Манекени в парламента

/КРОСС/ За предстоящите избори Политическата Секта усърдно примъкна „известни лица" в партийните листи - за да ги използва като удобни възглавници под задниците си.
Политика обаче само с известност не се прави.
Тогава какво търси новият набор Манекени в нея?
Народът със сигурност ще търси нужните му отговори и отвъд нечия известност.
Дали ще ги получи?
Много се съмнявам.

***
Отгоре на всичко, политиците забравят, че по известността винаги има и ръждиви петна.

***
Печели ли нещо политиката от долитането на „известни лица" в нейното тресавище?
Те ще кярат някой лев.
Партиите пък ще си припишат актива, че са ги направили манастирски послушници.
И толкова.

***
В повечето от партиите не съществува ясна политическа доктрина - и те дори не се замислят върху тази липса.
Дали са я зарязали или изпратили в някой екарисаж, не е ясно.
Е, добре, как ще им помогнат тогава Манекените?
Носят ли някакви нови идеи - или ще участват в погребалното шествие, като му придават повече бравурност?

***
В крайна сметка, всичко опира до една безжалостна експлоатация, при това и доста безсмислена, от страна на Партийните Чорбаджии.
Известността на Наемниците/Манекени - фактическа или спаружена - трябва да прикрие липсата на доктрини.

***
Партиите си въобразяват, че щом наемат известни лица, подсилват репутацията си - Манекените трябва да са виагра срещу политическата им немощ.
Може и да са наясно, че в повечето случаи получават фиктивна репутация, но пък нищо не губят.
Предоставят им избираеми места - и не се интересуват дали Манекените ще имат някакво реално влияние.
Те пък, от своя страна, получават кредити, с които удължават известността си, без да се налага да ги изплащат.
Повечето от тях накрая направо ще бъдат опикани, но не си дават сметка за това.

***
Едно препитване на Манекените пред публика би предизвикало шокиращи разкрития за неосведоменост.
В сравнение с повечето от Манекените, дори Цецка Цачева, примерно, изглежда като Конфуций.
Политическата грамотност на Манекените в болшинството от случаите е направо нулева.
Малцина са подготвени за коварствата на делничната политика, която е едно мръсно занятие.
Тепърва ще ходят на уроци за едно или друго - при Чичко Гугъл, разбира се.
Но ще гласуват с удоволствие.

***
Вождовете се опитват да убеждават "простолюдието" чрез физиономиите на Манекените, а не чрез онова, което има в главите им.
Невъзможно е да се постигне някаква промяна по този начин.
Вождовете вероятно са наясно с това, но предпочитат да се държат като фенове на знаменитости, като ловци на автографи.
За тях друго е далеч по-важно: те са наясно, колко опасни са мислещите хора в политиката, затова предпочитат Манекените.

***
Най-важното е друго: ние не знаем, какво мислят Манекените за Българската Съдба - а това е ключът към тях.

***
Бойко пък казва, че мажоритарните избори са това - търсят се известни лица, а не тези, които разсъждават трезво.
Това е едно красиво самопризнание за ролята на Манекените.
Обаче и той наема Калин Вельов - сигурно, за да стои с тъпаните си в Парламента и да събужда по-поспаливите депутати на ГЕРБ, когато трябва да гласуват.

***
Лудостта по новата мода е видима: Евгений Михайлов, Манекенът на фалшивия антикомунизъм, води листа на ДОСТ.
Слави Бинев пък, Манекенът на „патриотизма", отива в ДПС.
При такава въртигъзовщина, нито един панталон няма да остане на мястото си.

***
Тия дни все ме питат за решението на журналиста Тома Томов да става депутат.
Наскоро той нарече Бойко новият Цар Борис Трети-Обединителя - и се очакваше да пристане на ГЕРБ.
А той искал да става депутат от БСП - сигурно е казал на Корнелия Нинова, че е новата Долорес Ибарури.
Цар Борис Трети пък веднага почерпи публиката с една от своите сладости: Томов ходел навремето в милиционерската школа в Симеоново да обяснява прелестите на комунизма.
Българската политика се прави с майтапи.

***
Всъщност, няма защо излишно да препитват Манекените.
Ясно е, какво ще остане след това занимание.
Важно е обаче да научим, дали знаят поне две думи: „България" и „Съдба".
И, ако не е прекалено сложно за тях, да ги съчетаят в едно.
Това е достатъчно - да имаме поне една гаранция, че ще се замислят за нещо действително важно, извън съдбата на Вождовете си.

Автор: Кеврок Кеврокян, Фейсбук