-
13 Дек 2025 |
USD / BGN 1.6672
GBP / BGN 2.2309
CHF / BGN 2.0956- Радиация: София 0.11 (µSv/h)
- Времето:
София 0°C 
На 5 февруари 1971 г. „Аполо 14" каца на Луната
05 Февруари 2014 | 11:19
/КРОСС/ На 5 февруари 1971 г. „Аполо 14" каца на Луната.
Въпреки множеството проблеми по пътя "Аполо 14" - осмата пилотирана мисия до Луната - се приземява успешно на земния спътник.
Пръв на повърхността (по бордово време 114 часа 31 минути) излиза командирът - Алън Шепърд. „Това беше дълъг път, но ето че сме тук", заявява той.
В рамките на мисията са събрани близо 42 кг лунни скали. Проведени са и няколко полеви експерименти, включително сеизмични измервания.
Именно по време на "Аполо 14" Шепърд удря две голф топки с импровизиран стик, донесен от Земята. Командирът и пилотът на лунния модул Едгар Мичъл прекарват 33 часа на Луната.
На 9 февруари 1971 г. "Аполо 14" се завръща успешно на Земята.
Аполо 14 започва на 31 януари 1971 г. А астронавтите са Алън Шепърд (първия американец в космоса), Едгар Митчъл и Стюарт Роса. На 5 февруари 1971 г. Шепър и Митчъл влязат в ЛМ Антарес и се приземяват на лунната повърхност.
През 2012 години, когато се навършиха 40 години от кацането на повърхността на Луната на американския космически кораб „Аполо-14", НАСА публикува нови снимки, направени от изкуствения спътник LRO, на които отчетливо се различава прилуненият модул, комплексът от оборудване, както и следите, оставени от астронавтите върху повърхността на спътника на Земята. От тях стана ясно, че до кратера Кроун на Шепард и Митчел оставали да изминат само някакви си смешни... 27 метра. Ако се отчете, че за да се доберат до Луната, астронавтите са преодоляли 400 хиляди километра, а после са изминали 1400 метра по безжизнената повърхност на небесния ни спътник, можем лесно да си представим тяхното разочарование, когато разбрали, че за пълноценното изпълнение на мисията не им достигнали само няколко крачки.
"Ние изгубихме време в опита да определим нашето точно местоположение за събирането на образци, които биха удовлетворили геолозите. Ние сме били на края на кратера Кроун. Просто не разбрахме колко сме близо. Кратерът беше скрит от погледа зад възвишение от няколко ярда, когато те решиха, че кислородът и водата ни са прекалено малко, за да направим нещо друго, освен да предприемем връщане", заявява Митчел.
Никой не знае какво биха намерили двамата астронавти в кратера Кроун - възможно е образците и породите лунна маса там по нищо да не са се отличавали от събраните от тях на повърхността на Луната.