Македония в „атлантско-сибирска магла”

/КРОСС/ Баба Еленка пъргаво катери стръмните осоговски пътеки, нищо че видимо е над 80-те. Срещаме я по пътя за връх Калин камен над Крива паланка. Тръгнала е да нагледа добитъка по планинските пасища, след като внук й ненадейно хванал пътя за Скопие. От македонската страна в Осогово може да се видят стада, каквито у нас и с бинокъл трудно ще откриеш. Питаме дали внукът е отишъл на някоя от демонстрациите в столицата. Баба Еленка не знае. Но не изглежда твърде притеснена от събитията - „И да се степат, аз ли ке ги сопрам?". „Цяла Македония получи два дни за безплатно пътуване" констатира друга, доста по-млада жена, която заговаряме в района на Кратово. Сама отваря дума за ниските заплати в страната и за разликата в това, което политиците говорят по телевизията, а хората усещат по джоба си. Въпреки това селата тук изглеждат живи. Кажи-речи във всеки двор е паркирано малко тракторче. Ако решите да потърсите стария вкус на българския домат или на краставицата, ще го намерите в Македония. Само на някакви 30 км западно от Гюешево. Според доклад на фондация „Биоразнообразие" малките македонски общини в Осоговската планина (Крива паланка, Кочани и др.) от 2007 до 2012 г. са работили по проекти на стойност над 6,2 млн. евро по европейските предприсъединителни програми. За малко по-голям период - от 2007 до 2014 г., в община Кюстендил по структурните фондове на ЕС са одобрени проекти на стойност 3,3 млн. лева. С идилията дотук. На главния път за Скопие в следобеда на 18 май други хора имат други грижи. Пред кръчмата 8 село Ранковце - малък общински център между Крива паланка и Куманово, са паркирани два автобуса, край които се събират симпатизанти на управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ за предстоящия митинг в Скопие. Организатори нервно шетат край тях със списъци в ръце. Пред рейсовете е паркиран мерцедес с кюстендилска регистрация и с македонския флаг на предното стъкло. Все повече местни карат коли с български номера. Ранковце е една от едва седемте общини, в които на последните местни избори е избран кмет от опозиционната партия СДСМ (Социалдемократически съюз на Македония). За сравнение: ВМРО на премиера Никола Груевски има 54 кметове, а ДСИ - една от партиите на етническите албанци, е с 12. Само за няколко дни през май - когато природата започва да дава най-доброто от себе си и хората би трябвало леко да отпуснат колана, Македония беше смразена от поредица шокиращи новини и събития. Ако се вярва на едно от заглавията на политическото списание „Република", над страната е надвиснала „Атлантско-сибирска магла". В началото бе дребен инцидент на застава на македонско-косовската граница, която мина в графата „криминална хроника". После някой подхвърли на опозицията запис на разговор, според който премиерът дава указания на вътрешната министърка в опит да прикрият извършителите на убийство на младеж през лятотo на 2011 г. Момчето празнувало изборната победа на ВМРО-ДПМНЕ, когато опитало да се качи на трибуната при Груевски, но било убито от негов охранител (същият е осъден на 14 години затвор). Записът подпали антиправителствени протести и беше последван от цяла порция сходни материали. В обращение са над 30 файла, които трябва да изобличат премиера в различни грехове: от нагласени търгове през склонност за компромис с Гърция за името на държавата до желание да придобие най-хубавата кола в Македония - поръчков мерцедес за близо 600 хил. евро. Междувременно полицията влезе в дирите на терористична група в Куманово, съставена предимно от етнически албанци. В престрелка с тях загинаха осем спецполицаи, а 37 бяха ранени. Последваха оставки на двама министри и на шефа на разузнаването. А за десерт в световната мрежа за видеообмен YouTobe се появиха записи, уличаващи в корупция и лидера на СДСМ. Зоран Заев, който освен партиен водач е и кмет на Струмица, поискал от тамошен бизнесмен 200 хил. евро за приватизация на терен. Половината от тях социалдемократът „благочестиво" предвиждал за строителството на църква, а останалите за себе си. На площада в Ранковце се усеща напрежение, което преминава в нервност при вида на български автомобил и хора с фотоапарат. Група момичета, които се канят да се качат в автобусите и за които от пръв поглед е трудно да се каже дали са надхвърлили ученическата възраст, заплашват да намерим апарата си в канавката, ако опитаме да ги снимаме. Отнякъде изскача и видимо почерпен мъж, който е готов да блесне с геройски дела пред момите. Страстите успокоява тарторът на групата. Няма време за дълги