Нобеловият лауреат за литература Мо Йен пристига в България

/КРОСС/Китайският писател и Нобелов лауреат за литература за 2012 г. Мо Йен пристига в България на 27 септември по случай Световния ден на Институт Конфуций. Организатор на посещението е Институт Конфуций - София към Св. Климент Охридски" със съдействието на Китайското посолство у нас.

Мо Йен ще бъде удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза" на Софийския университет на тържествена церемония на 27 септември в 11.00 часа в Аулата на университета. Предложението за удостояването на световноизвестния китайски писател с почетното звание е на Факултета по класически и нови филологии.

По-късно през деня, в 15.30 часа в Конферентната зала в Ректората на Софийския университет, Мо Йен ще участва в литературен форум, организиран от Института „Конфуций", с участието на фондация „Славяни", Съюза на журналистите в България и Съюза на писателите в България. Нобеловият лауреат ще връчи награди на победителите в литературния конкурс за превод на свои кратки разкази.

Мо Йен, чието истинско име е Гуан Мо-йе, е роден на 17 февруари 1955 г. в район Гаоми, провинция Шандун. По време на „културната революция" напуска училище, за да започне работа във фабрика. На 20-годишна възраст влиза в редиците на армията. Оттогава датират и първите му литературни опити.

Мо Йен започва да пише като войник в началото на 80-те години на ХХ век, когато в Китай се завихря мощно авангардно движение в литературата. През 1981 г. излиза дебютният му сборник разкази. Пресъздава делнични сюжети, до които западната публика няма достъп. Персонажите му често са забравени от историята човеци, обитаващи невзрачната реалност на „вехтите" си убеждения. В редица негови творби главните героини са силни жени („Пищни гърди, тлъсти бедра", „Умора от живота и смъртта", „Жаби").

Литературният му псевдоним Мо Йен означава буквално „не говори" и произтича от предупрежденията на родителите му да мълчи пред хората навън, за да избегне неприятности в годините на политически репресии.
Той е автор на новели, повести, романи и сборници с кратки разкази и есеистика. Сред най-известните му произведения е повестта „Червено сорго" /1986 г./, залегнала в основата на сценария на едноименния филм под режисурата на Джан И-моу, който печели през 1988 г. голямата награда „Златната мечка" на Берлинския филмов фестивал. Негов е и разказът „Люлката на бялото куче" (1985 г.), който също е филмиран, разказът „Прозрачният морков" (1985 г.) и др. Високо признание придобиват романите му „Пищни гърди, тлъсти бедра" /1985 г./, „Наказанието със сандалово дърво" (2001 г.), „Уморен да се раждам и да умирам" (2006 г.), и „Жабата" (2009 г.).
Носител е на множество литературни награди, сред които Международната награда „Кирияма", Наградата за азиатска култура „Фукуока", Наградата за китайска литература „Нюман", Националната литературна награда на името на Мао Дуън.

През 2012г на Мо Йен е присъдена Нобеловата награда за литература за цялостно творчество с мотивите:

„Чрез смесване на фантазия и реалност, на исторически и обществени перспективи Мо Йен сътворява свят, наподобяващ този в творчеството на Уилям Фокнър и Габриел Гарсия Маркес, като същевременно използва като отправна точка старинната китайска литература и устна традиция."

Две от най-известни творби на Мо Йен „Уморен да се раждам и да умирам" (2006 г.) и „Наказанието със сандалово дърво" (2001 г.) в момента се превеждат у нас от китайски език, като първата от тях предстои да излезе до края на годината. До момента той е познат на българските читатели с романа си „Промяната", преведен от английски език.

За първи път на български език на 25 февруари 2013 г. излиза романът „Промяната" в превод на Надя Баева. „Промяната" е роман, дегизиран като автобиография или обратното - мемоари, изваяни като роман, в който Мо Йен персонализира политическите и социалните промени, настъпили в родината му през последните десетилетия. „Промяната" е поглед към динамиката на страната откъм нейните низини. Като се придвижва ту назад, ту напред във времето и се фокусира върху най-дребни детайли, Мо Йен вдъхва живот на своя разказ, предавайки въздействието на значими, животопроменящи събития върху съдбата на обикновените граждани.