Историята на един Пакард – от Сталин, през Георги Димитров до Стоил Славов

/КРОСС/Пакардът на Георги Димитров - красавица с бронирано тяло, плюшена сърцевина и съдба, достойна за филм, представя "Площад Славейков"

Внушителна. Мистериозна. Черна. Историческа.

Красавица с бронирано тяло, плюшена сърцевина и съдба, достойна за филм. Пристига у нас в първите години на комунизма. Изчезва с току-що пробилите лъчи на демокрацията. Обикаля света, вдига на крак Интерпол, превръща се в герой на международно разследване.

Разбира се, става дума за лимузината на Георги Димитров. Най-скъпият му подарък, получен лично от Сталин. След като дълги години беше паркирана в къщата-музей на вожда и учителя на ул. "Опълченска" 66, в началото на деветдесетте тя безследно изчезна.

Автомобилът, паркиран пред скромната къща-музей на Георги Димитров.

Дълго не се знаеше къде е. Докато 20 години по-късно не беше открита в частен авто музей на малко американско градче. Днес българската държава се опитва да си я прибере обратно, защото е незаконно изнесено движимо културно наследство от национално значение.

Дело №13-cv-50201

Родните власти отказват да разкрият подробности около делото за лимузината. Прокуратурата мълчи пред медиите. Министерство на културата наскоро с половин уста съобщи, че „кореспонденцията между българската и американската прокуратура по казуса продължава". Толкова.

За разлика от нашите институции, американските федерални не са толкова потайни. Оказва се, че много от документите по делото са публично достъпни. Прелистваме ги внимателно. А пред очите ни, вместо колелото на историята, се завърта гумата на огромния, брониран Пакард Туелв на Георги Димитров. Виждаме го как пресича българската граница с фалшиви документи, стига до Белгия, а оттам преминава в САЩ. Съзираме самоличността на изпращача, лицето на посрещача и дори една от физиономиите на родната мафия...

Преди обаче да отворим Дело №13-cv-50201 на съда в Илинойс, за да проследим пътя на колата-легенда и отпечатъците по бронята й, ще ви върнем назад. Защото автомобилът на Георги Димитров преминава не само през куп държави и през десетки ръце, но и през няколко епохи...

Пакард, Сталин, Димитров!

В началото на трийсетте години първите бронирани лимузини слизат от поточните линии. Отправят се към гаражите на богатите и известните. Физиономиите на държавници и шоубизнес звезди изчезват зад закалените стъкла.

Сталин също се сдобива с „броня", при това не само една. Според експертите от Националния политехнически музей (бившата къща-музей „Георги Димитров")Йосиф Висарионович получава няколко Пакарда след Втората световна. Всички те са подарък от детройтския концерн и, може би, са щедър жест към съюзник.

След края на бойните действия Сталин раздава някои от бронираните си красавици на верни другари от Източния блок. Една заминава за Белград, при Тито. Друга - в Румъния, при Чаушеску. Георги Димитров също получава Пакард. По-точно Пакард Туелв, 1937-а.* Според експерти от този модел са произведени максимум 15 бройки. А само 2-3 са оцелели до днес.

Към светлото бъдеще с капиталистическата машина

Седнал удобно в гордостта на детройтското автомобилостроене, комунистът Димитров няма причина да се страхува за живота си. Въпреки че излиза от завода бронирана частично, по-нареждане на Сталин лимузината по-късно е защитена изцяло.

Подът й е подсилен със стомана. Страничните стъкла, дебели близо 8-сантиметра, тежат около 200 килограма. Отварят се с хидравлика само донякъде. До шофьора и охраната има стойки за автомати.
Въпреки че тежи почти 7 тона, колата се управлява лесно. Кормилото се върти с поглед, двигателят жужи като хваната натясно муха. Димитров със сигурност се е чувствал у дома си, потънал в облицованата с червен плюш седалка. Пред погледа му, върху сенника от страната на шофьора, греела петолъчка. Колата се носела със 155 километра в час към светлото бъдеще, часовникът й отмервал времето до окончателната победа на комунизма, а допълнителният фар отпред осветявал пътя...

Всъщност, това са фантазии. Истина e, чe министър-председателят не експлоатирал лимузината кой знае колко. След смъртта му Пакардът бил почти забравен. Паркирали го в гаража на ЦК и УБО. През 1974-а го прехвърлили в къщата-музей на „Опълченска" 66. Попаднал в подземен гараж с още два от любимите автомобили на вожда - „Кадилак" и „Татра", подарена му от Клемент Готвалд при подписването на първото междудържавно споразумение между България и ГДР.

По следите на безследно изчезналите

Години по-късно, на 11 октомври 1992-а, след пълна реставрация, Пакардът отново излязъл на път, макар и кратък. Включил се в шествие на ретро автомобили из София. Преминал тържествено по улиците, след което се прибрал в гаража. Странно, на следващата вечер двигателят му отново заработил. Муцуната му надникнала през вратите на гаража. Тръгнала напред плавно. И потънала в нощта. Музейният експонат, личната кола на Вожда, скъпият му подарък от Сталин изчезнал безследно.