обяснения, затова е лаконичен: тръгнали са на протест в защита на „православна Македония" и „за да не стане като в Украйна, както искат хората на Сорос". Подобен, но разширен анализ откриваме на страниците на последния брой на сп. „Република". В него Заев е наречен „патологичен лъжец", хората му - „лешояди" и „пророци на апокалипсиса, сеячи на конфликт и на смърт". Избухналите антиправителствени протести се обясняват с наличието на определен брой вечно незадоволени хора - „кой от секса, кой от шефа, кой от пола си, кой от комшията, кой от дължината...". Цитирани са и думи на външнополитическия коментатор Мирослав Лазански, според когото Македония е най-слабата халка в проекта „Турски поток" който трябва да пренася газ от Русия през Черно море, Турция и Балканите до Средна Европа. „Турците ще го допуснат, Ципрас също, Сърбия ще се съгласи, защото ще спечели повече от това трасе, отколкото, ако то преминаваше през България. Орбан ще се съгласи и ето го руският газ в Австрия. Къде да се пресече трасето? Най-лесно е да се дестабилизира Македония", казва Лазански, а „Република" добавя лаконичен коментар към думите му: „Най-слаба е не защото е най-малката страна, а защото има най-много предатели на глава от населението". Изданието горещо подкрепя дясно-центристкото правителство на Никола Груевски, което не пречи да препечатва анализ на левия Център за изследване на глобализацията „Глобъл рисърч", базиран в Канада, за опитите на Вашингтон да спре „Турски поток" и за превръщането на Балканите в средище на геостратегическа война между САЩ и Русия. Подробности за източника на анализа са спестени, за да не стане объркване. Все пак като леви се определят и тези, които протестират срещу Груевски в Скопие, някои дори веят знамето на Че Гевара. И без тези детайли ситуацията в Македония е достатъчно комплицирана: опозиционният СДСМ е наследник на комунистическата партия, а сега зове за европейска намеса във вътрешните работи срещу „режима на Груевски", докато ВМРО-ДПМНЕ от самото си създаване се афишира като партия на проевропейската и прозападна ориентация, но днес негодува от намесата на чужди посолства (най-вече американското) във вътрешнополитическите дела. Конфликтът в Македония по парадоксален начин пренареди и ролите у нас. Софийските протестъри се озоваха в един лагер със Сергей Станишев. С „Кой?" С мандатоносителя на правителството „Орешарски", срещу което митингуваха цяла година. Сега обаче заедно надуват свирки в международната коалиция срещу Груевски. В опит да омаловажи присъствието на председателя на ПЕС на опозиционния митинг в Скопие македонският в. .Дневник" представя Станишев като бивш български премиер, обвинен за изчезване на секретни документи, заради което е със свален имунитет в Европейския парламент. Колегите явно са пропуснали много по-впечатляващ факт от биографията му - съвсем наскоро партията на Станишев беше свалена от власт с протести, аналогични на скопските. Колко поляризирана е македонската преса относно случващото се в страната, личи и от първите страници за протестите предишната вечер. „Вест" е поместил снимката на разгорещена демонстрантка под заглавието „От Македония с любов". Доайенът „Нова Македония" констатира, че на улицата е народът, докато „Дневник" акцентира върху позицията на руското външно министерство, че западни организации дестабилизират страната. Анализите са праволинейни също като автобусите, профучаващи в посока Скопие. От всеки страничен път се включват все нови и нови. Влизането в столицата наподобява задръстване в град, където предстои грандиозно спортно събитие от световен мащаб. Колони с рейсове са паркирани на километри от арената, от тях се изсипват хиляди мъже и жени с национални флагове, шалове и фланелки. Транспортният бранш в Македония явно се задъхва да изпълни всички заявки за политически туризъм. Попадаме и на автобуси с албанска регистрация. Пред кичозната Триумфална арка на новия централен площад (заради който премиерът често е обвиняван, че е загробил държавата с дългове) са налице всички предпоставки Никола Груевски да бъде посрещнат като Наполеон. Цяла Европа трябва да стане свидетел на неговия триумф. Булевардът е стеснен със заграждения, така че гледано от трибуната, многохилядното множество да се разположи в дълбочина, а не да се разлее по ширина, което е много важно с оглед на телевизионните кадри. И без подобни трикове картината е внушителна - демонстрантите са навсякъде - и по дължина, и по широчина. Хиляди преливат в околните градинки и кафенета. „Ние сме Македония! Ние сме антитерористичната коалиция!" - кънти