Левски прави от раята модерен народ

/КРОСС/ Академик Константин Косев, доктор на историческите науки, професор, пред Епицентър.бг

- Акад. Косев, няма по-самотни хора от паметниците, около които животът продължава да бъде все един и същ. Особено ако са на Васил Левски. Има ли нещо, което забравяме, когато идва поредната годишнина от неговата гибел? 

- Левски е истински кумир за българите. За него е писано много, интересът е огромен и той едва ли някога ще стихне. Подобно на Исус Христос популярността му расте лавинообразно точно в негово отсъствие. Много интересно е това, че българският Апостол на свободата остава непознат за българите преди Освобождението. 

- Защо? 

- След освобождението вече се премахват всякакви прегради и Левски става интересна личност, особено с това, че цялата му дейност е забулена в такава мъгла, ореолът около него започва да расте мълниеносно като снежна топка, която непрекъснато се увеличава. И тогава влизат в действие и измислиците. Дякона е непознат до смъртта си. През годините у нас се чуват разни фантастични приказки - ама как така не са могли да го освободят, когато е хванат, защо не е създадена организация за това.

Хората си представят, че едва ли не по телевизията са съобщили за залавянето му. Та тогава въобще не са знаели кой е бил хванат. Има такива случаи, когато неговата снимка се разпространява. Турската полиция е една от най-добрите в Европа по онова време и е действала много здраво. 

- Как са се добрали до негова снимка? 

- Не мога да кажа, но е факт, че тя се разпространява и почти всички заптиета я носят. Левски има дарбата да си сменя външността, той е голям артист между другото. Вазов го е казал блестящо „под вънкашност чужда и под име ново", т.е. винаги е неузнаваем, за да бъде такъв конспиратор. 

- Надраснал ли е той епохата си, що за човек е, какви са му заслугите? 

- Абсолютно. Левски е световно явление. Защото такъв род организации няма по света - с такава дисциплина, с лозунги и всички атрибути на една строго конспиративна организация при това централизирана, с централно ръководство, с тайна полиция, с тайна поща. Това е нещо уникално, невероятно.

Всъщност малцина знаят за него, защото той е майстор на конспирацията. Той съзнателно прикрива всяка своя стъпка, за да прави конспиративна организация, която постепенно се превръща в първата политическа организация в България. Народ, който няма политическа организация, той изобщо не може да се смята за народ. Чрез нея Левски фактически, изковава оня меч, с който българския народ ще си пробива пътя към свободата, и своя национална държава в джунглата на Източния въпрос. Това е важното. 

- Кой е важният извод от неговото дело? 

- Смятам за най-важно това, че чрез изградената от него Вътрешна революционна организация Левски прави от лоялните поданици на султана модерен народ. От раята прави народ с претенции, народ, който иска своя независимост, своя държава и го постига. 

- Възможно ли е един човек сам да свърши толкова много работа? 

- Това е такава гигантска работа, която не е по силите на един човек. Самият той впоследствие усеща, че трябва да има и помощници и търси такива. Един сполучлив, какъвто е Ангел Кънчев, а другият - Димитър Общи, не е. Оттам почва и провала. Ангел Кънчев се оказва много интелигентен млад човек. Но както казва самият Левски, не му издържаха нервите. Желязни нерви трябват за това напрежение и работа. 

- Вярвал ли е в чудеса Апостола? 

- Според мен е вярвал в едно чудо, защото в писмо от 1871 г. до Филип Тотю той има една брилянтна фраза - обяснява какво работят в България като му пише следното: „нашето предначертание е да работим така, че Българско да гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа." Ето с едно изречение той формулира и съвременната национална доктрина, за която всички се жалят, че днес липсва. Вижте колко интересно го е казал.

Уникално! Като почнат да се тюхкат някой път, че нямаме доктрина, им казвам, че Левски още тогава я е формулирал с едно изречение - да бъдем пример за подражание в Европа. Нали към това се стремим сега? Имаме всички основания и като природа, и като климат, и като геополитическо местоположение, а освен това и интелект си имаме. Но всичко го проваляме сега. 

