Интимният свят на Стайнбек в едно писмо до сина му Том

/КРОСС/ Познаваме Джон Стайнбек като велик американски писател, драматург и есеист. Той е носител на Нобелова награда за литература, както и на Пулицър за "За мишките и хората" (1937 г.), "Гроздовете на гнева" (1939 г.) и "На изток от рая" (1952 г.).

Не сме го виждали обаче в светлината на любящ и грижовен баща. Личната му кореспонденция до близките му представя един различен, откровен и нежен Стайнбек. Писмата му едновременно показват писателя като обикновен човек с неговите проблеми, усещания и преживявания, и още повече го въздига като творец.

Писмо на Джон Ърнст Стайнбек, адресирано до най-големия му син Том. Едно бащино откровение, бащин съвет, бащина подкрепа...

Скъпи Том,

Получихме писмото ти тази сутрин. Ще ти отговоря според моята гледна точка и разбира се Илейн - според нейната.

Първо, ако си влюбен, това е хубаво нещо, може би най-доброто нещо, което може да се случи на някого.

Второ, има няколко вида любов. Едната е себелюбиво, зло, обсебващо, егоистично нещо, което използва любовта за самоважност. Тази е грозна и саката любов. Другата е изливане на всичко добро у теб - на милосърдие, съображение и респект - не само социалното уважение на обноските, но по-великото уважение, което е признанието на друг човек за уникален и ценен. Първият вид може да те разболее, да те накара да се чувстваш нищожен и слаб, но вторият може да освободи в теб сила и кураж, и доброта, и дори мъдрост, които не знаеш, че притежаваш.

Ти казваш, че това е зряла любов. Щом я усещаш толкова дълбоко - разбира се, че е зряла любов. Но не мисля, че ме питаш какво чувстваш. Ти знаеш по-добре от всеки друг. Това, с което искаше да ти помогна, е да разбереш какво да правиш с чувствата си - и това аз мога да ти кажа.

Ликувай за тях и бъди много доволен и благодарен за тях. Обектът на любовта е най-добрият и най-красивият. Опитай се да живееш така. Ако обичаш някого - не съществува възможност за вреда, ако го споделиш - само трябва да запомниш, че някои хора са много срамежливи и понякога признанието трябва да вземе предвид тази срамежливост.

Момичета си имат начин да разберат или усетят как се чувстваш, но те обикновено искат също да го чуят.

Понякога се случва така, че на това, което усещаш, не се отвръща по една или друга причина - но това не прави чувството ти по-малко ценно или добро.

Последно, аз знам какво усещаш, защото аз го имам и се радвам, че го имаш и ти.

Ще се радваме да се запознаем със Сюзън. Тя е добре дошла. Илейн ще организира всичко, защото това е в нейната област и тя ще го направи с удоволствие. Тя също знае за любовта и може би ще ти даде малко повече помощ от мен.

И не се притеснявай да загубиш. Ако е правилно, случва се. Най-важното е да не се бърза. Нищо добро не се изплъзва.

С любов,

Татко