат интерес от рестрикциите за малките производители. Подчертавам: Малките обекти подлежат на двойна регистрация - в НАП и агенция "Митници" и се контролират от държавата, за разлика от нелегалните спиртоварни.

- Според закона, който атакувахте, съдовете за дестилация в малките обекти са вече до 500 литра, данъкът е 550 лв. на хектолитър и в тях ще се вари ракия само от 1 юли до 31 декември годишно.

- Драмата в Якоруда дава още аргументи за моята жалба до КС от този закон. Той нарушава принципа на равнопоставеност на стопанските субекти със сходна дейност. Създавайки рестриктивни условия за малките контролирани обекти, той ги води към фалит. Така не само служи на големите производители на спиртни напитки, но и отваря магистрално вратата на нелегалното им производство. Като фалират казаните, хората ще почнат да се крият като престъпници и да варят ракия в перални, в плевни, по дворове, без какъвто и да е контрол. Да, нелегалните производители убиват и заслужават репресията на държавата! Но това не са бедните хора от валките градове и села, които си варят ракия за собствена консумация.

- Застанахте зад онзи пазарджиклия, който имал да дава 5 лева на мобилен оператор от 2006 г., а днес дължи 136 лева, защото дългът му е купен от колекторска фирма. Като се борите със събирачите на дългове обаче вие не окуражавате ли гратисчиите?

- Аз винаги съветвам гражданите да си плащат задълженията, иначе те пак се плащат, но от други граждани. При мен обаче постъпват многобройни жалби, най-вече от монополните дружества - доставчици на обществени услуги. Това са електроразпределителни фирми, Топлофикация, Софийска вода, мобилни оператори и други, които паразитират на гърба на своите абонати, събирайки задълженията им по непочтени начини. Разглеждайки жалбите, аз първо проверявам правилно ли е определен размерът на задължението на гражданина и после играя ролята на посредник до съответното дружество, за да бъде той разсрочен и платен. Но в случая, който цитирате, задължението не е за извършени услуги. Гражданинът дължи 5 лева и за него не е проблем да си ги плати, стига да е уведомен по нормален начин, че ги дължи. Изглежда обаче, че идеята на мобилния оператор не е да си вземе тези 5 лева, а чрез събирачите на дългове да прибере 130 лева допълнително. Това е непочтеното в отношението на монополните дружества към техните клиенти - че те са намерили удобен начин да трупат допълнителни суми, които не им се дължат от гражданите. Затова аз предложих да бъде законодателно забранено на доставчиците на обществени услуги да ползват колекторски фирми. Сметнете печалбите на тия фирми - хиляди проценти! Те изкупуват дългове от 5-10 лв. на половин цена и получават по 130, по 150, по 200 лв. от всеки от тях, начислявайки върху него адвокатски и други хонорари.

- Софийската Топлолофикация сама събира дълговете си, но въпреки това абонатите й се оплакват от безобразия.

- О, да, така е. Топлофикация -София миналата година е завела 15 000 дела за задължения на граждани и на всяко си начислява 300 лева възнаграждение за юристконсулт и 350 лева за съдебен изпълнител. Моята битка е монополните дружества да се откажат от тези възнаграждения. Те са един вид неоснователно обогатяване. Другият вид е, когато дългът отива при близки до тях колекторски фирми и нараства в пъти заради лошите им практики. Тъй или иначе, се трупа печалба като се бърка в изтънелия джоб на гражданите, които се чудят как да свържат двата края. Има разлика между това да си платиш задължение за извършена услуга и другото - да бъдеш безобразно натоварен с допълнителни такси и разноски, които в пъти надвишават задължението ти.

- Нали има съдилища?

- Колекторските фирми използват т.нар. арбитражни съдилища. Знам поне за 30 и имам подозренията, че част от тях се създават от самите фирми, за да обслужват техните интереси и тези на кредиторите. Хората вместо на съд, се пращат на арбитраж и то без надлежно уведомление, и въпреки, че в основните договори с монополните дружества няма арбитражни клаузи. Гражданин има дълг отпреди 5-10 години, или не, защото давността го е погасила, но за него се взема арбитражно решение, което не подлежи на обжалване. Той е осъден, без да е могъл да се защити. Ако на първото заседание не възрази, че е даден на арбитраж, значи е съгласен. А как да възрази като не го уведомяват? Така се вадят на конвейер арбитражни решения, дават се на съдебни изпълнители и там се трупат разноски. Ако случайно някой бъде уведомен, направи възражения и делото се прекрати, арбитражният съд удобно пропуска да му присъди разноски за това, че е тормозен.