- Казвате, че Левски чака момента, в който да избухне въстанието. Това ли е една от причините, заради която той влиза в противоречие с Любен Каравелов? 

- Любен Каравелов е най-грамотният българин, най-известният и най-авторитетният, самият Левски го тачи и уважава много. Освен това вестникът му „Свобода" е като орган на неговата организация. Каравелов е гигант в мисълта и словото, Левски признава това и се учи от него. Съвсем естествено е такива хора да имат и различия.

Докато Левски е по-прагматичен и по-реалистичен, Каравелов е повече поет. Той например лесно се отчайва, може да се уплаши, както е и станало. Писателят си представя революцията - ей-така с четите, тумба-лумба ще я вдигаме. Докато Левски иска тази революция да се осъществи по начин, по който да има ефект. Той употребява една много интересна дума - когато го подканват от чужбина с „айде, бе, какво още се готвите и се мотаете, вдигайте революцията". 

- Каква е тая дума и къде я казва Апостола? 

- През септември 1871 г. Левски пише в отговор до Панайот Хитов, който настоява по-бързо да се вдигне въстанието: „На това ви отговаряме, че не трябва бързане, защото от 8 месеца време е от как сме се заловили да работим по чисто български в Българско и да не се облягаме на вънкашни думи... па и още опитът ни показва, че бързата работа излиза ялова... Ний сто пъти по-много бързаме от вас, защото пътят ни е из Българско, изпод байонетите неприятелеви... Съгласни сме с вас, че не можем се приготвим, както другите сили... но и твърде сме убедени, че трябва поне толкова да се приготвим, колкото е нужно да се предвиди една добра сетнина на предприятието ни, защото в нищо не приготвени ще има сетнина нищо и никаква."

Ето я думата разковниче на Апостола - сетнина! Която означава още резултат, последица или бъдеще, но в смисъл на добро бъдеще. 

- Няма как в пряка връзка с желаната от Левски добра сетнина от въстанието да не е свързан и въпросът за неговото начало, така ли е? 

- Разбира се, този въпрос има фундаментално стратегическо значение, поради което Левски непрекъснато го обмисля, като се забелязва известна еволюция в становището му. В началото той смята, че въстанието ще започне тогава, когато „направим прописът си", т.е. когато се прецени, че подготовката му гарантира максимален бой участници, максимална продължителност по време и максимално широк териториален обхват в страната. А тези изисквания налагат системна и продължителна подготовка, която обаче е затруднена от крайно оскъдните ресурси. 

- Значи затова Левски се въздържа от сроковете за началото на бунта? 

- Да, и той го прави напълно съзнателно. Той просто го усеща - „когато дойде времето". Тоест когато обстоятелствата позволяват и налагат. И много се дразни, когато емигрантските дейци все го подканват да вдига революцията. Не може така просто да се пролива народната кръв. И даже когато на 2 ноември 1872 г. Каравелов, който тогава е председател на БРЦК, пише в писмо, нареждайки „вдигайте революцията", Апостола категорично се противопоставя.

По негово нареждане Старозагорският революционен комитет отговаря на Каравелов така: „След дълго и сериозно размишление... нашето мнение беше съвсем противно... И според наставленията на Аслан Дервишоглу (едно от многото имена на Васил Левски, б.р.) и най-изветрелият човек не би повярвал, че е възможно да излезе със сполука таквоз бързо движение, когато ний в нищо не сме приготвени."

И така след повече от тригодишна организационна подготовка за въстание Левски категорично преценява „ний в нищо не сме приготвени". И отсича: когато му дойде времето. Ето това е усещането на лидера. А той е роден такъв. И неслучайно когато той загива трагично, Любен Каравелов се отчайва до такава степен, че се отказва повече да се занимава с въстанието.

Именно тогава излизат Ботев, Стамболов и други, които узурпират ръководството на БРЦК, избутват Каравелов. Даже има историци, които викат, че било незаконно, че Ботев взел по нелегитимен начин властта, като прилагат сегашните критерии. 