Скандалът е грандиозен, но дълго остава тайна за обикновения българин. В столичното 3-то районно е заведено следствие по случая, а автомобилът е обявен за издирване от Интерпол. Днес в Софийска районна прокуратура се води наказателно производство №2035/90 против неизвестен извършител за направена през минал период кражба и незаконен износ на движима културна ценност.

Без съмнение става дума за брилянтно организирана операция на високо ниво с участието на вътрешен човек, а не за пладнешки обир. Предвид антикварната стойност на колата е ясно, че поръчителят не е случаен. Още повече, във възможностите му е било да осигури канал за износ на безценния експонат.

Лесно е да си представим за какъв типаж става дума, като се има предвид политическия и икономически контекст. В началото на 90-те държавата се разпада по шевовете. Сръчни ръце изнасят от куфарчета до „движими културни ценности". Според непотвърдена (дори звучаща налудничаво версия) тогавашното правителство обсъждало възможността да продаде автомобила на публичен търг и с парите да покрие външния дълг на България, а информацията за стойността на колата „случайно стигнала" до борческите групировки. И те се възползвали от нея по единствения им познат начин...

Сигурно е обаче, че крадците били добре подготвени и лесно приспали подозренията на охраната. В показанията си пазачът на къщата-музей „Георги Димитров" твърди, че в деня след ретропарада решил, че отново изкарват колата за някакво мероприятие и затова не обърнал внимание. По-късно се появи и информацията, че апашите изпомпали въздуха от гумите, за да свалят колата с 4-5 сантиметра - иначе нямало как да мине през твърде ниската вратата на гаража, строена след излагането на лимузината като постоянен експонат.

Един призрак броди из Европа...

С днешна дата е ясно, че лимузината е изнесена с фалшиви документи като скрап. Дали преди това е крита на наша територия, или веднага се е отправила към границата - не е ясно. „Колата е експортирана нелегално от България към Белгия някъде между 1992 и 1997 година", пише в доклада на американските федерални, които по-късно се включват в издирването й.

Според тяхното разследване, на 9 септември 1997 година лимузината била изпратена в контейнер от Антвертпен, Белгия, към САЩ. Първата й спирка била Чикаго. Оттам заминала в градчето Сикамор, щата Илинойс, към Unique Transportation, където я очаквал свързаният с въпросната фирма Иван Борисов Кристов. Казват, родом от Петрич.

Няколко месеца по-късно експерт от близкия град Генуа идентифицирал автомобила като Пакард от 1937-а със сериен номер 1035447. Оценил го на скромните 1200 долара. С издадения документ Иван Кристов поискал право на собственост върху колата. В молбата си, съзнателно или не, сгрешил с една цифра идентификационния номер. Записал го като 1035477. По-късно Кристов се сдобил с още една оценка за автомобила, този път много по-висока. От музея MGR Volo Auto изчислили, че стойността му е между 2 и 3 млн. долара.

Дългата ръка на мафията

В тази все по-ясна картина лицето на износителя на Пакарда от България остава в сянка. До момента, в който американските власти не решават да разпитат Иван Кристов кой точно му е изпратил автомобила в Щатите. В показанията си като свой бивш бизнес партньор Кристов посочва един мъртвец - Стоил Славов, небезизвестният СИК-аджия, взривен в асансьор в центъра на София. Също един от собствениците на „Интергруп енд Пъртнърс" и съдружник на Големия Маргин, Димата Руснака, Маджо, Пашата и Милчо Бонев. И не на последно място - син на Георги Славов, личен шофьор и охрана на шефа на съветниците на Тодор Живков.

Освен пред федералните, Кристов поддържа версията за партньорството си със Славов пред щатските журналисти. Ето какво казва той в хаотичен разговор пред репортер на телевизия ABC, любопитстващ около случая с „Пакард"-а:

ABC: - Кой беше този приятел (който ви изпрати колата - бел.ред)?

Иван Кристов: - Ами той не е..., той е мъртъв.

ABC: - Мъртъв ли? Какво му се случи?

Иван Кристов: - Убиха го.

ABC: - Това ли беше човекът от руската мафия?

Иван Кристов: - В известен смисъл, беше в мафията...

ABC: - Българското правителство твърди, че колата е открадната, не е ли така?

Иван Кристов: - Как открадната? Открадна... Не знам, за мен не е открадната.

Музейният експонат на търг в eBay

Въпреки че държал в ръцете си съкровище, Иван Кристов не успял да го продаде. През годините залагал лизмузината на Георги Димитров срещу свои задължения. После отново си я прибирал. Едва през 2007-а, точно десетилетие след като се сдобил с нея, късметът му се усмихнал широко. Някой си Джон Хошоу му броил за легендата 200 000 долара.

Въпросният Хошоу от своя страна опитал да спечели още от находката, като я пуснал на търг в eBay. Обявил лимузината за собственост на Йосиф Висарионович(връзката й с Георги Димитров вероятно му се губела, а и не била толкова атрактивна за потенциалните купувачи). Наддаването започнало от 200 000 долара 12 юли 2007-а.