от колоните. „За силна Македония, за здрава Македония! ВМРО-ДПМНЕ е нашият път към Европа!" Дикторът изброява всички етноси и всички големи общини в страната. При споменаването на Струмица се чуват спорадични освирквания. Още по-силни са, когато на няколко пъти се чува името на тамошния кмет в комбинация с обвинения за „нелегални дейности" и сътрудничество с „чуждестранни служби". Въпреки че в центъра на Скопие са се събрали десетки хиляди, почти никой не носи самоделно направени лозунги и плакати. И някак енергията липсва не само защото митингът е обявен като мирен протест. Всички знаят, че са дошли тук с една-единствена задача - да покажат, че са много повече от антиправителствените демонстранти предната вечер. Късно вечерта в Кочани - топло градче в западните разклонения на Осоговската планина, най-после разменяме няколко думи с хора, които открито се афишират пред непознати като симпатизанти на опозицията. Владо и Бранимир изскачат от тъмното, за да поискат огънче. Приказката на моста тръгва от цената на цигарите и логично стига до заплатите от двете страни на границата. Изведнъж обаче темата рязко се сменя: „Кажете на Бойко да готви танковете"?! На майтапа отговаряме с майтап - да не се надяват, понеже танкове скоро не сме виждали, но пък имаме военен хеликоптер, с който премиерът ни ходи на мач. „А нашият Никола пък се вози в най-скъпата кола на Балканите", продължава Владо. Двамата с Бранимир са европейски настроени, защото „все някой трябва да те... оправи" Грешката на Груевски била, че се е подложил на две страни. Признават, че неговият митинг е бил по-голям. Ама властите спирали автобусите на опозицията по всякакви причини, включително за кал по гумите (от „Вест" научаваме, че всички транспортни фирми в Битоля отказали превоз за активистите на СДСМ, та партията се принудила да търси рейсове в Тетово и Гостивар). „Ние тук гайле нямаме" - казват гостоприемните жителите на Ристовци, високо в Осоговската планина, при които на следващия ден сядаме на кафе. От дума на дума става ясно, че Даринка, нейният съпруг и син, както и техните съседи не са чак толкова спокойни. Тема номер едно е сражението с терористите в Куманово. Ристовци е една от многобройните махали на село Саса в община Македонска Каменица. Дотам се стига по страховито тесен и стръмен път, но с безупречна асфалтова настилка. Човешка грижа личи и от поддържаните ливади, както и от планинските нивички. Още по-високо в далечината - може би на 1800 м надморска височина, се виждат хора, които обработват малки парцели. Онзи там на най-високото е Италианеца, казва Даринка. Работил в Италия, а после се върнал и започнал да отглежда къпини. Махалата се състои от 15 къщи, в които постоянно живеят около 40 души. Има и млади. А в почивните дни прииждат още повече роднини и гости. По-високо от Ристовци в посока българската граница е само махала Османлии. Там в три къщи живеят седем души. От българска страна в Осогово са опустелите кюстендилски села Цървена ябълка и Сажденик, обитавани общо от десетина души.

При спускането обратно качваме в колата местен човек. Както почти всички трудоспособни жители в община Македонска Каменица той работи в рудник „Саса", собственост на руска компания. За два дни в страната вече сме си създали ориентир кой накъде бие: ако човекът отваря дума за терористите, най-вероятно е симпатизант на премиера Груевски. Ако започва с ниските заплати, по-скоро подкрепя опозицията. В случая е от вторите. Миньорът казва, че му е омръзнало да е на „руски режим". Всеки работен ден излиза в б сутринта и се прибира в 5 следобед, за закуска получава две парчета салам, за обяд - консерва. Трудно изхранва семейството си с две деца и в края на всеки месец е притеснен дали ще вържат двата края. Взима към 450 евро, но от нас
научава, че това не е много по-малко от заплатата на българските миньори. Впрочем и опозицията в

Македония не бърза да обещава, че ще повиши доходите. На първо време ще започне с морала... Според данните на Евростат към януари 2015 г. България е на предпоследно място в цяла Европа по размер на минималната работна заплата - 184 евро. Македония е непосредствено преди нас с 214 евро, а последна е Албания. Същото е дъното на таблицата и по покупателна способност на населението, но там македонците изпреварват леко не само Албания и България, но и Румъния. По обратния път през ГКПП Станке Лисичково срещаме и неизмазани къщи, буренясали дворове, рушащи се училища и тъжни панелки. Те обаче са след надписа „Република България" на фона на... европейското знаме.

Калин Първанов
„Тема"