Древните са били убедени, че външният вид не лъже

/КРОСС/ „Не се е случвало да бъде родено същество, което да има вида на едно, а душата - на друго, винаги са му присъщи неговите тяло и душа, така че по необходимост дадено тяло бива следвано от подобната му душа - пише Аристотел в трактата си „Физиогномика". И продължава: - Русите са храбри, видно е при лъвовете. Рижите са лукави, видно е при лисиците. Бледите са страхливи, това се отнася до състоянието, предизвикано от уплаха."

Може и да звучи наивно, но мнозина имат интуицията, че лицето издава нещо за човека, пише "Обекти" в статия под заглавие "Отворена книга ли е лицето?".

Физиогномиката - науката за разпознаване на характера

на човека по външността му - има дълга история. Преданието разказва, че неин родоначалник е Питагор. Веднъж при него дошъл човек на име Килон, който искал да му стане последовател. Още щом го зърнал, древният учен го отпратил - по лицето му разпознал чертите, издаващи лош характер.

Какво е „лош характер", днес всеки определя според разбиранията си, но за древните несъразмерното лице с ниско чело, сплеснат или крив нос и непропорционално развитото тяло са ясен сигнал за порочни наклонности. Това е отглас от известната древногръцка доктрина за калогакатията: благородният характер е свързан с красива външност, а красотата е съразмерност и хармония в пропорциите.

По времето на Сократ в Атина живял човек, наречен Зопир,

известен с опитността си във физиогномиката. Той не познавал прочутия философ. Когато го срещнал, бързо го определил като глупак, защото бил чипонос и с изпъкнали ключици, които според Зопир представлявали препятствие за духа. Тази история разказва римският оратор Цицерон, за да убеди съвременниците си да не се предоверяват на външния вид.

В първите векове от новата ера обаче физиогномиката е все по-популярна. Тя учи, че чипият нос е белег на лекомислените и съблазнителите, а тънкият гърбав нос издава алчните и ревнивите. Плътните устни говорят за страстна природа, особено в комбинация с широки ноздри, дългият прав нос и високото чело са сигнал за силен ум и благородство. Много от тези твърдения на античната физиогномика са се превърнали в популярни предразсъдъци и са оставили отпечатъка си в думи като „високочел", които днес използваме, без да се замисляме.
Наред с хиромантията (науката за гледане на ръка) физиогномиката се изучава в много средновековни университети.

През 1531 г. Хенри VІІІ забранява преподаването на тези дисциплини.

„Не се занимавам с физиогномика... тези химери нямат научно основание", казвал Леонардо да Винчи - геният, за когото човешките пропорции са ключ към изкуството. Зад одухотворените лица в картините му стоят детайлни скици, на които с научна точност са отбелязани съотношенията между частите. Днес фигурите и лицата на Леонардо се интерпретират като код за разчитане на метафизични послания.

Съвременниците му били на друго мнение. Физиогномиката на Джанбатиста дела Порта (1535-1615), снабдена с подробни илюстрации, показващи приликата на човешките лица с различни животни, бързо се превърнала в настолна книга. „Празен и вял е погледът на човека-вол - пише Дела Порта. - Неговият плосък и голям нос стърчи върху лицето дори по-ясно, отколкото при животинския му двойник, като показва безсрамие и слабоумие."