Психично болен тормози съседите си в „Лагера”

София /КРОСС/ Жители на блок 42 в столичния квартал "Лагера" твърдят, че са тормозени от техен психично болен съсед.
Аз се грижа и правя всичко възможно синът ми да си взима редовно лекарствата - слагам му ги в храната и след като той ги приеме нямам проблеми с него, каза пред Нова телевизия Йорданка Шейтанова, майка на болния Любомир. Тя призна, че когато не си пие лекарствата има случай той да буйства, да троши предмети в тях и да й посяга, но заяви, че от три седмици си пие лекарствата и няма проблеми с него. Йорданка Шейтанова заяви категорично, че не иска да праща сина си в социално заведение, защото смята, че няма да се грижат достатъчно добре за него. Според нея проблемът със сина й се преекспонира от съседите в блока. От своя страна съседите на нея и Любомир заявиха, че от години биват тормозени от крясъците, които се разнасят от апартамента им по всяко време на денонощието. Също така обясниха, че Любомир често ходи по етажите и блъска по вратите на хората с тежки предмети и ги притеснява - те подкрепиха твърденията си и с видеа, на които се виждат именно подобни действия от страна на болния. Съседите на семейството заявиха, че са пращали множество жалби до институциите, но единствения резултат е бил Любомир да бъде прибран за лечение в различни заведения за срок от един до шест месеца и после всичко започвало отначало. Съседите на Любомир и майка му заявиха, че майка му лъже и изобщо не се грижи добре за сина си, включително и лъже, че живее постоянно при сина си. Още от 2012 година сме завели дело по случая, но тромавата ни съдебна система и невъзможността на органите на реда накаран Любомир да дойде в съдебната зала пречат на делото да върви напред. Съгласна съм, че Любомир трябва да бъде настанен в институция, където да се грижат за него. Обаче нашето законодателство е такова в момента, че ако някой негов роднина не пожелае той да бъде настанен в такова социално заведение, ние не можем да направим нищо. А чухте, че майка му категорично не иска да го прати в такава институция. Това каза от своя страна д-р Цветеслава Гълъбова, психиатър, директор на болницата в Курило. Любомир не може да стане особено по-добре от сегашното си състояние, защото видът и напредъка на болестта му са такива, че той в най-добрия случай, ако си взима лекарствата и някой се грижи за него, той ще бъде относително спокоен и няма да създава проблеми. Той няма как да се излекува, добави д-р Гълъбова. Слагането на медикаменти в храната на психично болни като Любомир няма почти никакъв ефект - такива лекарства са предназначени за директно приемане и когато една подобна таблетка бъде стрита на прах и сложена в храната се губят голяма част от нейните свойства и в крайна сметка болния приема една много малка част от лекарството. Това каза от своя страна психиатърът д-р Веселин Герев. Според него човек като Любомир не трябва да приема всеки ден лекарства, има инжекции, които се слагат веднъж на двадесет дена. Достатъчно е подобен човек да си получи медикаментозното лечение за двадесет дена и съседите и семейството му да нямат проблеми с него. Д-р Герев добави, че жалби за настаняването на Любомир и хора като него, за да имат ефект пред институциите трябва да бъдат подавани от негови роднини иначе в повечето случаи не им се обръща внимание. Самите процедури в закона са така направени, че повече в случая с Любомир няма какво да се направи в рамките на закона, защото вече е направено. Това каза от своя страна адвокат Назрет Бабучев. Според него трябва да има по-бърз механизъм за поставяне под запрещение на подобни болни лица. Ако действително болният има някаква възможност да има елементи на социализация все пак да не бъде в крайно поставян в подобни лечебни заведения, а да бъде подлаган на периодична проверка, за да се види какво е състоянието му и как върви лечението му.