- Ваш колега - историк, поддържа тезата, че не е имало никаква среща между Ботев и Левски, вие какво мислите? 

- За това има документ. Кирил Тулешков, един от революционните дейци, член на комитета, изрично пише в спомените си, че Ботев му е разказал за срещата си. Сега се оспорва от някои автори, че не било вярно. Аз не мога да си представя Кирил Тулешков, първо да излъже и второ, да си измисли. Как е възможно това?! А освен това, разказаното от него, че те са живели заедно известно време в една запустяла воденица звучи напълно правдоподобно.

Защо Киро Тулешков ще го измисля. Това за нас е факт, документ. Тази воденица е била шансът на съдбата тези двама гиганти да се срещнат. Някой път спомените са свързани с известно забавяне, паметта не винаги може да бъде точна. Но по същество това, което се разказва от Тулешков, не може да е измишльотина. 

- Има ли вина Левски за провала, защото разрешил терор, както някои се опитват да намекнат? 

- Терорът го има като практики в революционната организация. Нали са събирали пари от богати? Тезата за вината на Левски, че е разрешил терора е абсурдна. Ами че в една борба как може да няма терор! Тук се води жестока тотална война. Как може да се смята, че Левски може да е имал някаква вина за това, че не е озаптил Димитър Общи. Вярно, той е проявил своеволие, но е вярно и че за тази акция Левски е бил против. Но това си е част от играта, част от борбата. 

- През годините всеки се опитва да разсъждава за четирите питанки, които е написал Левски в тефтерчето си след думата „НАРОДЕ". Вашето обяснение какво е? 

- Може ли да си представите какви неволи са това да обикаляш лично селище след селище, малки и големи градове? Около 200 места и навсякъде да имаш съмишленици! Всички тях Левски ги подбира и кара да се закълнат пред кръста и евангелието, че са готови да умрат за България. Не се иска каква да е борба, иска се саможертва.

Така че още приживе, когато създава темелите на вътрешната организация в страната, Левски изпитва известни съмнения и терзания дали като дойде решителния момент на бунта тези хора ще имат куража да се озоват под знамената. Дали ще имат дързост, воля и издръжливост, за да понесат, както подобава съдбовните изпитания?

И понеже разбира сметкаджийския манталитет на българина, алъш-вериша, вероятно затова в тефтерчето му фигурира загадъчния въпрос НАРОДЕ???? Той се е питал дали когато дойде страшния миг тези хора, които му се кълнат пред евангелието, меча и ножа, наистина ще тръгнат да мрат за Отечеството, както него. Левски не обвинява народа, просто се съмнява. 
Хубавото е, че когато идва момента, през април 1876-а българският народ му отговаря по достоен начин. Априлското въстание го направиха неговите хора, но за жалост Левски нямаше как да узнае и да види добрата сетнина от своето знаменито творение - Вътрешната революционна организация. 

- Веднага биха ви репликирали с погрома, с потопеното в кръв Априлско въстание и хилядите жертви тогава. 

- Не е вярно. Погромът е неговата победа, неговият триумф. Защото въстанието избухва точно в момента, за който Левски казва: когато дойде момента. А той е дошъл. Да, Левски го няма, но оръжието е налице. Организацията, за която той има четири питанки, е задействала и Захари Стоянов вика: „ние вървяхме буквално по неговите пътеки. Буквално. Той подготви всичко, той ни подготви, той всичко направи". И пак ще ви кажа - ето така си обяснявам тези четири питанки.

Отзвукът от Априлското въстание - това е победата. То е и голям късмет, тъй като не всяко въстание и не всеки отзвук водят до такива последици, до такава сетнина. Добре запознат с политическите процеси на международната арена, Левски не случайно стига до заключението, че началото на въстанието ще зависи от международните политически обстоятелства. Това негово прозрение скоро се сбъдва.

Българският народ губи сраженията, но не и войната. Първата добра сетнина от въстанието е постигната - българската освободителна кауза става достояние в цяла Европа. 

