България може да загуби близо четвърт милиард лева за агроекология

/КРОСС/ Пламен Драгнев, председател на Асоциация на агроекологичните земеделски производители

- Г-н Драгнев, как възникна идеята за създаване на Асоциация на агроекологичните земеделски производители?

В последните години в България се увеличи интересът на бенефициентите към възможностите за подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания" в рамките на Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. В началото на програмния период нормативната база възпрепятстваше кандидатстването за подпомагане на голяма част от потенциалните бенефициенти. Към момента обаче има повече от 5000 бенефициенти, които получават подпомагане по направленията на тази мярка. Последните години се положиха много усилия в посока на облекчаване на условията за кандидатстване, което даде резултат и статистиката го доказва.

- Какво показва статистиката?
Към момента има повече от 5000 бенефициенти по мярка 214 „Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013, а усвоените до момента средства са около 370 млн. лв. Като от старта на мярката през 2008 г. до 2011 г. от определения бюджет по нея от около 800 млн. лева бяха усвоени само около 45 млн., през последните 2 години реално се създадоха условия за усвояване на останалите пари от бюджета. Изплатените средства по мярката през последните две години възлизат на над 322 млн. лв. от които над 270 млн. лв. през 2013 г. За съжаление обаче, нашите прогнози показват, че има сериозен риск, това да е като бомба със закъснител и повече от 260 млн. лева да бъдат върнати от фермерите, а повече от 300 млн. лева да не бъдат усвоени.

- Какви са проблемите според вас?

Поради неуредените поземлени отношения може през 2014 г. да се прекратят поети ангажименти за около 132 млн. лева и тези пари не само няма да бъдат усвоени за 2014 г., но ще трябва да се върнат от бенефициентите, които са ги получили през 2013 г. Ако ангажиментите на 50% от бенефициентите бъдат прекратени през 2015 г., то тези бенефициенти ще трябва да върнат парите получени през 2013 г. и 2014 г. Общо фермерите ще трябва да възстановят 260 млн. лева или повече от четвърт млрд. лева, а освен това неусвоени ще останат около 300 млн. лева.

- Какви са ангажиментите на тези бенефициенти?

Основният ангажимент за всички бенефициенти по мярката е за срок от пет години да поддържат едни и същи физически площи. Т.е. като пример - ако стопанисвате земеделски земи с площ 1000 дка, трябва в продължение на пет години да обработвате поне 910 дка от същите тези физически площи, спазвайки съответния агроекологичен ангажимент. Допустимо е намаление до 10% на първоначално заявената и одобрена за агроекологичен ангажимент площ за целия 5-годишен период на изпълнение. Сами виждате, че един от най-уязвимите земеделски сектори зависи от агроекологията, нейното добро администриране и разбира се решенията, които МЗХ и комисията по земеделие вземат, както и действията, които предприемат.

- Защо 5-годишният ангажимент е проблем?

Поради дългосрочността на ангажимента, във всеки един момент от тези пет години агроекологичният земеделски производител е уязвим от към предявяване на поземлени претенции било то от собственик на обработваната от него земя, фермер от същото землище или пък от съвсем непознат за него човек или както ние го наричаме „фермерски рекет".

- Какво е „фермерски рекет"?

„Фермерският рекет" е явление, което се среща често напоследък. И по-точно в последните години, когато бенефициентите започнаха да получават средства за агроекология. Хората биват изнудвани и рекетирани заради земята, която обработват и заради това че имат поет 5-годишен ангажимент, нарушаването на който води до възстановяване на получените до момента суми по агроекология.

- Възможно ли е този проблем да бъде решен реално?

Ако този проблем бъде отново подминат, има реална опасност близо четвърт милиард лева да бъдат изгубени от България, поради нерешени до момента поземлени проблеми. В актуалната нормативна база не се защитават правата и интересите на земеделските производители, които изпълняват изискванията на мярка 214 „Агроекологични плащания". В най-скоро време ще предложим пакет от мерки, чрез които да се улеснят агроекологичните земеделски производители при изпълняване на техните ангажименти, а именно законови промени, които да гарантират в максимална степен запазване на реалното владение на одобрените площи. Асоциацията подготвя проект за изменение на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи, респективно промени в правилника за прилагане на същия закон и промени в Закон за подпомагане на земеделските производители. Надяваме се на ползотворно партньорство с Министерство на земеделието и храните и комисията по земеделие към НС във връзка със законодателни инициативи по отношение на агроекологията, защото вярваме че там работят професионалисти и истински експерти.

Асоциацията на агроекологичните земеделски производители ще защитава правата и интересите на бенефициентите от бранша и ще предоставя административно-правна защита на нейните членове. Асоциацията ще вземе активно участие в експертни работни групи, разработване на законопроекти и нормативни актове и ще си сътрудничи с Министерство на земеделието и храните и Комисията по земеделие към Народното събрание.

По време на днешната пресконференция ръководството постави въпроса за заплахата от загуба на близо четвърт милиард лева от мярка 214 „Агроекологичните плащания", поради нерешени проблеми в поземлените отношения и нормативната база.