Мадела: Не съм месия, а обикновен човек

/КРОСС/ Нелсън Мандела, символът на борбата срещу апартейда в ЮАР и една от отявлените фигури в политиката на 20 век, почина на 95-годишна възраст, съобщи президентът на страната Джейкъб Зума. „Нашата нация изгуби своя велик син", каза Зума. той съобщи, че Мандела се е споминал в 20.50 ч. на 5 декември в дома си в присъствието на най-близките си хора.

В писмо до семейството на починалия южноафрикански борец срещу апартейда Нелсън Мандела Далай Лама заяви, че ще му липсва „скъпият приятел" Мандела - „човек с кураж, принципи и безспорна почтеност", съобщи AFP.

В изявление на своя сайт тибетският духовен лидер в изгнание посочва: „Най-добрият начин, по който можем да почетем неговата памет, е да правим всичко по силите си, за да допринесем за единството на хуманизма и стремежа към мир, както правеше това той".

Първият чернокож президент на САЩ Барак Обама почете Нелсън Мандела като „дълбоко добър" човек, който „взе историята в свои ръце и огъна арката на моралната вселена към справедливост", предаде AFP.

„Вероятно няма да видим друг като Нелсън Мандела", каза Обама в телевизионно обръщение, приветствайки своя политически герой за неговото „пламенно достойнство и непреклонна воля за жертване на собствената му свобода за свободата на другите".
Обама допълва, че с пътуването си от „затворник в президент" Мандела е трансформирал ЮАР и „трогна всички нас".
„Той постигна повече, отколкото може да се очаква от човек. Днес той почина в дома си и ние изгубихме един от най-влиятелните, смели и дълбоко добри хора на нашето време", каза Обама.

Британският премиер Дейвид Камерън каза по повод смъртта на Нелсън Мандела, че „велика светлина е угаснала", предаде AFP. Камерън допълни, че знамето върху сградата на правителството ще бъде спуснато на половина. „Велика светлина е угаснала на този свят. Нелсън Мандела беше герой на нашето време. Поисках знамето на „Даунинг стрийт" No.10 да бъде спуснато наполовина", написа Камерън в свия „Туитър".

По повод кончината на южноафриканската икона, президентът на Израел Шимон Перес каза: „Светът изгуби велик лидер, който промени лицето на историята. Нелсън Мандела беше борец за човешки права, който остави своя белег във войната срещу дискриминацията и расизма".

Премиерът Бенямин Нетаняху каза, че Мандела е бил „един от най-изявените модели за подражание на нашето време, който ще бъде запомнен като баща на нова Южна Африка и лидер с огромен морал", предаде Yedioth Ahronoth

Премиерът на Австралия Тони Абът приветства Нелсън Мандела като „истински велик човек", след като героят на борбата срещу апартейда почина на 95 години. „Нелсън Мандела беше една от най-великите личности на Африка, може би една от най-великите личности на нашия век. Истински велик човек", каза Абът пред радио Fairfax, посочвайки го за баща на модерна Южна Африка. В официалното изявление на премиера се казва, че Мандела „ще бъде запомнен като повече от политически фигура, той беше морален лидер".
Министърът на външните работи на Франция Лоран Фабиюс отдаде почит на Нелсън Мандела, „харизматичния титан", починал в четвъртък на 95-годишна възраст, предаде AFP. „С Нелсън Мандела, баща на ЮАР, умря и движещата сила за свобода и помирение", каза Фабиюс в изявление.

Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун нарече Нелсън Мандела „гигант на справедливостта и обикновено човешко вдъхновение", предаде РИА Новости. „Никога няма да забравя неговата самоотверженост и дълбоко чувство за обща устременост", каза Бан Ки-мун пред журналисти по повод смъртта на бившия южноафрикански президент. „Никой в наше време не е направил повече за напредъка на ценностите и стремежите на ООН. Мандела показа, че е възможно в нашия свят и вътре у всеки от нас, ако вярваме, как да мечтаем и работим в името на справедливостта и човечеството", каза той.

Бившият президент на Южна Африка Нелсън Мандела въплъщаваше в очите на цял свят ценностите на прошката и помирението, изтръгвайки страната си от расисткия режим на апартейда и отказвайки се от всякакво отмъщение срещу бялото малцинство, което го хвърли в затвора в продължение на 27 години.

"Прошката освобождава душата, тя кара страха да изчезне. Поради това прошката е толкова мощно оръжие", носителят на Нобелова награда за мир през 1993 обобщава в едно изречение, станало митично, визията си за света и човечеството, превърнала го в един от най-популярните ръководители на 20-ти век.

В затвора, а след това и по време на преговори, довели до свалянето на режима, и накрая като президент той никога не се отказа от тази ясна категоричност, която изгражда репутацията му - непреклонен пред целите си, той винаги се е отнасял към другите, включително към съкилийниците си, с уважение и човечност.