- Значи силата на Априлското въстание е главно в неговия голям международен отзвук? 

- Разбира се, в защита на българите издигат глас редица световноизвестни личности, между които Чарлз Дикенс и Чарлз Дарвин от Англия, Виктор Юго от Франция, Джузепе Гарибалди от Италия, Лев Толстой, Фьодор Достоевски и Иван Тургенев от Русия и много други. Превръщането на отзвука в политическа енергия става главно в Англия, Германия и Русия.

Германският канцлер Бисмарк например гледа на българите като на изгоден съюзник, който най-много може да му помогне, за да тласне Русия към война срещу Османската империя. Вестта за въстанието в България той възприема с огромно удоволствие - по думите му като „дар от небесата". В този смисъл ние се оказваме като реален политически субект на международната арена, ставаме реален фактор, който активно виляе върху хода на събитията и развръзката на Източния (Восточния) въпрос.

Нашето Илинденско-Преображенско въстание от 1903-а, което е десетократно по-голямо като мощ от Априлското, завършва с трагедия. А Априлското попада на благоприятна почва. В Европа има силни политически субекти, които са заинтересовани от него. Те го чакат с нетърпение и по този начин неговото ехо се мултиплицира в много големи мащаби.

- Академик Косев, вие сте човекът, който развенчава мита за предателството на поп Кръстьо. Какви са вашите доводи? 
- Няма никакво предателство! Това е просто една доста неприятна и гнусна спекулация. Първо, ние нямаме никакви документи за това, а историкът работи с налични факти. Такива не са известни, но ако тръгнем с изясняване на случая и обстоятелствата, поради които Левски е заловен, се вижда, че поп Кръстьо няма нищо общо. Можеш ли да предадеш някого, за когото нищо не знаеш? Духовникът нито знае, че Апостола ще ходи в Ловеч, нито кога ще тръгне от Ловеч и за къде. 

- Защо не знае, обяснете тезата си? 
- Това вече е доказано. Бил вече веднъж арестуван, той е под наблюдение, изолиран от турската полиция и от конспирацията на Левски - всички знаят, че Левски е предупредил да няма никакви контакти с поп Кръстьо. Митът за предателя поп Кръстьо го създава Иван Вазов и така си остава. 

- Каква огромна сила е поезията... Предателството на попа Вазов го внушава в стихотворението си „Левски" и за българите това е достатъчно. „И той биде предаден от един поп/ тоя мръсен червяк, тоя низък роб." Нищо не може да се направи срещу общественото мнение. 
- Така е, но за мен Левски не е предаден. Поп Кръстьо е бил издигнат за член на Ловчанския революционен комитет лично от Васил Левски. Ако вярваме на предателството, значи трябва да поставим под съмнение способността на Левски да подбира релоюционни кадри. 

- Нека разсъждаваме още малко за възможното и невъзможното предателство, какви още факти бихте посочили? 
- Ами да ги видим тези факти: поп Кръстьо е в изолация, но той знае къде се крие Левски по принцип - в къщата на Николчо Цветков. Това означава, че той би могъл да го изкаже. Но когато Левски вече е заловен и в конака са викани хора, които да кажат това ли е бунтовникът никой нищо не казва. Сред тях е и поп Кръстьо. Не го познава и толкова - това е документирано. Защо пращат Левски тогава в Търново? Ами защото не знаят кой е той и искат да проверят.

Има още един момент, който е най-важният. Показанията на Али Чауш, който е разпитван многократно включително и след Освобождението. 

- Говорите за едно от двете заптиета, които го засичат при „Пази мост" (Ловешко)? 
- Точно така. Когато Левски и Николчо Цветков вървят към Къкринското ханче, при моста те виждат двамата пазванти. Казват им, че отидат на лозе, за да видят дали гюбрето е хвърлено там. Али Чауш се усъмнява, защото вижда, че те не отиват на нивата и второ, тогава е вторият ден след Коледа - 26 декември, и си казва: „Абе тия двамата ме метнаха. Излъгаха ме, че уж отиват на нивата, а пък то днеска е техния байрям." И тогава турците ги проследяват. Али отива и съобщава на мюдюрина. „Абе видяхме двама, излъгаха, че отиват на нивата, а отидоха в Къкринското ханче". Какво повече от това?