- Който си плаща редовно, не би имал тези неприятности.

- Не съм съгласна. Имам папки с информация за делата, които Топлофикация води срещу абонати, които редовно си плащат. Съди ги за някаква дребна неплатена сума от изравнителна сметка или такса за сградна инсталация отпреди година, две. Ако на гражданина му се каже, че дължи още 10 лева, той би си ги платил. Подозирам, че нарочно остават несъбрани суми в безкрайната верига от плащания, за да им служат за основание за трупане на 650 лева отгоре. И още: гражданинът плаща, пак плаща, разкарват го по съдилища и съдебни изпълнители, накрая получава бележка с нули от Топлофикация. Обаче след 2 месеца се оказва, че пак нещо неплатено е останало - част от такса, от изравнителна сметка, от юрисконсултски хонорар. И така безкрай. Към мен се обръщат хора, за които не е проблем да си платят. Но те са обидени, гневни са, защото Топлофикация се гаври с тях.

- Съчувствате и на пенсионерите, които искат Закон за възрастните хора. Но Законът за детето не облекчи съдбата на малките несретници - на бездомните, на тези, които просят, проституират и раждат преди да навършат пети клас.

- Всичко зависи от качеството на законите. Има огромна надежда у възрастните хора, че един закон за тях ще подобри поне малко живота им. Ситуацията, в която са поставени те в България, е повече от унизителна - с малките пенсии не могат да си платят сметките, да си купуват лекарства. Нерядко заради безработицата в провинцията, с пенсията на бабата живеят и дъщерята, и внукът. Това е порочен кръг от който аз не виждам изход през следващите години. Но с един закон за възрастните хора държавата ще прояви заинтересованост към трудния им живот. Очакването е с него да се регламентира достъпа им до здравеопазване, да се осигури подкрепа от общините на пенсионерските клубове, без които част от възрастните дами и господа са социално изключени. Законът няма да повиши доходите им и да подобри лечението им, но би могъл да демонстрира минимално уважение.

- А какво мислите за Закона за равните възможности на половете, за който министър Калфин толкова настоява?

- Аз съм един от убедените поддържници на този закон и свидетел на съставянето му още отпреди да стана народен представител. Като омбудсман ще направя кръгла маса с представители на парламента, на Министерството на труда и социалната политика и на различни НПО, за да сближа позициите им относно проекта на този закон. Неправителствените организации не го одобряват. По начина, по който е написан, той е удар в празното пространство.

- И вие ли така смятате?

- Проектозаконът е една декларация, пожелание, от което не следва нищо. Би следвало в него да има регламент, правила, процедури, квоти, които да защитават жените в тяхната икономическа и обществено-политическа активност. Защото те за равни длъжности вземат по-ниско заплащане с 15%, по-трудно израстват в кариерата, заемат изпълнителски длъжности с по-нисък престиж.

- Изглежда ми като поредният закон, който няма да работи.

- Битката е за работещ закон. Ние жените не сме достатъчно солидарни. Неслучайно този закон още не е приет, макар да сме имали социални министърки и жени начело на големите парламентарни групи. Адмирации за социалното министерство, че са го внесли, но тези адмирации са в аванс. Те ще бъдат истински, ако законът се изпълни между първо и второ четене със съдържание . Във вида, в който е сега, не става.

- Потресена сте от мизерията в интернатите, където пращат уличени в престъпления деца. Какво да ги правят обаче? Някои от тях не знаят друг начин на препитание, освен да вземат от другите това, което нямат.

- С моя екип посетихме всичките 6 интерната. Там са настанени деца по силата на един закон, който е на 60 години и част от тях в 60-годишна материално техническа база. Деца са лишени от свобода за простъпки, за които възрастните не носят никаква наказателна отговорност- за просия, скитничество, проституция. Те живеят в 21-ви век без лично пространство, без лично шкафче, без собствени дрехи, без 2 лева джобни, без достъп до компютър и телефон. Това е престъпно отношение към тях. След по-продължителен престой в интерната някои стават истински престъпници. От един съседен селски магазин се оплакаха, че децата го разбиват редовно за вафли. Разбираемо е. Аз апелирах към благотворителност и на моя апел се озоваха фирми - на един интернат ще доставят компютри, в друг ще заработи грънчарска работилница. Но тези домове са за закриване. По-добре средствата за издръжката на децата в тях да се дадат на семействата им. Те намаляват безработицата в бедните райони и осигуряват покрив и топла храна за безпризорните. Но не им дават най-важното - образование . Учат в слети паралелки, формално, някои не могат да четат, а са записани в пети клас. Какво им остава, освен да се научат на престъпни мурафети и да продължат да ги практикуват, когато излязат?