Определен бе като "световна икона на помирението" от Дезмънд Туту, друга главна фигура в борбата с апартейда. Дезмънд Туту заяви в първата си реакция на съобщението за смъртта на Мандела: "Той ни научи да живеем заедно!".

Прагматичният Мандела никога не е проповядвал религия, нито идеология. А само хуманизъм по африкански, дълбоко подхранен от културата на народа му, кхоса.

Мадиба, както го наричат сънародниците му, по името на общността му, никога не се е затварял в революционен аскетизъм. Като младеж той обича спорта, занимава се с аматьорски бокс, харесва добре ушитите костюми и с радост поддържа репутация на съблазнител. "Мандела далеч не възприема божествена роля, напротив, той е напълно и абсолютно човек - същността на човешкото същество в целия смисъл, който би трябвало и би могъл да има тази дума", пише неговата сънародничка Надин Гордимер, носителка на Нобелова награда за литература.

"Той страда и вегетира в затвора над една трета от живота си, за да излезе без да каже нито дума за отмъщение. Той подкрепяше всичко това, не само защото свободата на народа му е жизненоважен повей, а защото е едно от тези редки същества, за които човешкото семейство е неговото собствено семейство", допълва Гордимер.

Постъпките създават около Мандела нещо като култ, който той никога не е желал. "Един от проблемите, които дълбоко ме тревожеха в затвора, беше свързан с фалшивия образ, който без да искам създадох за света. Смятаха ме за светец. Никога не съм бил такъв", казва самият Мандела. И допълва хитро: "Освен ако не смятате, че светецът е грешник, който опитва да се поправи".

Роден на 18 юли 1918 в малкото селце Мвезо, в Транскей в кралския клан Тембу, етнос кхоса, бъдещият лидер на черния бунт е кръстен от баща си Холилала ("Този, от когото идват проблемите"). В съответствие с тогавашната традиция неговата учителка му дава по случаен признак името Нелсън при постъпването му в началното училище.

Бунтар още от ранните си години, той започва живота си с две прекъсвания - като студент е изключен от университета Форт Хеър след конфликт с ръководството. Малко след това бяга от семейството си на 22-годишна възраст, за да се спаси от уреден брак. Пристига, изпълнен с надежда, в Йоханесбург, където се сблъсква с расовата сегрегация. Малко по малко си изгражда политическо съзнание и вкус към милитаризма, които ще го отдалечат от първата му съпруга Евелин и ще го хвърлят в ръцете на друга огнена медицинска сестра. Тя е 21-годишната Уини.

Заедно с Валтен Сисулу, Оливър Тамбо и други млади вълци той бързо поема юздите на Африканския национален конгрес (АНК), за да започне борбата срещу белия режим, който създава през 1948 концепцията за апартейд - отделно развитие на расите. След полупровала на кампаниите за ненасилствени протести, вдъхновени от методите на Махатма Ганди, АНК е забранен през 1960 Мандела е арестуван няколко пъти, минава в нелегалност и решава да тласне движението по пътя на въоръжената борба.

Заловен, той е хвърлен в затвора през 1964 , и скоро е изпратен в ужасния затвор в Робен Айлънд. В продължение на години под оловно слънце и в прах, който уврежда белите му дробове, той хвърля камъчета. Без никога да се унижава. Напротив, опитва се да вникне в душата на враговете си. Научавайки езика им африканс, полагайки усилия да разбере и да заобича най-големите им поети.

"Знаех перфектно, че потисникът трябва да бъде освободен, както и потиснатият. Човек, който лишава друг човек от свободата му, е затворник на своята омраза, той е затворен зад решетките на своите предразсъдъци... Когато прекрачих вратата на затвора, такава беше моята мисия - да освободя едновременно потиснатия и потисника", казва Мандела. 27 години по-късно, през 1990 , той е свободен. Нито съкрушен, нито изпълнен с горчивина. И е свободен човек, който преговаря с режима до последен дъх за организирането най-сетне на универсални и демократични избори.

Триумфално избран за президент през 1994 , той проповядва за помирение между расите. Филмът "Несломим" разказва за този славен етап от живота му, в който Мадиба използва националния отбор по ръгби, символ на могъществото на белия африканер, за да сплоти черни и бели в споделената еуфория от победата на Световното първенство.

Мандела, чийто живот бе белязан от политическата борба, никога не успява да води нормален семеен живот. Но той е чаровник и лесно поддаващ се на чар и винаги търси компанията на жени, както свидетелстват многобройните му идилии и трите брака. Той има шест деца от първите си два брака, две дъщери и двама сина от Евелин и две дъщери от Уини. Три от дъщерите му са все още живи, както и 17 внуци и 12 правнуци. Развежда се с Уини и се жени за трети път през 1998 , когато е на 80, за Граса Машел, вдовица на бившия президент на Мозамбик Самора Машел.

Символично последната публична поява на "световната икона" не беше запазена само за сънародниците му, а за цялото човечество - той поздрави публиката вечерта на финала на Световното първенство по футбол в Южна Африка пряко пред милиарди телевизионни зрители.