За мен Али Чауш е много важен свидетел и самият факт, че той е загубил парите е много важен психологически момент. При това след като хващат Левски, малтретират ханджията Христо Латинеца, който е арестуван с Николчо Цветков. Те обаче не го издават. Освен това - Николчо e спасил коня, в който е бил архивът на комитета. Целият архив, в който са и писмата от и до Левски, от които ние научаваме кой е той. 

- Можем ли да кажем, че арестуването на Левски при Къкрина е случайност или обратно - планирано е? 

- Залавянето му е нелепа случайност. Той дори е можел да избяга, ако не беше си закачил крака на плета. Това е абсолютен малшанс, тъй като там има една ниска оградка, той почти я е прескочил и в тъмнината изобщо нямало и да го видят. Били са само няколко души заптиета. Имайте предвид, че по снимката на Левски са хванати и други - един в Лом, един в Пазарджик. Доста са ги шамаросвали, но все се оказва, че това не е Левски. По-късно Али Чауш даже се възмущава, че друг е взел парите за обявената награда. „Аз го хванах, а парите взе мюдюрина." Защото Левски чак в Търново си е признал, че е той. И Али Чауш с право се ядосва за парите. 

- Все се вайкаме, че Левски е можело да бъде спасен. Продължава да стои въпросът защо, докато са го карали от Ловеч до Търново, а после и до София, не е била създадена организация за освобождавенето му? 
- Това е съвременното виждане. Остава и да се пита защо не е предавано директно по телевизията. Хората просто не знаят какво се е случило. На процеса става ясно, там вече са присъствали дипломати, разчува се и всички научават. Случаят „Левски" се превръща в особено значение, самите турци са били шашнати от него. Шакир бей, който води процеса, е бил възхитен от българина. 

- Но на процеса срещу него, както казвате, са присъствали дипломати, те не са ли могли да направят нещо? 

- Не, Левски все пак не е бил чак толкова известен, че Великите сили да се заемат с неговото освобождаване. Всъщност от Търново до София го карат с каруца. По пътя за Търново обаче те въобще не знаят кой е.

На процеса той прикрива всички свои пътища, никой не научава нищо за него като личност, нито пък за делото му. Всичко е тайно, конспиративно. Левски е бил факир на конспирацията. Турците знаят, че той е правил организация, че е бунтувал народа, но това, което ние днес знаем за него, тогава не е било известно. Кой да се застъпва за него? 
Имало е нареждане от най-високо място в Османската империя процесът да стане възможно по най-законовия начин и да се притъпи впечатлението, че има създадена голяма организация. Т.е. да не се шуми много. Едва ли не да се обезличи Делото на Апостола. 

- Доста хитри са били. 

- Турската полиция наистина е била на голяма висота. Аз съм смаян. Димитър Общи когато бастисал пощата в Арабаконак само за две седмици са ги изловили всичките участници като пилета. А бунакът Общи за да не го смятат за апаш и крадец, решил да се покаже, че е революционер и че има организация. И започнал да издава този и онзи, за да видят точно официалните представители, че тая работа не е някакъв криминален случай, а има сериозна политическа организация. И турците точно за това смятат да го потушат и представят всичко просто като един грабеж. 

- На процеса не успяват нищо да докажат за дейността му срещу султана и империята и го осъждат за убийството на едно ратайче... 

- Левски си признава, че е убил едно българче, ратайче, за да не го издаде пред чорбаджията, на когото е била прочетена смъртната присъда. Има друго интересно - след процеса в София турците не са малтретирали Левски. Към него са се отнасяли с голям респект и султатът е пожелал да се срещне с него - защото такова чудо може ли да не се види що за човек е този бунтовник, демонът на империята.