- Заявихте, че протестът за увеличените цени на винетките е справедлив. Но намаление няма да има.

- Граждани се обърнаха към мен с молба да атакувам в Конституционния съд постановлението за тарифата на винетните стикери. Това е подзаконов нормативен акт и аз няма как да го направя. Но знам, че например във видинско 8 или 15 лева за 10-дневна винетка не са безпроблемни. Постановлението не е съобразено с принципите за добро управление и с изискванията на закона. То излезе без обществено обсъждане, без да се обясни на гражданите кое налага увеличението на цените. Ако беше казано колко пари са похарчени от бюджета за пътища и какво ще се прави в идните години, хората биха проявили повече разбиране. Сега протестът на обеднелите българи е обясним. Граждани атакуваха постановлението в административния съд, очакваме произнасяне. Пратих писма до министър Лиляна Павлова и до пътната агенциь с питане как ще харчат парите от винетките в следващата година.

- Като омбудсман отчитате нарастване на жалбите - те са 1662 за 2 месеца само! Дали защото вдъхвате повече доверие от вашия предшественик или защото хората живеят все по-зле?

- Причината е в повишените очаквания от институцията на омбудсмана, за които всеки от моите предшественици има заслуга. Аз приемам два пъти в седмицата в София и един ден в провинцията. Хората, които искат да се срещнат с мен, в момента са над 350. Някои разбират, че аз не мога да им помогна лично, но ме търсят като посредник, защото очакват подкрепа от институциите.

- В 265 общини сега има 11 омбудсмани, а вие стартирате избори на още. Няма ли да е това поредната администрация, за която ще плащаме без видим резултат?

- Местният омбудсман се избира от общинския съвет, който определя възнаграждението му. Не мисля, че ще струва кой знае колко, а ще е много полезен на гражданите. Техните проблеми са огромни и много. Трябва да бъде накарана администрацията да си върши работата. В момента чиновникът се чувства като всевластен господар на гражданина, а той се чувства нищожен пред вратата му. Хората нямат пари да дойдат до София да се оплачат. Аз ще отида на място в големите градове, после в по-малките, но не мога да огрея навсякъде. Затова изготвихме с моите експерти един типов правилник, който изпращаме на всичките 265 кметове и председатели на общински съвети с призив да обсъдят необходимостта от избор на обществен посредник. Ако не стане, ще отворим постоянни и изнесени приемни в различни области на България - да имам очи и уши по-близо до хората. Те имат нужда някой да им даде съвет, не всички могат да си позволят адвокат. В някои случаи е достатъчно да вдигна телефона и да помоля администрацията да си свърши работата. И аз го правя - звъня на зам.министри, на шефове на агенции, на регионални структури. Така разбирам моята посредническа мисия.

- Предстои публично изслушване на кандидатите за заместник - омбудсман. Много ли са?

- Встъпвайки в длъжност като омбудсман аз обещах, че реално ще си партнирам с гражданските организации. Изборът на зам. омбудсман е едно от първите неща, които правя с тях. Те ми предложиха 9 кандидатури, аз отсях пет след интервюта. Предложих ги на парламента и очаквах, че публичното им изслушване ще се случи в ресорната комисия. Но оттам ми върнаха предложенията с настояване да определя един кандидат. Това аз ще направя с публична процедура на мой терен.

- Изборният кодекс на Мая е виновен за фалшификациите на вота за кметове, за всички безобразия, които ни карат да мислим, че оттук нататък няма смисъл да се разкарваме до урните. Обижда ли ви този упрек?

- Изумява ме неспособността на овластени хора да носят отговорност. Опитът на прехвърлиш някому горещия картоф, да се скриеш и да изкараш друг виновен, е недостоен за хора на високи и отговорни позиции. Аз лично винаги съм имала смелостта да правя законодателни предложения и да ги отстоявам. Но не изборният кодекс заключи хората с бюлетините в Арена "Армеец", не той подправи хиляди протоколи, не той е виновен за безобразната търговия с гласове. Тези, които организираха изборите, би трябвало честно и обективно да анализират лошите практики и подобренията в кодекса да се направят въз основа на тях. Аз се надявам, че няма да успее опитът на политическите партии да премахнат преференциалното гласуване. Това е най-голямото завоевание на изборния кодекс - възможността на хората да пренареждат партийните листи. В момента общинските съвети са изградени от хора, половината от които са избрани преференциално. 50% от избирателите гласуваха така. Ако партиите посегнат на преференциите, това ще разгневи гражданите.