Вместо да се избият за Пакарда, колекционерите поискали уверение за автентичността му. „Как ще докажете, че точно тази кола е принадлежала на Сталин?", питали те. „Все още чакам документите от добрите хора в Русия", отговорил продавачът. Въпросът: „Как се сдобихте с лимузината" Хошоу отиграл още по-неубедителното: „Взех я на аукцион, на който се събираха пари за музей в Белгия".

Забавно. Нищо чудно, че до финала на търга седмица по-късно не се намерил купувач.

След края на безславното наддаване с Хошоу се свързал един слаб, синеок американец на средна възраст. Уейн Ленсинг, собственик на частен музей за ретро автомобили в градчето Роско, Илинойс. Мъжът спазарил колата за $350 000 и с условието, че ще я плати на три вноски. Вместо с документ за автентичност се задоволил с една снимка - черно-бял кадър със Сталин, застанал край лимузина като купената от него.
Като окончателно изплатил Пакарда през юни 2008-а, Ленсинг заминал за Канзас сити, Мисури. Бронираната красавица го очаква там, изложена в тамошен автомузей(не ни питайте защо и как е попаднала там). Прекарал я обратно до своята експозиция на ретро коли в Роско, Илинойс. Паркирал я сред лимузините на Никсън, Рейгън, Рузвелт, Труман, Хитлер, Мусолини, Елвис и Джони Кеш.

Следващите години се търкаляли спокойно за Ленсинг. Докато един ден, в късната есен на 2011-а, на прага му застанали федералните. Заявили, че са дошли за Пакарда.

Възможно ли е Интерпол да греши

Всъщност федералните стигат до колата по сигнал на Интерпол, подаден през същата година. В него международната организация, вече явно наясно с местонахождението на автомобила, отправя искане към щатските власти да открият и върнат лимузината в България. Пращат „отпечатъците й" - идентификационен №1035447; двигател №9006647; пробег 12 500 мили; червена тапицерия; петолъчка на десния сенник и т.н. Когато обаче ченгетата пристигат в частния музей на Уейн Леснинг и оглеждат Пакарда, откриват несъответствия.

Първо забелязват, че идентификационният номер е 1035477, а не пратеният от Интерпол 1035447. По-внимателната им инспекция обаче установява, че това е така, защото оригиналната маркировка е подменена. Впоследствие се натъкват на още едно леко разминаване - двигателят е №906647, а не както подаденият за издирване №9006647. Експерти обаче ги уверяват, че именно това е номера на Пакард от 1937 година и че явно става дума за техническа грешка. Всичко останало съвпада. Резултатът - лимузината е конфискувана.

„Шокирах се. Та аз бях работил здравата, за да спестя и да купя тази кола", оплаква се по-късно собственикът Уейн Ленсинг пред тв журналисти, пристигнали да отразят неговата драма и тази на лимузината.

Репортажът е кратък. Тв камерата се плъзга по гладкото, черно, 6-метрово бронирано тяло. Оглежда червената тапицерия на седалките, фокусира петолъчката. После се премества върху Ленсинг, който обяснява как купил автомобила от частен колекционер и въобще не подозирал как е попаднала в Щатите.

„Пакардът се оказа е краден. А гангстерите, които са го откраднали, са убити! О, Боже, това значи ли, че аз ще съм следващият?!", пита мелодраматично той, примигвайки със сините си очи.

Ще си върнем ли лимузината?

Въпреки че лимузината на Георги Димитров е открита и идентифицирана, разрешаването на случая боксува. За да форсира събитията, българската страна се намесва.

През октомври 2012 г. министърът на културата Вежди Рашидов изпраща писмо до компетентните власти на САЩ. С него иска връщането на незаконно изнесената от страната ни лимузина. Позовава се на чл. 7 от Конвенцията за мерките за забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности. Междувременно зад Океана е изпратена експертна оценка на Пакарда на Димитров от шефката на Националния политехнически музей Екатерина Цекова. Документът трябва да послужи при разследването.

Какъв е възможният изход от делото?

Ако се докаже, че Уейн Ленсинг е купил колата без да знае, че е крадена, България ще трябва да му плати пазарната й цена от няколко милиона, за да си я върне. Ако обаче се потвърди подозрението, че той е бил наясно с криминалните обстоятелства около пристигането й в САЩ (потвърдени от ниската й цена и липсващи документи), тогава ще си я приберем по-безболезнено.

Дори обаче лимузината на Георги Димитров да се върне тук след близо четвърт век отсъствие, споровете около нея със сигурност няма да приключат. Гаранция, че със стъпването й на българска земя българските социалисти ще си я познаят. Преди време Станишев обяви, че БСП държи правата върху колата като наследник на предишния собственик на лимузината - БКП. Какво да се прави. На някои червени лидери „колелото на историята" винаги ще им прилича на въртящата се гума на луксозен Пакард.

* Съществува и версията, че Сталин лично купил бронирания Пакард още в разгара на Втората световна война, подтикван от параноя. И че Рузвелт допълнил кортежа му с поне още един Пакард през 1942-а, защото бил наясно със слабостта на Йосиф Висарионович към луксозната американска марка.