Имало е план като го пренасят в Цариград Христо Иванов Големия да организира засада. Трудно е да се каже дали тайната полиция е разбрала тая работа, но отменят изпращането му до Цариград и го обесват в София. При това той е осъден само заради това, че е убил онова ратайче. Левски признава и присъдата е вече на законно основание. А на процеса как е треперил нашият Иванчо Хаджипенчов, защото Левски му е гостувал в Цариград, давал му е пари и са пили кафе. Представяте ли си Дякона да му каже: „Абе, ти какво си седнал да ме съдиш. Нали ти бях на гости и ти ми даде пари." Левски обаче не го е казал. И това издава още един път силата на духа и на характера му. 

- Акад. Косев, историята за гроба на Левски, вълнува българите от десетилетия. Докога учените ще спорят за костите му и къде те са погребани? Покойният писател Николай Хайтов бе голям защитник на тезата, че Левски е погребан в църквата „Св. Петка Самарджийска". Вие сте противник на такава теза, как да докажем историческата истина? 

- Историята за гроба е чиста спекулация. След обесването на Апостола, тялото му е хвърлено там, където са артилерийските казарми. Единственото сигурно място за последните дни на Апостола е стаичката в двореца, тогава конак, в която той е бил затворен по време на процеса. От тази стаичка той тръгва към бесилото. 

- Хайтов и други негови последователи се базират на разказа на баба Мария, който е публикуван през 1937 г. Според спомените й, тялото на Дякона е препогребано в олтара на църквата. Подобни разкази са чувани и от други по-възрастни софиянци от онова време. Вие защо не вярвате на тази история? 

- Откъде-накъде ще вярвам на баба Марийка, която след 100 години се е сетила нещо. Това звучи като махленска история. Още в началото на нашия разговор казах, че за Левски има мълви, легенди и измишльотини колкото искате. Аз съм историк професионалист и защо да вярвам на това, което звучи абсолютно несериозно? Вярвам на колегите професионалисти, а не на баба Марийка.

Представяте ли си, ако наистина бяха намерени костите на Левски - та това щеше да е откритието на века тук! Експертите веднага са разбрали, че това е несериозно. Имаше един човек, който разнасяше в една торба тези кости заедно с Хайтов, създаваха се комисии, идваха и в БАН. След като излезе съобщението, че по ДНК анализ може да се установи истинността на такова твърдение, торбата с костите изчезна, скриха я и вече „доказателствата" ги няма. Това са приказки на маниаци. Спекулация и невероятни измислици! Сериозни историци въобще не се хващат на такива наивности. 

- Между другото, говореше се още, че трябва да се провери дали костите не са погребани някъде под паметника на Апостола в София? 

- Идеята беше да се направи сондаж в основите на паметника, да прокопаят отдолу тунел, да се види дали там не са сложени, но после се отказаха. 

- Защо има толкова много спекулации около Левски? 

- Спекулациите с Апостола са страхотни, защото той наистина е бил уникална личност. Пак ще повторя - до Освобождението почти никой не се занимава с него. Дори с известно пренебрежение са се отнасяли към него. Каравеловци и други викат: Абе, какви са тия работи, дето ги върши това момче? Но след това разбират за какво става дума, а Каравелов е направо удивен от този човек.

Неговата реабилитация така да се каже става, след като става ясно какво голямо Дело е извършил със създаването на Вътрешната революционна организация. Уникално и епохално Дело! След обесването му неговата популярност започва да расте лавинообразно. Интересното е, че физическото отсъствие на Левски още повече засилва неговата популярност.

След Освобождението той става национален герой от първа величина - става всенароден кумир. Той привлича всеобщия интерес със своята загадъчна тайнственост. Строго конспиративният характер на неговата дейност плътно прикрива всичко, свързано с Апостола. Почти единствената информация, с която разполагаме, е частично запазената му кореспонденция. Това са писмата от и до него. Но дори тези автентични документи са труден източник за информация, защото са изпълнени с пароли, псевдоними, лозинки, кодове, шифри и метафорични изрази, които се нуждаят от специална разшифровка. 

- И въпреки оскъдната автентична информация, на него са посветени многобройни творби, безброй спомени на съвременници, научни исторически съчинения... 

- Да , и всички тези творби за Апостола са мотивирани в една или друга степен от емоционалния заряд на възхищението. И много автори дават простор на фантазията си. Понякога дори се стига до абсурдни твърдения и откровени измислици. Ограничената информация за Апостола в съчетание с растящия интерес към личността и делото му го превръщат в легенда.

Истината и мълвата се преплитат в невероятна смесица, която силно затруднява неговото обективно възприемане. Затруднява го до такава степен, че се замъглява дори главната му историческа заслуга - няма да се уморя да го повтарям - изградената от него Вътрешна революционна организация. Чрез нея Левски издирва, възпитава и обучава цяла плеяда от юначни български мъже, готови за саможертва за свободата. 

Това, че е смел, че е безстрашен, находчив, че може да пее, всичкото това са свойствата на личността, негови качества. Но реалното, което е направил за историята, за политиката и за България е това, че чрез тази организация прави българите политически субект на международната арена. Да им се радват на българите и в Лондон, и в Берлин, и в Петербург. 

- А това никак не е малко... 

- Това е епохално дело. Христо Ботев пише с тревога, преди Априлското въстание в издавания от него вестник „Знаме": „Сега е момента да вземем участие в съсипването на Турция, а ако искаме да не сме последни или забравени при решението на восточный вопрос". 

И за щастие има кой да го вдигне, защото Левски е завещал политическото оръжие - и то е налице и започва да действа. По този начин стратегическия апел на Ботев се сбъдва. Българите нито са последни, нито забравени, а на първо място в дневния ред на Цариградската конференция. Това ако не е политически успех! Има много войни, в които поражението си е поражение и завършва с трагедия, а не с политически резултат.

Да, вярно е, че за Априлското въстание се набляга на жестокото потушаване, за погрома, тягостна картина, едва ли не печал и пр. В случая обаче поражението е политическа победа. Виктор Юго го е казал: „Баташкото клане освободи България." Защото то втрещи най-много света. 

- Образът на Левски винаги ще провокира съзнанието на българите заради величието, с което е изграждан през годините. Той ли е българският Христос, бесилото ли е неговото разпятие? 

- Може да се направи такава аналогия, особено като имаме предвид личността на Левски и неговото Дело. Нали за хората в целия свят Христос е прикован на кръста, а за нас зловещото бесило - 143 години стават тази година - неволно ни припомня Христовото разпятие. Аналогията е поразяваща. Подобно на Христос, точно на същата възраст - 33 години, Левски сякаш отново оживява след бесилото. 

- Сега живеем в едно разделно време. Време, в което омразата и завистта така са ни обзели, че отникъде не се вижда светлина и надежда. Като се обърнем назад май от много години сме в това състояние. Ако си представим, че Левски живее днес, какво можеше да му се случи? 

- Щяха да го оплюят. Тука сме майстори на оплюването. Българската психология, за съжаление е такава, че ние като видим някоя по-изявена фигура първата ни работа е да я оплюем. Такава е нагласата на хората по нашите географски ширини. Това явление най-добре би описал Иван Хаджийски...

Ние сме със стара и много древна история, обаче сме млад народ, зелен ...зеленчук сме. Имаме зад гърба си някакви си 150-200 години, това е нищо. Сега се радваме, че сме изкопали римски останки. Ама ние нямаме нищо общо с римляните, нищо общо дори и с траките. Да сте забелязали нещо римляническо в нас? В Северна България са кумани. Петър и Асен са кумани и това е доказано.

Тъй че нашата държава е една смесица от най-различни етнически компоненти, понеже сме на такова място и картината тука е пъстра. Общата ни сплав не е стабилна. Тука всеки е гений, понеже при кръвосмешението индивида е много изявен с много качества. Общата ни сплав обаче е кофти.